ease

Да така е, права си Ани. Напоследък наиситна навлизат такива религии които злоупотребяват с любовта на хората и все пак успяват да ги променят. Правят ги фанатици. Те действително въздействат на хората и им нанасят една скрита вреда. Но това е друга тема наистина.

За това дали да помагаме си има малки съображения. То, разбира се, човек като научи нещо или добие повечко опит започва да чуства нуждата да помага. Или да бъде полезен с нещо. Това е хубаво, но все пак си има тънкости. Не бива да се споделя опита току така на всеки, премерено трябва да е. Пък и може да ни навреди понякога. Затова правилно трябва да се преценява и когато човек поназнайва повече неща, той не тръгва наляво надясно да ги разгласява или да помага на първия който е "сбъркал" според неговите виждания. С повече опит и повече мъдрост това след време ще се разбере. Спомням си и Учителя казва, че на всеки не бива да се помага, това е вярно. Обикновенно ако ни помолят, и сме в състояние да помогнем е по-добре. Това е по следния начин. Всеки човек е тук на Земята за да учи. Има си свой път със свой урок. Той сам трябва да мине през него, защото казаното се забравя, но само опита остава. Затова и колкото да ни четат няма да го разберем, докато не дойдем тук на Земята за да го научим. Знание се учи с практикуване, не само с четене. С всеки урок си спечелваме нов. Затова когато изберем пътя към светлината, ще имаме нови уроци които трябва да минем, често това са изпитания. И така, често пъти видя някого прави нещо лошо, с две думи той съзнателно или не бърка. Естествено искаме да му помогнем. Лично аз в точно избран момент му спомена, че греши, а от там насетне, той сам трябва да избере. Не да му се меся с натрапване и препоръки. А момента трябва да е така избран, че да ме разбере с добро, т.е. когато е спокоен. Не бива да го убеждаваме, това в никой случай. Много често не се меся, защото това е негов урок и той сам трябва да мине през него, не с подсказки. Защото помогнем ли, може пак да му се праща като изпитание. Тук трябва да имаме мъдрост за да разграничим - кога да помогнем, как да помогнем и дали трябва на дадения човек да се насочи. Има и друго нещо, когато човек върви по пътя към светлината той я излъчва и хората усещат това. И тъй като сме същества от светлина, в природата ни е да я търсим. Всички покрай него, ще започнат да се променят по малко. А пък тези, които я търсят рано или късно и него ще намерят. Това е другия начин по който променяме хората, но тогава става безмълвно. Разбира се душата усеща едва когато поеме съзнателно по този път. Така, че е правилно да се помага, никой не носи знание само за себе си. Преди нас и други са го научили, но трябва мъдрост за да учим и ние.

Здравей utnapishtim. Е надявах се да се разбере какво имах предвид, но щом е нужно ще поясня. Ами да, погледнах цитатите на Учителя и наистина в там написаното се различава, щото съм обърнал понятията. Разменил съм думите. То когато се разбере смисъла, това как точно е било казано не е толкова от значение мисля. Използвам различни значения за дадените понятия. Тъй го разбирам, тъй го пиша. Ама за да бъде уеднаквенно за всички, - трябва да използвам други. Прав си. Извини ме за това. Ето как ги разбирам с по няколко изречения за всяко. А пък ти сам разсъди с кое понятие съответства. Под вътрешен глас наричам това което е в постоянен разговор в нас. Той винаги съди за нещо и все взима мнения. Служи си само с думи. И не спира да говори. Види нещо - веднага мнение си съчини. И тъй като все говори вътрешен глас го наричам. А всеки както иска може да го нарече. Част от мисленето ако искате. Другото нещо е умът. Той разумява. Той може да следи и да наблюдава. Той може да изгради мисъл и да я използва. А вътрешния глас може само да го обърка и да го подведе. В такъв момент казваме, че тъй сме го били мислили и сме сбъркали щото умът ни бил объркал. Друго нещо е това което е в душата. По на дълбоко е. Това е интуицията. Духовно чуване е това и е част от душата. Винаги запитаме ли се за някой въпрос - отговаря ни се. И то точно. Като отговорите от интуицията леко звучат в нас, не натрапчиво. Но тъй като сме привикнали да слушаме все вътрешния глас, отговора рядко ни достига. От нас зависи дали ще го допуснем. Чуствата и те някой път повлияват. Тялото и то си иска своето. А в сърцето са чуствата на душата които са много силни, но тях можем и да ги насочваме. Егото е това нещо в нас, което съди кое е правилно и кое не, само по тези неща които вижда около нас. Затова казвам, че стои някак отделно. То единствено следи дали на нас ни е добре или не ни е добре. Това е неговата мярка. И вътрешния глас е гласът на егото. Подведем ли се по него влагаме цялата си енергия. Ама тъй е щото приемаме че всичко което видим с очите само то е. Ето това са според мен нещата, т.е. мое мнение. Цитати трудно помня щото се обърквам. Може би заради думите. Гледам смисъла да си извличам от тях и да го сверявам. Но и не съм чел толкова много. Пак ще ви повторя. Научте се на молитва и ще имате необходимите ви отговори. А пък иначе само ще си играете с мисленето. Ще стигате до някакво "осенение", после след ден два ще го отричате. И за кого е нужно това. Игра на думи само. И да държим сметка на думите. Мога да се моля с думи, щото знам ще съм разбран, но да говоря с думи ми е трудно, щото слушат думите не мен.

Ем трябва да се внимава какво говорим, всяка дума трябва да е точна и премерена. Ето ви пример. Знаем нещо, изпитали сме го, тъй е. И тогаз човек е склонен малко да си поразкрасява и да преувеличава, все да предаде някакво чуство, да засили казаното. И интонации се стреми да добави. Ама не. По-добре е тъй както знаем тъй да го кажем, без да си го разкрасяваме. Ама само ако в душата си сме убедени че е истина. Истината не се разкрасява! Когато говорим от сърце, тя интонацията сама си идва. Не я насилваме. Просто е казано. Не лъжи. А всяко едно разкрасяване малко или много ни отдалечава от истината. Лицемерието и то с думи се прикрива. Казали са - мълчанието е злато, и не случайно. Велика сила е то. С по-малко думи повече съдържание казвай! А то и друго има. То съзнанието работи с думи. То с думи борави. И само думи разбира. Затуй човек обръща внимание повече на думите. Кой какво е казал, ко е рекъл. Затуй ги приемаме и си отваряме сърцето за тях. Не бива. Духовно трябва да се научим да чуваме. И да пресяваме. Тогава ще видим че мисълта е основата. Тя е по-силна. Думите са вибрации, вълни са. Те само усилват мисълта. А мисълта достига всички нива. Искаме ли да я насочим , да я засилим ще добавим думите. Затова молитвите са по-силни когато се молим със звук. Даже самото слово е мисъл облечена в думи. Но не всичко може да се опише с думи. Думите са материалното проявление на мисълта. Затова те не са толкова съвършенни и често не достигат. Много пъти съдържанието не е в думите, а между тях. Нека не ги допускаме така наготово. То и без това егото първо ги улавя. Или го хранят или го засягат. Затова не бива да им се придава толкова голяма тежест. Това че някой е използвал лоши думи към нас и това ни влияе, е не толкова заради силата на думите, а заради това че сме се отворили за тях. Но имаме ли силна вяра и сме осъзнати, ква да е дума не може ни застигна толкова лесно. Има какво да се каже по тази тема още.

Дълга тема се заформила. А въпросите са много и много. Може дълго да говорим и все на място да стоим. Нека поразсъждаваме. И нека всичко проверим, а не да приемаме наготово. Та за Егото или Аз-а. Осъзнатост е нужна. Целия днешен свят е следствие на Егото. Всеки един служи на своето его или на егото на някой друг . Неоспоримо е това. А именно от тук произтича най-голямата ни заблуда - да се отъждествяваме с егото. Нашата душа не е егото. То само държи контрола. И от цялата работа живеем в един илюзорен свят в който само страдаме или моментно сме щастливи. Не бих искал да говоря неща които знаете и да се повтарям. Когато осъзнаем що е егото, ще насъпи края на страданията. Ще обясня подробно. Егото или вътрешният ни глас е част от съзнанието. Вътрешният глас е винаги в диалог сам със себе си. Той е насочен към миналото, това което сме преживяли или към бъдещето, което си го представяме. Все разсъждава за минали неща. Какво сме направили, защо сме го направили. Пораждат се негативни мисли: страх, гняв, омраза или самосъжаление. (Запомнете страхът е грях щото допуска тъмните духове!) Обземат ни тези мисли. Знаем, че само ни пречат. Тогава Егото си ни представя напред в бъдещето, където илюзорно изглеждаме щастливи. Това е то вътрешния глас. Заблуждава ни постоянно, като ни отделя от най-важното - настоящия момент. Настоящият момент е единствено съществуващия. Миналото и бъдещето са дело на вътрешния глас. Те са илюзорни, в момента, в дадения момент - те не съществуват. А ние го пропускаме заради тях. Съзнанието се страхува от настоящето и всячески го отбягва. И като го отбягва ни кара да се чустваме нещастни. Взема от енергията ни. Затова някои се стремят да изпитат повече силни усещания, за да бъдат повече в настоящето. А само това ли е начина. Единственото което трябва да направим е да престанем да мислим, че това съзнание е самите нас. Не се опитвайте да го спрете, тогава е най-силно. Просто го оставете и го наблюдавайте. Това е пътя - наблюдавайте го. А именно нашият Ум може да го наблюдава. Безпристрастно наблюдение, без да му се отдаваме. Без да влагаме емоции в това. Това е най-силното нещо. Да наблюдаваш мислите си. Не случайно са казали, че най-голямата власт е да заповядаш на себе си. Но насила не става. Не след дълго, като сме го наблюдавали, то(егото) ще се откаже от контрола. Всички тези мисли ще станат безмислени и излишни. Тогава идва една тишина която винаги сме искали. Тихо щастие. Съзнанието ще предаде контрола на ума, на душата ни. И тогава време няма, има чисто осъзнаване на настоящето. Затова времето както го разбираме не съществува. Сега за другата част. Това е силата на мисълта. Знайте че това е много голяма сила. Но досега е била изразходвана от вътрешното ни мислене. И е пропилявана. Силата на мисълта се засилва от чисти постъпки и от чисти мисли. Когато сме усвоили по горното, а това да наблюдаваме само, тогава мисълта става свободна. И където я насочите ще носи цялата си сила. Каквото си пожелаете ще се сбъдне. Искате ли го от сърце дава се. Не се изкушавайте за материални неща. Няма да ви са необходими всичките. Искайте мъдрост най вече. И колкото сте по чисти толкова по бързо ще идват резултатите. Искате ли мъдрост, ще се водите от Светлината. Но знайте че е отговорност вече. Щом сте стигнали до тук, сгрешите ли с постъпка или с мисъл строго се заплаща! Затова научете се на молитва. Молитвата е истинския път. Тя ни пази. Учителят е говорил много за нея. Ще питате кога да се молите - отговора е постоянно. И навсякъде. Нашата душа е храм към Бога. Още нещо ще добавя. Запомнете щом се молите в този храм, пазете го винаги чист и светъл. Не допускайте лоши мисли в него, не се поддавайте и за секунда на изкушение. Защото както в църквата са ни чисти мислите, тъй и в нашия ум да бъде. Щото там се молим. Стремите ли се към Светлината, душата бързо се устремява нагоре. Но пак да повторя отговорността вече е голяма. Не искайте от света много - казали са бъдете по-ниски от тревата и ще имате мъдростта. И все пак сме в света. А те се случват всякакви неща. Заобиколени сме от техника. И тъй, да вземем пример. Счупи се нещо, изгубим нещо. И почваме да се вайкаме. Всичко което написах го оставяме на страна и се отдаваме на емоцията, егото пак земе контрола. Щото се е засегнало. Ама не бива тъй. Осъзнатост трябва. Техниката рано или късно все се чупи, е няма как - друга ще вземем. Поемем ли пътя към Светлината, все трудни неща се случават. Ама те са за да ни изпитат дали носим егото още и дали сме осъзнати. Затова сме тука на Земята - да се учим. А то един живот не стига, затова пак ще идваме.

Трябва да се напътстват поне в началото. Индигови, хм може и така да се нарекат добре. Общото между тях е че чустват духовното в себе си, не от време на време, а постоянно и навсякъде. Понякога създава притеснение това, тъй като днешния свят е все още много материален и изцяло подвластен на Егото. Т.е всеки служи на своето его или на егото на някой друг. Та така, индиговите деца дори да се опитват да обяснят това, е трудно, тъй като хората не проумяват защо са тука. След години тези индигови хора ще са многобройни, но самия свят ще е различен. Тогава днешният масов човек ще е единица и ще е отпъден. Всяко индиго знае за какво говоря, нека го провери в себе си. И тъй като са носители на духовното, то трябва всячески да се отстоява. Това е голямото предизвикателство за младата душа индиго - да тръгне по лесния път надолу или да поеме към Светлината. Изпитание е. Не се допуска душа току тъй наготово да вижда. Затова искам да дам някои съвети на младите индиго. Статии и материали са по-маловажни от това което е в душата. Първото което е, че не са сами и Светлината винаги следи за тях и ги направлява. Милее, тръгнат ли в лошата посока. Затова нека устояват добрината в себе си. Нека не слушат Егото (вътрешния глас) в себе си. Щото то винаги е заето с мисли за миналото и мисли за бъдещето. Да не му обръщат внимание и само да го наблюдават. Едва когато го преодолеят ще имат много отговори на различни въпроси. Нека да не се стремят да се покажат на обществото, щото е пак от егото, нека са по скрити. Да се научат на молитва. Не всеки е дорасъл да проникне отвъд завесата. И са слепи хората за това 'тайнство' живота. Лишен от вяра човек е безполезен дори на себе си. Затова нека изградят дълбока вяра в себе си. Постига се. Нека се стремят към Висшата Светлина, тъй като искайки онова от което се нуждаем, дава ни се. Мъдроста е крайната цел. Това е. Оттам насетне всичко е в тях. Но тогава ще са други, тогава Светлината ще ги води. Нека поработят. Но сега доста души се лутат, учения много, информация много. И да се обърка човек само. Нека всяко нещо което мине през нас го проверим, дали е тъй. Като се запитаме ще си отговорим, дълбоко в себе си. След години хората носители на духовното няма да са единици. Но света ще е по друг, ще бъде в съответствие с природните закони. Броят на вегетарианците ще продължи да се увеличава, левичарите ще са мнозинство. То и повечето от индиговите деца са левичари. Та нека поработят индигото, щото е трудно да се вместят в днешния свят. Сам по себе си те го отхвърлят.