Не обвинявам родителите си, в случая говорех за приятеля ми - ако твърдите, че самочувствието е резултат от възпитанието, казвате, че и той има ниско самочувствие - следователно то произтича от неправилното му възпитание от страна на неговите родители, сиреч, нещо, което той дори не осъзнава, отрича, което прави ли го непременно лош човек.
Относно последното - наличието на няколко любовници- това е една от причините да съм с него, той не е по тази част. Знам как звучи, знам как всяка жена го твърди и т.н., но наистина не се отнася за мен... така мисля.
Казвате, че има два пътя за повишаване на самочувствието. В момента нямам финансова възможност да посещавам терапевт, незнам дали и скоро ще имам, може би някаква литература би ми била от полза, при всички случаи надали ще навреди, бихте ли ми препоръчали такава?
И четвърто - казвате, че при някакво положение, ако аз не обръщам внимание на някакви си приказки негови, той ще престане. Ами ако е престанал, или сега ще ми кажете, че това е преструвка, израз на страха му да не ме загуби.
После - какво става с останалите положителни неща, които съществуват в този човек, които не съм виждала досега в друг и съответно според мен въз основа на досегашния ми житейски опит е малко вероятно да срещна в друг..
И последно - решаващо е не това, че нямам надежда да намеря друг човек, а това, че ще има период, през който ще съм сама. Дълги години бях сама, преди да срещна настоящия си приятел, и не искам това повече да се повтаря. Бих останала с него, докато намеря някои друг, което пък не е много честно спрямо него и противоречи на съвестта ми, незнам дали бих го направила, но... по вашата логика, следващият човек който срещна също ще бъде с ниско самочувствие, така че е излишно да се напъвам, така да се каже .
За ревността - аз не съм ревнива, той е ревнивия. Е, ревнива съм разбира се, кой не е, но не в някаква прекомерна степен, казвам го, защото някъде ми се стори че намекнахте, че може би съм ревнива.
И все пак, намирам човек, който не е ревнив и така обсебващ, но пък не притежава други качества на настоящия ми партньор, без които също не бих била щастлива, т.е. разбирате ли ме - ако имах и най-малката надежда, че ще намеря по-добър от него, нямаше да губя моето и неговото време, но някак си - никого не харесвам, аз изобщо трудно харесвам хората...
После - той има проблем с това, че излизам с приятелки без него. Имам примери около мен за жени, които не излизат с приятелки и често му го казвам - избери си някоя такава, домошарка, която излиза само с майка си или с децата си ... на което той разбира се не отговаря нищо смислено. Но, излиза, че пък такива жени са по-харесвани, които стоят 'боса пред печката', знаете го този изтъркан лаф, а аз, която си искам по някакъв начин самостоятелността и независимостта, не съм желана заради тях. Да, ще кажете, че ще намеря по-подходящ за мен мъж, който харесва по-свободолюбиви жени и това не му пречи /на самочувствието/. По някакъв начин през последните години съм стигнала до извода, че не съм това, което мъжете като цяло искат - ето, това може би потвърждава становището ви, че с годините самочувствието става все по ниско, но, да, примерно ще ви кажа, че попадам все на мъже, които живеят в къщите на майките си/с или без въпросните майки/, което, колкото и да му е високо и ниско самочувствието на въпросния мъж, не може да ме възхити, даже напротив..... Т.е. аз сама почти съм постигнала собственото си жилище, а мъжете, които животът ми предлага, не са... как да уважавам такъв човек. Да не говорим, че и ден не са гледали детето си, а това е поне нещо, което настоящият ми приятел може и в което се е доказал.. поне в някаква степен, мисля, че казах, че децата му живеят при него и ги гледа той.. сам. Дотук , в сравнение с контингента наоколо, той печели по точки, настрана колко му е високо самочувствието... и последствията от това за връзките му.