Jump to content
Порталът към съзнателен живот

evgenia_

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Здрасти, моята работа също е свързана с много седене на едно място, неприятно е знам . В училище си докарах много неприятности с това обездвижване. Стиганх до извода, че човек трябва да се грижи за здравето си, освен без да се пуши, пие и прочее трябва и движение. Намерих една интересна статия за тайдзицюан (тай чи), ако ти е интересно може да я погледнеш, може и да ти е от полза чао и успех
  2. За Тайдзицюан - бойното изкуство... и нещо повече Съвсем спокойно можем да приемем за факт, че в един век, протичащ под знака на динамиката и стреса, обръщаме все по-малко внимание на своя дух и тяло, белязвайки по този начин цялото си същество, понякога и по фатален начин. В контекста на рамкирания си живот ние почти сме забравили какво е усещането от спокойствието, хармонията, усещането за единство със самия себе си и природата. Последиците от това са многобройни и допринасят негативно за цялостния растеж на човека. По света съществуват множество практики, които могат да подпомогнат процеса по установяване на Баланс в живота. Една от тези практики е тайдзицюан (тай чи чуан). Твърде много е говорено и написано за това изкуство, но сякаш твърде малко остава казано. Това се дължи на факта, че качествената практиката драстично се различава от всичко прочетено и преразказано. Защото едно нещо може да бъде опознато в дълбочина само ако бъде преживяно и изпитано. Всичко друго остава в сферата на притчите и поезията. Именно поради това тази статия има за цел само да щрихира тайдзицюан, а НЕ да обясни какво всъщност Е. Най-често срещания буквален превод на тайдзицюан е „Бокс/Юмрук на Великият Предел”. Все още продължават историческите спорове за корените на изкуството. Според една от легендите даоския монах Джан Санфън (13 век) получил наставления от Жълтия Император по време на медитация, които впоследствие поставили основите на тайдзицюан. Според други, всичко започва от планината У дан, където са създадени многобройни бойни системи, които също се практикуват в Китай до ден днешен. Първите документирани данни обаче разказват за генерал Чън Уантин (17 век), представител на 9-то поколение от фамилията Чън, който след предана и дългогодишна служба се завръща в родното си село Чъндзягоу, провинция Хънан. Там той решава да систематизира уменията и знанията си в нещо което да подлежи на преподаване с отговорност за бъдещите поколения. Това е и официалното начало, както на тайдзицюан, така и на Чън стил в изкуството, който се явява прародител на всички останали стилове познати днес (Ян, У, Хао, Сун и т.н.). В продължение на столетия тайдзицюан е преподаван само във фамилия Чън и не е излизал извън рамките на рода. За първи път това се случва чрез Чън Чансин, който приема за ученик Ян Лучан, който впоследствие става и основател на Ян стила. Малко по малко изкуството се отваря към публичност, секретността пада и днес тайдзицюан се радва на широка аудитория от практикуващи по цял свят. Какви са аспектите на тайдзицюан? Може би най-коректно е да се говори за тайдзицюан като за система. Бивайки многоспектърно изкуство, разглеждането само на някои от аспектите му отделени един от друг е невъзможно, тъй като те преливат в себе си и са Едно. Такъв подход би попречил на цялостното разбиране на нещата. А погледът отгоре би могъл да дойде след много години практика в дълбочина. Точно затова може да се каже в духа на даоизма, че тайдзицюан е много неща, но също така може да се сведе и само до едно. Но тъй като ние, хората от западния свят, сме свикнали да фрагментираме едно нещо, за да го разберем като цяло (за разлика от източния тип мислене, който е по-абстрактен), ще се опитаме да опишем що за изкуство е тайдзицюан с предварителната уговорка, че това може да бъде направено качествено само на индивидуално ниво. Тайдзицюан като бойно изкуство. Заради огромното му разпространение по света (тайдзицюан безпроблемно се практикува от хора в юношеска, средна и напреднала възраст), едва ли има човек който поне веднъж да не е виждал картина или репортаж по телевизията на хора сред природата, които изпълняват бавни и плавни движения, които хипнотизират със своята изчистеност, хармония и успокояващ ефект. Именно тези характеристики са повод за учудването на повечето хора, когато разберат че тайдзицюан всъщност е бойно изкуство и е възникнало именно като такова в своята зора. Той е едновременно мощен и деликатен, съдържащ твърди-меки и бавни-бързи движения обусловени от пълната отпуснатост и координация между тялото и съзнанието, което в по-напреднали етапи на тренировка води до абсолютен контрол над вътрешните процеси в организма. По време на бой един майстор на тайдзицюан може да направи тялото си меко и адаптиращо се като водата, но при нанасянето на удар внезапно да се втвърди като стомана. В един момент той е неподвижен като планина, в следващия – връхлитащ като океански вълни. Овладяването на принципите, заложени в това бойно изкуство води до непредсказуемост и не-съпротивление, които могат да изведат боеца на най-високите нива на бойните умения и да формират абсолютна доминация на бойното поле. Не случайно тайдзицюан е било едно от най-смъртоносните бойни изкуства в Древен Китай, всявайки страх у всеки боец. Едно от задължителните условия за успешна практика, е човек да постигне пълно спокойствие и отпуснатост на тялото и ума си, независимо дали става въпрос за тренировка или за реална бойна ситуация. Оттук произтича и една от трудностите в схватка срещу боец, практикуващ тайдзицюан. В разгорещеността на схватката мнозинството от практикуващите бойни изкуства се затрудняват да бъдат спокойни и отпуснати. Бавните и спокойни движения, които тренират принципите на тайдзицюан спомагат за абсолютната релаксация на духа, тялото и съзнанието и постепенно стопяват илюзорните стени между тях, градени с години от обремененото съзнание, като в резултат се спомага за постигане на Пустотата. Защото само от абсолютния покой може да се създаде перфектното движение и да се генерира удар с максимална сила. Фа дзин (експлозивна сила) е особено застъпена в Чън стил тайдзицюан и съблюдава гореописаните принципи. Други характерни практики спомагащи за цялостното разбиране на Чън стил са статичната медитация (джан джуан – в превод – позиция на стълба), която е преход към динамичната медитация (формите с голи ръце и оръжия), техниката „бутащи ръце”, комплексът от упражнения чансъгун (техника на копринената нишка), който тренира основните принципи на тайдзицюан и цинна (ключове и захвати), които представляват конкретни бойни приложения. Тайдзицюан е наистина едно безценно съкровище. Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България предоставя възможността за практика на Чън стил тайдзицюан в България. В момента глава на фамилия Чън и пазител на традицията се явява Чън Сяоуан – 19-то поколение майстор. През различните етапи на своя живот той е бил обучаван от своя дядо – Чън Факъ, баща си – Чън Джаосюй, както и от чичовците си Чън Джаокуей и Чън Джаопи. Чън Сяоуан има значителен принос за популяризирането на тайдзицюан. Освен, че самият той е изключителен майстор на тайдзицюан, той успява да систематизира знанието, което носи тайдзицюан и да го предава по-лесно на учениците си. Чрез своята организиция – WCTA (Chen Xiaowang World Taijiquan Association) Чън Сяоуан организира множество семинари по цял свят, които увеличават интереса към бойното изкуство тайдзицюан и го правят все по-популярно и достъпно. Най-накрая и у нас, официалното представителство WCTA – Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България, предлага възможност за групово и индивидуално обучение на Чън стил тайдзицюан, благодарение на един от вътрешните ученици на грандмайстор Чън Сяоуан. За допълнителна информация и контакт http://www.taiji-bg.com Бивайки част от безценното културно наследство на Китай, надяваме се изкуството на тайдзицюан да има широк прием в България и да достигне до дълбините на повече хора. Защото макар и различен, Пътят на всички ни е общ.
  3. evgenia_

    Класически композитори

    Здравейте, аз имам много любими композитори, не мога да кажа само 2-3 имена, много са. Всеки един от тях има своят принос към човечеството. Като се започне от Барок (Бах, Хендел) , та се мине през виенските класици (Хайдн , моцарт, Бетовен) и оттам към Романтизма - Шуберт, Шуман, и още мнооооооооооооого . Но все пак композиторът, който ми е най-близък е Сергей Рахманинов Доколкото за Бах , музиковедите свързват музиката му най-вече с Господ, тъй като той е написал голям брой произведения за църквата ....
  4. evgenia_

    Рок & Метал

    Да, и при мен е така. Занимавам се с класика, но рока много ми допада. Има много стойностни неща , и не чак толкова, както във всеки стил! Всеки слуша такава музика , каквато отговаря на интелекта, емоционалните потребности итн
  5. Интересно, въпреки че не съм родител би ми било интересно да чуя за какво става дума!
  6. Звучи добре, доколкото аз съм запозната с детската психология и педагогика Сетих се да попитам, тази книга има ли я по книжарниците и на каква цена е ? Успех
  7. Тъй като и аз се занимавам с музика ми е интересно каква програма изпълниха ?
  8. Интересна тема! Не съм фотограф, но ако бях щяь да се запаля. И без това ме канят да ходя в Рила Успех на всички и пожелавам трудна работа на журито в избора, дано има много хубави снимки Поздрави
×