L_i_a

Мнението си споделих и по-горе. Не познавам психолози обаче, които са посещавали продължително време терапия, затова не мога да изкажа мнение как влияе това върху тях като специалисти. Не уча определена школа. Запозната съм "повърхностно" с доста и... дотамСмятам, че не е добре да се придържаш към една единствена и да бъдеш затворен в рамките и при упражняване на професията. Мисля, че умението е в това да съчетаваш знанията и уменията си според случая и ситуацията. Дали греша?

Ето затова съм съгласна, пък и говорех в предния си пост за него. За останалата част... признавам, че вероятно си по-запознат от мен и няма да споря

Какво се случи с мнението на Орлин и моето? Преди малко ги имаше, сега не ми излизат? (Съжалявам, че разводнявам темата, надявам се че е бъг във форума???) Здравей, Л.И.А. Преместих мненията в нова тема!

Здравейте! Първо бих искала да се обърна към Орлин - интересно ми е защо смяташ (и си толкова категоричен), че личната анализа на психотерапевта не спомага за развитието му като такъв? Аз нямам съвсем ясна позиция по въпроса, но смятам, че зависи от личността на самия терапевт. Може би има логика в това, да потърсиш помощ за решаването на свой личен проблем, може би е добре да се освободиш от собствените си задръжки (а това не всеки би могъл да го направи сам), може би е хубаво да усетиш ако щеш и само как се чувства човекът отсреща - в ролята си на клиент. Друг е въпросът, че съм против това и посещението на бъдещ психолог при практикуващ такъв да бъде задължително... Би било добре да бъде личен избор вероятно. Би трябвало да бъде вътрешно усещане у специалиста, което се появява в определен момент или не. Така смятам аз. В това да се,,отпуснеш’’ и разкриеш ти нямаш участие.Психотерапевта е длъжен да създаде такава обстановка в която ти да го направиш.От него зависи, не от теб.Ако е опитен ще я създаде, ако не ще позволи да го анализираш.Може би си мислиш, че средностатистическият ни клиент независимо от професията и образованието му не се опитва да прави точно това което казваш - да анализирате защо в този момент ви пита това или онова,… защо погледът му е насочен именно към лявото ви рамо и т.н. -грешиш. И за разлика от теб той е много по-подозрителен, така , че да се създаде такава обстановка в която той да се ,,отпусне ‘’е нужно по-голям ,,майсторлък’’. Hip, не съм съгласна, че в това да се "отпусне", клиентът няма участие. Психологът (колкото и добър да бъде той), не е магьосник, създаващ обстановка, която би предразположила всеки - тук участие (макар и по-малко, съгласна съм) взема и клиентът. Със сигурност уменията и опитът на терапевта имат значение - няма спор. "Обикновеният" клиент със сигурност също анализира, но той няма познанията, необходими му за този задълбочен и продължителен анализ, не го забравяй. Не знам как бих реагирала ако ми предложиш вариант - да ме научиш как да работя с пациентите си в конкретната ситуация. Аз може и да знам как се процедира при подобни случаи, но да не успявам да се справя сама (отстрани винаги е много по-лесно, нали знаеш?). Бих могла дори да се засегна, че ме подценяваш по този начин - аз съм дошла при теб за помощ, не на обучение. Всичко това ти го пиша като допустима реакция на друг терапевт - аз лично сигурно ще се заинтригувам дори от това, че имаш желанието да споделиш опит. Но аз не съм показател за всеки терапевт, който би дошъл при теб на консултация. И накрая да споделя малко опит - посетих психолог и... Може би бях 50 на 50:) Имам предвид, че да - анализирах действията му, но също така размишлявах и над собствените си проблеми. Не мога да оценя дали някоя от двете ми реакции е била преобладаваща. Важното в случая е, че оцених срещата си с него като полезна, интересна и бих отишла отново. Желая хубава и усмихната вечер на всички!

С много усмивки и най-вече да не позволяваме те да ни заразят! Ако успеем да им покажем и красивите неща на този свят - още по-добре!

Още една интересна тема Тук няма да коментирам много... само ми се иска да ви задам въпрос: Когато посещавате психолог (колега), успявате ли да се "отпуснете", да се разкриете изцяло пред него и не се ли изкушавате вместо това да анализирате защо в този момент ви пита това или онова, каква школа използва в работата си, защо погледът му е насочен именно към лявото ви рамо и т.н.? Аз скоро смятам да посетя психолог (тъй като изпитвам такава потребност и не виждам нищо лошо в това - психолог да има нуждата от психотерапевтична помощ - обичам да казвам, че хирургът никога не се оперира сам, нали така?). Интересно ми е обаче дали аз самата няма да се стремя по-скоро професионално да "попия" нещо за себе си, отколкото да мисля върху това, което ме притеснява.

Здравейте! Интересна тема, интересен разговор от ваша страна... Изкуших се да се включа, макар и да не открия Америка с изказването си... Все още съм в процес на обучение и не работя като психолог. Досега съм работила в областта само с пари, спонсорирани по проект (т.е. не директно от клиенти). Замислих се доста, докато четох постовете ви.... Амиии... смятам, че задължително тази услуга трябва да бъде платена (не само защото се надявам някога да работя това...). Тъпото е, че държавата кара специалистите ни да се чувстват по начина, описан от Орлин и някои от останалите, а именно - да се срамуваш, да се чувстваш "лош" само защото бедният човечец срещу теб няма с какво да ти плати, за да му помогнеш, а това е твоята професия, с която изкарваш хляба си все пак. За мен наистина звучи добре варианта с насърчаването на клиенти с повече възможности, да оставят допълнително пари, които да помогнат за работата с хора, които нямат тази възможност. Интересно ми е дали това е РЕАЛНО приложимо обаче?! Има ли тук в този форум работещ психолог, който го е постигал? Далеч съм от мисълта, че няма добри хора с пари, които биха помогнали... просто си мисля, че едва ли са много? Надежди, че скоро здравната каса ще поеме ДОСТАТЪЧНО от разходите (т.е. не колкото да замаже очите на хората), да ви кажа нямам (а смятам себе си за оптимист като цяло!). Напълно съгласна съм с Орлин, че трябва да се вложат МНОГО пари, за да изгради психотерапевтът (или психологът изобщо) себе си като можещ и знаещ такъв. Което съответно предполага възвръщане (поне) на тези разходи. Наясно съм що за професия е това и че на първо място трябва да бъде призвание, но и за това, както за всяко друго нещо важи, че хубавото (в случая успешното и работещото) струва пари. Аз, като бъдещ специалист в областта, вероятно също ще направя много компромиси и бих предпочела да не изкарам "надницата си" (гадна, но често употребявана дума...), пред това да тежи на съвестта ми човеки живот. Но това не означава, че определям това като правилно!

Не смятам, че е заболяване, стига да не се изразява като самоцел. Дори в по-късен етап от живота си, човек подражава малко или много - харесва дадено нещо в определен човек и го копира. Индивидуалността е страхотно нещо, но поне според мен няма нищо лошо в премереното и добре преценено подражание...

* Източник - www.mirbg.info Аз тази вечер четох част от тази тема, но е много дълга, не успях да видя всичко, само че не мога да се съглася, че Его и егоизъм са тъждествени...

Последно пояснение и спирам Зная какво означава в превод "Аз", но не забравяй, че Его и ЕГОизъм са две различни неща. Все пак успяхте да ме накарате да се замисля, че за пореден път всичко идва от мен, отвътре, а не че нещата са "страшни", "грозни", "несправедливи" или каквито и да било други... Мисля, че темата е много интересна и ще продължа да я следя с интерес... Ники, знаех си че няма да ми дадеш конкретен отовор на последния зададен въпрос Прав си, темата не е за тук и се извинявам на модераторите ако сме ги затруднили с нещо...

Именно! Звучи много логично. Точно затова може би казвам, че повече се страхувам от смъртта на другите, не от собствената си такава - бинго! В такъв случай какъв е начинът да преодолея егоизма си (съответно и страхът от самота)? Разбрах вече за какво говориш - не за Аз, ами за егоизъм (дори да имат общо, аз усещам разлика между двете...). И какво правим оттук нататък?

За смисъла на живота е писано много, включително и в този форум. Можеш да потърсиш своята истина между различните гледни точки. Ако правилно съм разбрал ти се страхуваш да не би животът да се окаже безсмислен (твоят живот и животът на другите). Гледаш някой да рисува нещо красиво и си мислиш: Какъв е смисълът от всичко това, след като художникът ще умре, както и всички които са свидетели на красивите му творби? Всъщност последствията от майсторски нарисуваната картина ще обхванат период далеч надвишаваш времето в което картината съществува, а дори и времето в което съществува спомена за нея. Ние сме в състояние да наблюдаваме близките и преки последствия, но колко още остава скрито? Красивата картина е възможно да вдъхнови стотици любители на изкуството, някои от които на свой ред да постигнат още по-големи висоти. Тя може да събуди най-духовните чувства в съвсем случаен човек, да промени светогледа и живота му и този променен светоглед да окаже влияние върху начина по който примерно възпитава децата си, и така картината да окаже влияние и върху техния живот. В крайна сметка дори и най-незначителното на пръв поглед човешко действие или мисъл могат да окажат и оказват влияние, което не можем да си представим. Това е една от причините поради която много духовни учители съветват да се цени и най-малката проява на доброто. Не е нужно да търсим грандиозни последствия. С времето последствията ще стават все по-трудно и по-трудно различими, дори и най-грандиозните. Различни нови причини и произтичащите от тях последствия ще се наслагват върху по-старите, но последните никога няма да престанат да съществуват. Да, това имах предвид - ясно ми е, че е така. Но само в това ли е идеята, смисъла на живота? Не че е малко, но това ми се струва нелогично - един цял дълъг живот заради това, че оставяш нещо след себе си и след това какво? Всичко приключва?

Ами върти си се определено предимно по посока на часовниковата стрелка мацката, но по едно време сякаш смени посоката си за момент... Всъщност възможно ли е някой да вижда само едната посока и ако "да" какво означава това? Няма как да кача директно от компютъра си нещо, за да ви го покажа нали? Първо в нета и след това тук с...? Във форума има доста екстри, но нещо съвсем се оплетох как да действам с цитати, вмъкване на линк в поста и т.н.

Здравейте! Първо благодаря за коментарите на всички, наистина форумът е страхотен, все още не мога да изчета всичко, което си заслужава да се чете тук, а то е МНОГО! Никак не си представям смъртта, тъй като не мога да преценя коя от многобройните възможности сред тези, които съществуват като предположения, е най-достоверна за мен самата. Приемам всички възможности, но не съм убедена в нито една от тях Може би точно в това е проблемът... Мисля, че повечето от вас говорят за страх от собствената си смърт. Сякаш за мен лично страхът от смърт на друг човек (на близък, познат...) е много по-силен. Отказвам да се примиря и с това, че съществуването ни е дотолкова елементарно, че единсвеният му истински смисъл е във възпроизводство и продължение на рода или евентуално в това да оставиш нещо (за предпочитане добро ) след себе си - откритие или нещо друго, сътворено от теб. Иска ми се да не е само това. Но дали има още нещо след смъртта, дали има друг "замисъл" в съществуването на хората... не знам. Ники, беше ми много любопитно да прочета за нещо по-различно, което за съжаление ми е и доста непозната материя (все още ), но събуди интереса ми и ще продължа да опознавам материята... "Кое обаче трябва да умре, за да се победи смъртта и страхът от смъртта да спре да съществува? Разбира се, трябва да умре его-то/аз-а" Не мога да се съглася с това, ако правилно съм разбрала какво имаш предвид. В случай, че Аз-ът умре, идеята е сляпо да се ДОВЕРЯ (да се СЪГЛАСЯ) и да ПОВЯРВАМ, за да мога да спечеля НАДЕЖДА която би ме избавила от страха? Това ли имаш предвид? (Предварително се извинявам, ако не съм разбрала правилно думите ти...) Казвам "сляпо", тъй като нямам доказателства за това какво всъщност се случва след смъртта. Именно затова е вярата (да повярваш в нещо, което не си видял с очите си, не си почувствал...), но аз може би не съумявам да повярвам в това точно Смяташ ли, че ЕГОистичността и Аз-ът са излишни, ненужни и какво бихме представлявали според теб без тях ние човеците? Между другото, особено интересен ми беше и последния ти пост, със сигурност някои хора постигат това, но какво се случва тогава с останалите, които не са имали възможността (късмета) да достигнат такова духовно развнище?

Ами май няма по-страшно от смъртта за мен. Колкото и да се стремя да преодолея чувството си на страх от нея - не успявам... На много други неща от живота успявам да гледам философски, но не и на това... Хм, като се замисля май наистина самият страх от смъртта може би е още по-страшен