val68z

Тука...се надпреварвате да се похвалите кой повече книжки е изчел
сложни сентенции, трудни думи на неизвестни езици, за мене, индийски ли, какво е
Ми браво..ако сте запомнили всичко това
и ако го разбирате с всичките му сложнотии,
аз се чуда например дали Фройд сам се е разбирал
но нищо, важно е вие да го разбирате
 
...дано това ваше усърдие ви доближава до Бога......

http://www.youtube.com/watch?v=2FaO6s5wDok

Спирането на ума не се случва и не се поддържа от ума, от аз.
След като ти спираш ума си, следователно не си го спирал, а само си го забавил, но все още ти си там, сиреч ума, самосъзнанието ти функционира. Това се нарича относително абстрахиране и концентриране върху промеждутъците тишина, но тази тишина нищо не върши за крайното освобождение, докато не се "оцветиш" с нея, докато ти не угаснеш съвсем в нея, докато не изчезнеш в нея.
Ако ти и тишината сте нещо различно - от една страна ти, като субект, който във много фин аспект присъства, а от друга - тя, като обект на съзерцание и наслаждение, значи тотално спиране на ума няма.
Все пак това е част от пътя.
Иначе тази тишина и пустота, за които пишеш, са относителни. Полезни са - в тях човек се презарежда, релаксира, но Шамата (будиски термин), Мира на ума бива да бъде съпътстван от дълбокото прозрение - Випашана.
Казват, че ако можеш да "задържиш" (не го задържаш всъщност ти,а то само се задържа "на собствената си тежест") тишината на ума за 24 часа - стига е.
:-)
Това което пречи на ума да остане в състояние на покой (Шамата/Шаббат и пр.) са т. н. "васани", или "самскари"/"семена". Неизживяната карма/желания.
 
Именно тук не може да впрегнеш волята за да отидеш отвъд ума, защото кой е този, който чрез волята си се опитва да отиде отвъд ума? Пак ти. Това е фалшиво отиване.
Можеш да насочиш волята съм към това да спреш волята си, желанието си. Последното желание, което бива да бъде прекратено е желанието за постигане. Но да спреш волята си е трудно, още пове ако преди това дълги години си я тренирал яко.
Затова в Дзен се казва, че докато е в "медитацията" монахът мисли за немисленето.
 
Ошо пък казва, че на изток ползват ума си (мислите си) като транплин към отвъд ума.
 
Станимир, на съзнателно ниво страхът от смъртта може привидно да изглежда трансформиран, преодолен, но на подсъзнателно ниво той има огромен корен. Когато падне преградата, която е разделяла съзнание от подсъзнание, а именно като започнат да излизат самскарите - тогава става страшното.
Затова е добре човек да ги отработва отдалече, дет се казва и до колкото може, защото сила, ум, талант, способност и добри ситуации, подходящи условия - всичко това е от Бога. :-)
 
Вавилонската кула - именно търси равенство с Бога, изкачване към Него.
Верния подход е в смирението - когато "викаш" от ниското към Бога и го призоваваш Той да дойде в теб и да те изпълни.
 
Но, ако човек практикува правилно, без да пренебрегва тялото, с подходящите практики, отнесени към всички нива, то и пътя на изкачване не е опасен, иначе не е грешен, но крие повече опасности, защото при него подсъзнанието (дявола*) се чисти последно.
:-)

Да и аз преди време тъй... все си мислех, че нещата зависят от мен, докато не дойдоха определи изживявания.
Там, в тях нито едни практики не работиха. Нямаше и помен от "силата" на визуазация, или от "силата" на "положителното мислене". Празната и лишена от искеронст джапа (мантра йога) също не свърши работа, нито асани, нито опити за медитации, нито рейки, нито нито... защото всичко беше продуцирано от ума ми, с цел той да се самозащите, за да не пукна, да не гътна.
Това в Каббала се нарича "строене на вавилонска кула".
Когато Бог тръгне да разрушава тази кула в човека, изградена от всякакви черодейства, магии, езотерични практики, дишания, визуализации и пр и пр., тогава нищо не може да ти бъде от помощ, а Въздесъщия разрушава кулата защото на същата е и дошло времето за разрушение.
Преди това и да искаш тя да бъде разрушена и да впрягаш всички сили на свата, то това няма как да се случи.
 
В тези моменти е много тежко и всичкото ти познание и знание е безполезно. Страх и скърцане със зъби, дет е речено.
А учителят многократно преди това нежно ме предупреждаваше, че ще настъпи време, когато ще се наложи, все пак, да се пусна. Това пускане е трудното. Умаът не е свикнал на пускане, не знае как, не е учен. Медитациите, ако са правилни, те работят в тази посока - учат човека да се пуска от себе си, да се предава в ръцете на Твореца.
Нищо не те спасява иначе, освен това да се предадеш, но то предаването него пак няма как сам да сториш, защото не знаеш и не можеш. Ума не го може това. Това не е неговата природа. Природата на ума (на обословения ум) е да се обезпечава, да се огражда, да се подсигурява, да строи кулата. Той не умее да работи срещу себе си. Затова работата я върши Бог. Затова и Спасението е дар е не е плод от дела по Закона. Затова ако искаш да спечелиш живота си, ще го изгубиш, а ако изгубиш живнота си - ще го намериш.
 
Руми е казал следното:
"Само смърт след смърт ме доведе до/в тази гола Пустиня, от където Ти бликаш от всичко."
 
А ап. Павел споделя:
"Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Иисуса Господа нашего."

Привет, Станимир!
Всичко се върти около страхът на човек от смъртта. Този страх има много форми - страх от самота/тишина, страх от бездействие (скука), страх от липса на свободна воля/избор.
Страхът от смъртта е най-дълбокия и всеки бива да го "развърже" чрез пряк духовен опит.
 
Наскоро, бях тръгнал да гледам кино и понеже закъснявах (както обикновенно ми се случва) взех, че се качих в такси. Та там таксиметровия шофьор ми разказа как имал шанс да работи в Австрия, на добра работа, при свой приятел, но не издържал, защото му било прекалено спокойно.
Именно това спокойствие не може да понесе човек, или трудно, ама много трудно може да го понесе.
По същата причина в скандинавските страни има толкова много самоубийства. Психиката на човек не издържа и затова той гради механизми за защита.
Например идеята за свободната воля, за това, че някои неща зависят от теб и че не всичко е предопределено - това са все механизми, при това много удобни и логични. Иначе ума не иска да приеме, парадоксално му е.
В скандинвските страни всичко е уредено. Не се бърза за никъде. там не можеш да видиш някой да е изнервен на опашката в магазина. Липсва стрес, липсва битейната тревога за насъщния. Човек няма проблеми с храна, с обезпечаване, със здравеопазване, с работодатели, с работници, с правосъдие, със закони... и в един момент ума му започва да зацикля. В този ум се губи трепета. Ежедневието е сиво... Клипатичните условия допълнително внасят "вкус" към това "блюдо"... Толкова много тишина, мир безпроблемност... като в... гроба. Едва ли не се чувстваш мъртъв.
 
Та въпросът, който си задал е наистина на място, но той е част от механизма за защита, което не е зле.
 
Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".
 
Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.
Учителят Бейнса Дуно е знаел това много добре, както и всеки друг учител. Знае се за наспособността на умовете, за страховете им, за това че им е трудно да преминат, затова такива умове се подготвят с учения отнасящи се към относителната истина, защото абсолютната истина и абсолютната любов са тежки на понасяне и без да се мине през смъртта тези не могат да се случат.

Дори мислите които дохождат в ума на някого, дори те са предопределени, но това е мъчно за понасяне, като истина.
Ум може да ти зайде. Може да луднеш, ако се опиташ да приемеш тази истина преди да си готов, ако не си готов на смърт.
 
Последната бутка е на живот и смърт и там на никой не му се разминава.
Какво е писано в тропара, великденския?
Със смърт смъртта победи.

Дяволът ме кара!
Това е нещото, което управлява човека* във всичките му действия, та дори и в тези, чийто плод е това мнение.
 
На изток тази работа е известна като "Васана". До не малка степен "Васана" е синоним на "Самскара".
 
"Васана" (според Хиндуизма) - "представа"; "искане/желание"; "впечатление".

Васаните са дълбоки и скрити (подсъзнателни) желания, склонности и амбиции, които по всяко време могат отново да излязат на повърхността и които постоянно дават своето присъствие, т. е. подтикват по скрит начин съзнанието към това то да предприема определени действия (за да получи самото то, за да се насити).  
 
"Скандхи": (от санскрит: "група"; "куп") - с термина се обозначават петте (5) групи от които е съставено всичко, което най-общо се разглежда като "личност":
1. телесност (руппа)
2. усещания (ведана)
3. възприятие (самджня)
4. психични формиращи сили, образи (самскара)
5. съзнание (виджняна)

"Самскара":
(през очите на Будизма) - "оформления"; "психични формиращи сили"; "намерения за действия"; понятието означава както дейността - оформяне, така и пасивното състояние - оформеност (самскрита).

(през очите на Хиндуизма) - "впечатление"; "последствие"; впечатление, склонности и възможности в съзнанието, които са възникнали чрез действия и мисли, включително и в предишни съществувания; общата сума от самскарите образува характера в човека.

"Пратитя-самутпада": (Будизъм; от санскрит: "обусловено възникване"; "възникване в зависимост"; "причинна верига") - разбирането в будизма за обусловеното възникване, а именно че всички психически и физически феномени, които съставляват индивидуалното битие, се намират в определено отношение на зависимост и обусловеност помежду си и по този начин се описва какво вплита съществата в цикличността на сансара.

Веригата на обусловеното възникване е, заедно с доктрината за Анатман, е ядро на учението на всички школи в Будизма.
Пратитя-самутпада се състои от 12-сет звена (Нидана):
1. незнание/неведение (авидя)
2. психически оформления, обуславящи съзнанието (самскара)
3. съзнание (виджняна)
4. име и форма (нама-рупа)
5. "шестте основи" (шадаятана) - шестте обекта на сетивните органи - на зрението, на слуха, на мириса, на вкуса, на осезанието, на духа (манас)
6. контакта със сетивния/околния свят (спарша)
7. усещане (ведана)
8. жажда (тришна)
9. улавяне (упана)
10. ново възникване (бхава)
11. ново раждане/съществуване (джати)
12. стареене и смърт (джара)

Причинната верига обобщено - 1-2 се отнасят до изминалия живот; 3-7 се отнасят до условията в настоящия живот; 8-10 се отнасят до плодовете в настоящия живот; 11-12 се отнасят към бъдещия живот. Човек се ражда, но в него е вече на лице т. н. обусловено съзнание. То е и причината за раждането.
Обусловеното съзнание е изградено от различни по вид васани, самскари и е обхванато от неведение/незнание/слепота.
 
Именно тези скрити желания, именно старите записи и впечатления, именно това подтиква човека* към всичките му действия.
При това, успоредно с тези, се оформят и нови самскари, васани, поради това че човек* (разполагайки със сетивата, има контакт със заобикалящия го свят и зарад липсата на прозрение, на знание) постоянно изпитва жажда (към наслада от сетивността), които на свой ред го подтикват още, и още към определени действия.
 
Смело може да се каже, че желанието (васаната) за щастие, заедно с неведението от обусловеността, е основната причина за всичките действия на човека*.
Основната васана е желанието за щастие, за пълнота, но тази васана остава често скрита и се явява под формата на по-малки васани/желания, свързани с жаждата за сетивните наслаждания.
И това е клопката.
 
Фройд, в своята психоанализа, обобщава това нещо с "То" - подсъзнанието, което управлява и се опитва да управлява, да вземе превес, надмощие над съзнание, т. е. "То" опитва да води съзнанието и деятелността, в дадено направление от живота. Може да се оприличи на компютърна програма, ъпдейтваща се, но и ъпдейтвана.
Ако у човек липсва яснота и допир с нравствеността, с етическите норми и принципи, които до голяма степен са синоним на "Супер Его"-то по Фройд, то "То"-то надделява. Така в човека има една постоянна вътрешна борба между "То" и "Супер Его"-то.
"Супер Его"-то може да се счита за аналогия на "Законът записан в сърцето", който сам Създателя е вложил като мярка и като противодействаща на "злата природа" сила.
 
Съзнанието ("его"-то/аз) следва или повелите на "Супер Его"-то, или на "То". Следователно у Съзнанието ("его"-то, у "аз"-а) липсва каквато и да било свободна воля, или избор.
 
"То"/Подсъзнанието - то е обусловено - изградено от стари записи и впечатления, от жажди и желания и допълвано от нови записи и впечатления, от жажди и желания. Тук имаме принцип подвластен на причинно-следствеността. Следователно и тук не може да съществува свободна воля, или избор.
 
Свръх Съзнанието/ "Супер Его"-то - това може да се оприличи на софтуерна програма, която има заложена функция да се ъпдейтва, но единствено при желание от страна на Програмиста, на Оператора. Дали човек (съзнанието/"его"-то) ще има достъп до определена нравственост/етичност, или не - това зависи от Висшия Програмист, в унисон с програмираната от Него цикличност и етапност, или с други думи казано - предопределеност. Следователно и тук няма никаква следа от свободна воля, или избор.
 
Тази етапност и цикличност, тази предопределеност е изразена и от такива като Лао Дзъ, в трактата "И-Дзин" ("Книга на промените"). Там е описана същата тази борба и същите тези съчетания от комбинации на поведение, чрез хексаграмите, които са изградени от прекъснати и непрекъснати линии, символизиращи "ин" и "ян".

"Ин" и "Ян" произлизат от "Тай-Дзи" (Великия Предал), който пък произлиза от У-Дзи (Безпределното).

 
Всичко това в Адвайта Веданта е наречено "Лилла"-та на Твореца, който сам себе си превръща в Творението.
 
Самото наслаждение е изживяването на СебеПознанието, че "ти" всъщност си "Той", че "аз"-а е пак "Той", но преобразен.
 
Единствената Свободна Воля е в Него, т. е. в Мен. Другото, както вече бе писано, е Танц, или пък може да бъде оприличено и на Шахмат - 64 полета (полета на които се оформят хексаграмите); 32 черни (ин); 32 бели (ян) и две сили/програми имащи своите свойства/характеристики (шахматните фигури) - "Супер Его"-то & "То".
 
Къде е смисъла на това? В какво е?
В Наслаждението от СебеРазпознаването, известно като СатЧитАнанда.
Кой управлява? "Ти"/"Той"/"Аз" в качеството Си на Велик Шахматист.
Кой биде управляван? "ти"/аз" (което пак е Той, но маскирал Себе Си от себе си)
Управляван към какво? У-Прав.
 
"по-ценни от врабчетата" - комплимент, флирт от Него, за него... с покана за Танц.
 

 
I & You
 

Регистриран е отдавна. Усещам Го във всяко мнение. Дори когато има спор.   

Благодаря ти за напомнянето , прав си .

"Три принципа съществуват в света. Първият принцип е силният, мощният елемент на Битието, чрез който се проявява личният живот. Всички сте служили на тоя принцип. Вторият принцип подразбира излизане на човека от личността, т.е. освобождаване от влиянието на личността. Тоя принцип е точно противоположен на първия. Третият принцип едва сега се проявява. Той е наречен „служене на Бога“ или „вяра в Бога“ – Как се изявява служенето на Бога? – Да вършиш това, което ти е неприятно. Ще кажете, че ви е неприятно да грешите. Според мене, когато греши, човек изпитва голяма приятност. Има нещо приятно в греха, затова човек прави погрешки и престъпления. Ако не е така, никога нямаше да греши. Оня, който е решил да служи на Бога, казва: „Неприятно ми е да направя това нещо, но ще го направя“.
 
Често ме запитват: „Какво виждаш в хората, които те обикалят?“ – В тях виждам най-малкото добро. Където е най-малкото добро, там е Бог. Когато и ние се запитваме защо Бог се интересува от нас, отговарям: Бог се интересува от нас за най-малкото добро, което е скрито в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум и в нашето сърце. Ако не е така, не може да се обясни защо Бог се интересува и от грешника. Значи и в грешника Той вижда най-малкото добро, скрито някъде от погледа на обикновените хора. Това може само да ви насърчи. Казвате: „Кой може да угоди на Бога?“ Не се старайте да угаждате на Бога. Първо угодете на себе си и на своя ближен. Ако можете да угодите на себе си и на своя ближен, ще угодите и на Бога. Дойде ли до мене, аз първо угаждам на Бога. – „Как Му угаждаш?“ – Като върша това, което ми е неприятно. Питат ме: „Защо търпиш тия хора около себе си?“ – Защото искам да угодя на Бога. Аз търся в тях най-малкото добро и като го намеря, виждам, че в Божия закон няма никакво изключение. Така се създава вътрешна връзка между мене и хората. Тая връзка никога не се къса. Ако и вие постъпвате така, ще знаете, че човек не е това, което виждате отвън. Да намериш малкото добро в човека, това значи да поставиш отношенията си с хората на такава основа, която нищо не може да разклати. Това значи да поставиш живота си на канара, която никакви бури и ветрове не могат да разклатят. На тая основа може да градите своето велико бъдеще. Поставите ли за основа на своя живот богатството, силата, знанието, нищо няма да постигнете.
 
Казваш: „Обезсърчих се, не зная какво да правя“. – Мисли за малкото добро и се научи да служиш на Бога, когато ти е най-неприятно. – Защо си се обезсърчил? – Че някой те наругал, казал ти обидни думи. Той те ругае, защото не мислиш за него, че е божество, голям талант. Започни да го хвалиш и да се възхищаваш от него, той ще престане да те ругае. Има смисъл да те наругае човек, но ако той служи на Бога. Като те ругае, той иска да насочи вниманието ти към Господа: да Го познаеш и да Му служиш. Следователно, докато имате високо съзнание за себе си и гледате на някого снизходително, последният ще почувства това и ще ви наругае. Никога не се мерѝ с човека. Не се поставяй пред него като големец. Силата на човека не е в неговата външна форма, но в дълбокото разбиране на живота, в неговата права мисъл, която при никакви условия не може да се изопачи. Силата на човека се крие в чистотата на неговите чувства. Чувствата могат да се менят, но винаги да запазват чистотата си. Чувствата могат да бъдат приятни и неприятни, радостни и скръбни, но в тях трябва да има чистота и устойчивост.
 
В живота съществуват три положения: да скърбиш, когато другите се радват; да се радваш, когато другите скърбят; да си блажен, когато всички се радват. Ще кажете, че човек скърби, когато другите скърбят. Не е така. Това значи всички да сте под един знаменател, да имате еднакво разбиране за нещата. Ония, които разбират законите, трябва да се радват, когато другите скърбят. Затова казвам: Радвайте се с ония, които скърбят; скърбете с ония, които се радват: блажени сте, когато всички благуват. Нима майката не е блажена, когато детето ѝ е здраво, когато се учи добре и когато успява в живота? Тя е блажена, защото детето ѝ благува. Не можеш да се радваш, ако не си минал през страданието.

Защо идват страданията? – За да се оформят вашите идеи. Който не е минал през огъня на страданието, не може да се оформи. Свещен е този огън. При всяка скръб се поставят по малко дърва на този огън. В първия момент, като попаднете на тоя огън, вие мислите, че ще изгорите. Няма да изгорите. Има неща, които никога не изгарят. Във всяко растение, във всяка мушица, във всяко живо същество гори свещеният огън. В тоя огън животът започва и продължава да се развива. Оттегли ли се огънят, съществата умират. Ето защо, скръбта е носителка на свещения огън. Свещеният огън е разумна сила, която чисти. Като знаете това, благодарете за страданията. Казваш: „Страданието ме съсипа“. Не се заблуждавай! Това е огънят на страданието, който чисти нещо в тебе, без да изгаряш. Ако искаш да се очистиш и да светнеш, ще търпиш. Страданието не продължава повече от един ден: от изгрев слънце до залез. Ако страдаш повече от един ден, това е ехото на страданието. То е кратък процес. Светлината издържа повече от един ден. Въпреки това, когато срещнеш, всеки се оплаква от страданията и казва: „Няма човек, който да е страдал като мене“.

Сега вие трябва да се разширите, да разберете правилно страданието.
 
Пазете се от чужди влияния. Има лоши и добри влияния. Достатъчно е лош човек да седне до тебе, за да ти остави своето лошо влияние. – Как става това? Понякога в човека влизат нечистотии, както в чистия извор, и намаляват чистотата му. Но изворът е чист и сам може да се очисти. Всички извори са изложени на малки промени в тяхните крайници. Тоя закон е неизбежен. И вие сте изложени на тоя закон. Когато влезете в трамвая, между много хора, вие се излагате на тяхното влияние. Защо влизате в трамвая? Имате някаква цел. Вие сте готови да търпите всички несгоди, за да постигнете своята цел. Ако чакате реда си отвън и се качите на трамвая, когато е свободен, нямаше да постигнете целта си.

И тъй, когато влезете в Божествения свят, трябва да имате вяра в Оня, Който живее във вас. Трябва да имате вяра в малкото добро във вас. То е в сила да ви запази от злото в света. Разчитайте на малкото добро като на приятел. То ще ви спаси от най-голямото зло. Малкото добро и голямото зло произвеждат еднакви резултати. Това е закон, който може да проверите в живота. Например, когато престъпникът дойде до крайния предел на своите дела, в него се явява желание да направи поне едно малко добро. Никой не може да преобрази тоя човек, освен малкото добро. Той се е натоварил с голяма, тежка раница и пита: „Няма ли човек, който може да ми покаже начин да си помогна, да сваля част от товара си?“ Големият товар е горивото, което трябва да се запали. Трябва да се запали огънят в тоя престъпник. – Кой е огънят? – Малкото добро. Запали тоя огън в човека и го остави да гори. Той ще изгори голямото зло, което след време ще се превърне във велика добродетел. Така и престъпникът ще стане светия. Следователно, докато човек не познае голямото зло, не може да познае малкото добро. Ще познаеш първо голямото зло, а после малкото добро. След това ти ще станеш човек в пълния смисъл на думата. Най-голямото зло и най-малкото добро са граници на живота. Щом излезе от тия граници, човек отива при Бога."
 
 
Малкото добро. Живият порядък
 
Лекция от Учителя, държана на 22 юни 1932 г., София, Изгрев.

"В разговора, който се подхвана, Учителя каза:

Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога.
 
Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия!
 
Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само Доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при Доброто става светло. Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел.
 
 
Бог е Доброто в света. Когато човек върши зло, то идва от тъмните духове. Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не можеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава. Ако направиш една лоша постъпка, ограничаваш се; тогава побързай с добрата, за да се освободиш. Някой ще каже: „Защо ще правим добро?“ Без него не можеш да растеш. Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук? Съвършено друго направление са взели хората, с други работи се занимават.

За да живееш добре, трябва да се заобиколиш с добра среда. А добра среда ще си създадеш само чрез правене на добро. Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не."
 
из 
 "Акордиране на човешката душа " т.1
Беинса Дуно 

Много съм далеч от вашите знания И трудно обличам в думи преживяванията си. Доверявам се на вътрешния си усет. Което не означава, че не размишлявам и че действам сляпо (което не дава гаранция, че не греша )...
 
Открила съм, за себе си, че човек е свободен, когато познава Божите закони и ги изпълнява. За момента съм приела, че Бог е оставил човек да се проявява по собствено усмотрение (дали надделява материята или душевния стремеж) - с всичко произтичащо от това. Свободната му воля е да изпълни или да не изпълни Божията. И тъй като Божествените закони са неумолими, в зависимост от пътечката, по която поеме, в зависимост от разклоненията, по които тръгне, Божественият закон започва да се проявява. Ето тази проява, за мен, е предопределеност. Истината няма как да се промени. Тя е една. Нашите разбирания и осъзнавания за нея, спрямо нивото на което сме, ни позволява да расте в нас свободата. Свободни сме да страдаме, както сме свободни и да бъдем изпълнени с омиротворение и радост. Страданията ни принуждават да търсим вярната пътечка. Когато стъпим на нея, вътрешното омиротворение ни позволява да се вдигнем на по-високо ниво...
 
И да продължим с опознаването и възприемането на Истината. 
 
Светлина и Благост ви желая.

"Три принципа съществуват в света. Първият принцип е силният, мощният елемент на Битието, чрез който се проявява личният живот. Всички сте служили на тоя принцип. Вторият принцип подразбира излизане на човека от личността, т.е. освобождаване от влиянието на личността. Тоя принцип е точно противоположен на първия. Третият принцип едва сега се проявява. Той е наречен „служене на Бога“ или „вяра в Бога“ – Как се изявява служенето на Бога? – Да вършиш това, което ти е неприятно. Ще кажете, че ви е неприятно да грешите. Според мене, когато греши, човек изпитва голяма приятност. Има нещо приятно в греха, затова човек прави погрешки и престъпления. Ако не е така, никога нямаше да греши. Оня, който е решил да служи на Бога, казва: „Неприятно ми е да направя това нещо, но ще го направя“.
 
Често ме запитват: „Какво виждаш в хората, които те обикалят?“ – В тях виждам най-малкото добро. Където е най-малкото добро, там е Бог. Когато и ние се запитваме защо Бог се интересува от нас, отговарям: Бог се интересува от нас за най-малкото добро, което е скрито в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум и в нашето сърце. Ако не е така, не може да се обясни защо Бог се интересува и от грешника. Значи и в грешника Той вижда най-малкото добро, скрито някъде от погледа на обикновените хора. Това може само да ви насърчи. Казвате: „Кой може да угоди на Бога?“ Не се старайте да угаждате на Бога. Първо угодете на себе си и на своя ближен. Ако можете да угодите на себе си и на своя ближен, ще угодите и на Бога. Дойде ли до мене, аз първо угаждам на Бога. – „Как Му угаждаш?“ – Като върша това, което ми е неприятно. Питат ме: „Защо търпиш тия хора около себе си?“ – Защото искам да угодя на Бога. Аз търся в тях най-малкото добро и като го намеря, виждам, че в Божия закон няма никакво изключение. Така се създава вътрешна връзка между мене и хората. Тая връзка никога не се къса. Ако и вие постъпвате така, ще знаете, че човек не е това, което виждате отвън. Да намериш малкото добро в човека, това значи да поставиш отношенията си с хората на такава основа, която нищо не може да разклати. Това значи да поставиш живота си на канара, която никакви бури и ветрове не могат да разклатят. На тая основа може да градите своето велико бъдеще. Поставите ли за основа на своя живот богатството, силата, знанието, нищо няма да постигнете.
 
Казваш: „Обезсърчих се, не зная какво да правя“. – Мисли за малкото добро и се научи да служиш на Бога, когато ти е най-неприятно. – Защо си се обезсърчил? – Че някой те наругал, казал ти обидни думи. Той те ругае, защото не мислиш за него, че е божество, голям талант. Започни да го хвалиш и да се възхищаваш от него, той ще престане да те ругае. Има смисъл да те наругае човек, но ако той служи на Бога. Като те ругае, той иска да насочи вниманието ти към Господа: да Го познаеш и да Му служиш. Следователно, докато имате високо съзнание за себе си и гледате на някого снизходително, последният ще почувства това и ще ви наругае. Никога не се мерѝ с човека. Не се поставяй пред него като големец. Силата на човека не е в неговата външна форма, но в дълбокото разбиране на живота, в неговата права мисъл, която при никакви условия не може да се изопачи. Силата на човека се крие в чистотата на неговите чувства. Чувствата могат да се менят, но винаги да запазват чистотата си. Чувствата могат да бъдат приятни и неприятни, радостни и скръбни, но в тях трябва да има чистота и устойчивост.
 
В живота съществуват три положения: да скърбиш, когато другите се радват; да се радваш, когато другите скърбят; да си блажен, когато всички се радват. Ще кажете, че човек скърби, когато другите скърбят. Не е така. Това значи всички да сте под един знаменател, да имате еднакво разбиране за нещата. Ония, които разбират законите, трябва да се радват, когато другите скърбят. Затова казвам: Радвайте се с ония, които скърбят; скърбете с ония, които се радват: блажени сте, когато всички благуват. Нима майката не е блажена, когато детето ѝ е здраво, когато се учи добре и когато успява в живота? Тя е блажена, защото детето ѝ благува. Не можеш да се радваш, ако не си минал през страданието.

Защо идват страданията? – За да се оформят вашите идеи. Който не е минал през огъня на страданието, не може да се оформи. Свещен е този огън. При всяка скръб се поставят по малко дърва на този огън. В първия момент, като попаднете на тоя огън, вие мислите, че ще изгорите. Няма да изгорите. Има неща, които никога не изгарят. Във всяко растение, във всяка мушица, във всяко живо същество гори свещеният огън. В тоя огън животът започва и продължава да се развива. Оттегли ли се огънят, съществата умират. Ето защо, скръбта е носителка на свещения огън. Свещеният огън е разумна сила, която чисти. Като знаете това, благодарете за страданията. Казваш: „Страданието ме съсипа“. Не се заблуждавай! Това е огънят на страданието, който чисти нещо в тебе, без да изгаряш. Ако искаш да се очистиш и да светнеш, ще търпиш. Страданието не продължава повече от един ден: от изгрев слънце до залез. Ако страдаш повече от един ден, това е ехото на страданието. То е кратък процес. Светлината издържа повече от един ден. Въпреки това, когато срещнеш, всеки се оплаква от страданията и казва: „Няма човек, който да е страдал като мене“.

Сега вие трябва да се разширите, да разберете правилно страданието.
 
Пазете се от чужди влияния. Има лоши и добри влияния. Достатъчно е лош човек да седне до тебе, за да ти остави своето лошо влияние. – Как става това? Понякога в човека влизат нечистотии, както в чистия извор, и намаляват чистотата му. Но изворът е чист и сам може да се очисти. Всички извори са изложени на малки промени в тяхните крайници. Тоя закон е неизбежен. И вие сте изложени на тоя закон. Когато влезете в трамвая, между много хора, вие се излагате на тяхното влияние. Защо влизате в трамвая? Имате някаква цел. Вие сте готови да търпите всички несгоди, за да постигнете своята цел. Ако чакате реда си отвън и се качите на трамвая, когато е свободен, нямаше да постигнете целта си.

И тъй, когато влезете в Божествения свят, трябва да имате вяра в Оня, Който живее във вас. Трябва да имате вяра в малкото добро във вас. То е в сила да ви запази от злото в света. Разчитайте на малкото добро като на приятел. То ще ви спаси от най-голямото зло. Малкото добро и голямото зло произвеждат еднакви резултати. Това е закон, който може да проверите в живота. Например, когато престъпникът дойде до крайния предел на своите дела, в него се явява желание да направи поне едно малко добро. Никой не може да преобрази тоя човек, освен малкото добро. Той се е натоварил с голяма, тежка раница и пита: „Няма ли човек, който може да ми покаже начин да си помогна, да сваля част от товара си?“ Големият товар е горивото, което трябва да се запали. Трябва да се запали огънят в тоя престъпник. – Кой е огънят? – Малкото добро. Запали тоя огън в човека и го остави да гори. Той ще изгори голямото зло, което след време ще се превърне във велика добродетел. Така и престъпникът ще стане светия. Следователно, докато човек не познае голямото зло, не може да познае малкото добро. Ще познаеш първо голямото зло, а после малкото добро. След това ти ще станеш човек в пълния смисъл на думата. Най-голямото зло и най-малкото добро са граници на живота. Щом излезе от тия граници, човек отива при Бога."
 
 
Малкото добро. Живият порядък
 
Лекция от Учителя, държана на 22 юни 1932 г., София, Изгрев.

Майка Тереза :


"Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!
Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!
 
Въпреки това


Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай."
 
 
Лев Толстой :
 
"Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.


Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ — „Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.“

Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош "
 
 
Ако на някого тази тема е интересна и желае да се включи, нека да заповяда, възможно е да се дублира отчасти като заглавие ,но мисля че обхватът е по- широк.

"В разговора, който се подхвана, Учителя каза:

Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога.
 
Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия!
 
Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само Доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при Доброто става светло. Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел.
 
 
Бог е Доброто в света. Когато човек върши зло, то идва от тъмните духове. Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не можеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава. Ако направиш една лоша постъпка, ограничаваш се; тогава побързай с добрата, за да се освободиш. Някой ще каже: „Защо ще правим добро?“ Без него не можеш да растеш. Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук? Съвършено друго направление са взели хората, с други работи се занимават.

За да живееш добре, трябва да се заобиколиш с добра среда. А добра среда ще си създадеш само чрез правене на добро. Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не."
 
из 
 "Акордиране на човешката душа " т.1
Беинса Дуно 

Майка Тереза :


"Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!
Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!
 
Въпреки това


Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай."
 
 
Лев Толстой :
 
"Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.


Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ — „Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.“

Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош "
 
 
Ако на някого тази тема е интересна и желае да се включи, нека да заповяда, възможно е да се дублира отчасти като заглавие ,но мисля че обхватът е по- широк.