Jump to content
Порталът към съзнателен живот

val68z

Участници
  • Posts

    685
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    11

Everything posted by val68z

  1. Не сме , но зависи по кой път ще поемат
  2. Основная идея авторов фильма — это создать ленту предупреждение о перспективах развития нашей цивилизации на ближайшие сто лет. В наше время пора задуматься за счет чего происходит её продвижение вперёд.
  3. ...Мы можем иметь бесконечный и бесплатный источник энергии. Причем мы могли бы им владеть уже очень давно, но... это не выгодно тем, кто управляет нашим миром и всеми нами - властям
  4. Уважавам търсенията на другите и правото им да бъдат нестандартни и неповторими по своему. Нямам нищо против таро , но все пак ме впечатлява ,че голяма част от темите в този така наречен "Портал към съзнателен живот" са посветени изключително на таро . Явно има един елемент, който не разбирам , а той е -има ли разлика между вуду и йоруба и каква е тя ,ако има такава.
  5. Мдааааа.... Поглеждам за малко в Портала и що да видя , някакви странни промени и метаморфози се вихрят тук - Таро, таро и пак таро . Или може би, ако трябва да обобщим - "....Таро любов моя..."
  6. Ученые: Дельфины своих не бросают
  7. Делфин моли човек за помощ На Соломоновите острови убити 900 делфини
  8. "...Мене не може да ме засегне нито вашето верую, нито вашите безверия. Това е ваше право. Да отричате нещата, това е вече ваше разбиране. Да вярваш или да не вярваш, това не е един абсолютен закон. Вярваш в кого? – Вярваш в едно съзнание, което е по-високо от твоето. Ти вярваш в баща си, който е по-високо от тебе. Ти вярваш в твоя учител, който е по-високо от тебе. И твоят учител вярва в някого, който е по-високо от него. Питам: Тоз, последният, Когото наричаме Абсолютен, Той вярва ли в нещо? Вярата е закон на ограничение. Щом вярваш, това е потребно. Има едно вечно абсолютно, което е ограничено; има едно вечно абсолютно, което е неограничено. Ако седна да ви обяснявам какво нещо е абсолютното, вие ще забравите и това, което знаете. На какво основание ще го забравите? Ако ви дам една хапка от едно хубаво ядене, вие ще бъдете доволни от нея. Ако ви дам втора, трета, четвърта, пета, вие пак ще бъдете доволни, но ако ви заставя да вземете хиляда хапки от това хубаво ядене, вие ще забравите всичко. След като изядете хиляда хапки, вие ще изгубите съзнанието си и тогава всичката приятност на яденето ще изчезне. Затова е казал Соломон, че многото знание в света е товар. За всеки даден случай човек трябва да има толкова знание, колкото е потребно. Знанието е потребно, за да се постигнат известни цели, които човек има в живота си. Сега, като ви говоря, аз ни най-малко нямам пред вид да ви заставя да изхвърлите вашите възгледи за живота или да не ги хвърлите. Възгледите, които имате сега, трябва да осмислят вашия живот. Каквито и да са възгледите ви, те трябва да осмислят живота ви. Не е важно как аз схващам практическия живот. Вие живеете в една къща, но имате една малка дупчица в нея, през която гледате външния свят. Ако направите на къщата си един голям прозорец, това ще бъде знанието, което ще придобиете. Светлината, която влиза през прозореца ви, ще ви даде повече просвета в ума ви, за да се съобразите с онзи живот, който съществува вън от вас. Не е въпросът да имате повече факти и данни, с които да се пълни животът ви. Казвате: Това е един факт, онова е един факт. Фактът е само констатиране. Някой казва, че му казали една горчива истина. Истината никога не е горчива. Няма по-сладко нещо от Истината. Истината е крайният предел, крайната цел. Зад Истината не можеш да отидеш. Зад Истината е смъртта, зад Истината е страданието. Сега вие сте зад Истината. Казвате: Какво нещо е Истината? – Това, което носи знанието, щастието, силата, животът, богатството – това, което носи всичко в света, то е Истината. – Ами зад Истината какво има? – Зад Истината няма нищо...." Учителя, из "Дерзайте", Неделни Беседи, 28 октомври 1934 г., София
  9. Това "никой не се върнал ,за да ви разкаже" е нещо много относително .
  10. "...Вавилонската кула - именно търси равенство с Бога, изкачване към Него. Верния подход е в смирението - когато "викаш" от ниското към Бога и го призоваваш Той да дойде в теб и да те изпълни." Ники_
  11. Такива същества е невъзможно да бъдат създадени, защото "всяко нещо в чиято природа е да има начало, има и край". Всичко сътворено е временно, дори и съществуването му да е много продължително спрямо друго сътворено чието съществуване е кратко. Вечното и идеалното са само умствени екстраполации, те не измерват реални неща. Съществата не могат да излязат извън законите на съществуването, както и да формулираме и преформулираме тези закони чрез което и да е съзнание и на което и да е ниво. Единственият изход е да се познават и използват законите за да се постигне освобождение от съществуването във всички възможни нива, този път е обяснил Буда. Благодаря ти за напомнянето , прав си .
  12. А ако изявите , проявите на свободната воля са в пряка зависимост от степента на съвършенство. ...Ако познанието няма предел , в тази връзка според теб съществува ли абсолютна истина . Когато ангелите са били хора ,то нашата човешка раса е била на нивото на растенията и животните . Без да подценявам твоите умствени способности, според теб каква част от Истината можеш да възприемаш и осъзнаваш. А ако истината се отличава коренно от това ,което си прочел в някои от книгите , а ако твоята конфигурация от сетива и възможности ти дава достъп само до относителна ,определена част от истината /фрагменти от нея /.А ако физическото тяло , логическото мислене не ти предоставят възможност да разбереш друга част от Истината. Колкото и да не харесваме понякога земното притегляне, не можем да отречем факта ,че то съществува и трябва да се събразяваме с него във всички ситуации. Можеш да си направиш ,обзаведеш стая, в която да имаш безтегловност и да си редиш кубчетата на воля по твое усмотрение, но това не значи че напускайки , вратата на стаята законът няма да действа Така че правилата на играта съществуват. и ние трябва да се съобразяваме с тях в действията си.
  13. Знаеш ли , не се интересувам как лети орелът, просто се наслаждавам на полетът му ... ...Не ме и интересува , защо и с каква цел са създадени някои от Законите на Всемира, просто се наслаждавам на предоставените ми възможности и се наслаждавам на Божиите творения. /...Според мен имаш една опция, да се измъкнеш като барон Мюнхаузен ,за перчема, от дупката / Всичко добро ти желая .
  14. Здравейте. Аз бих задал въпрос: А нима Бог би се затруднил да създаде идеални, завършени същества ? И къде остават тогава творчеството ,уроците, силата, мъдростта, опитностите, устойчивостта от извървяния път. В този свят има много болка и мъка, страдания, но и красота , Но той не е съвършен. Той е сътворен от нас, от нашите мисли и постъпки, от хилядите години еволюция и инволюция, които също са част от развитието и кръговрата, част от уроците и волята да избираш между добро и зло, правилно и неправилно. Нима за много по- висши същества от нас, е проблем да го направят съвършен и да се свършат страданията. ...Мисля, че не е. Къде ще останат тогава разплащането, творчеството, мъдростта, поуките. Кармата е общата рамка, която ни ограничава, формирана от минали наши действия и постъпки. Ако едно творение е завършено, това не означава ли покой, липса на движение, статика, Самото движение, което не винаги е постъпателно, предполага творчество, за да има творчество, са необходими възможности за избор. Едното от нещата, по които ние приличаме на нашият Създател, е дадената ни възможност да творим . Познавайки добро и зло и с предоставена възможност за избор между тях, а дали този, нашият избор е предварително известен на нашият Творец, мисля че да. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно”
  15. "Три принципа съществуват в света. Първият принцип е силният, мощният елемент на Битието, чрез който се проявява личният живот. Всички сте служили на тоя принцип. Вторият принцип подразбира излизане на човека от личността, т.е. освобождаване от влиянието на личността. Тоя принцип е точно противоположен на първия. Третият принцип едва сега се проявява. Той е наречен „служене на Бога“ или „вяра в Бога“ – Как се изявява служенето на Бога? – Да вършиш това, което ти е неприятно. Ще кажете, че ви е неприятно да грешите. Според мене, когато греши, човек изпитва голяма приятност. Има нещо приятно в греха, затова човек прави погрешки и престъпления. Ако не е така, никога нямаше да греши. Оня, който е решил да служи на Бога, казва: „Неприятно ми е да направя това нещо, но ще го направя“. Често ме запитват: „Какво виждаш в хората, които те обикалят?“ – В тях виждам най-малкото добро. Където е най-малкото добро, там е Бог. Когато и ние се запитваме защо Бог се интересува от нас, отговарям: Бог се интересува от нас за най-малкото добро, което е скрито в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум и в нашето сърце. Ако не е така, не може да се обясни защо Бог се интересува и от грешника. Значи и в грешника Той вижда най-малкото добро, скрито някъде от погледа на обикновените хора. Това може само да ви насърчи. Казвате: „Кой може да угоди на Бога?“ Не се старайте да угаждате на Бога. Първо угодете на себе си и на своя ближен. Ако можете да угодите на себе си и на своя ближен, ще угодите и на Бога. Дойде ли до мене, аз първо угаждам на Бога. – „Как Му угаждаш?“ – Като върша това, което ми е неприятно. Питат ме: „Защо търпиш тия хора около себе си?“ – Защото искам да угодя на Бога. Аз търся в тях най-малкото добро и като го намеря, виждам, че в Божия закон няма никакво изключение. Така се създава вътрешна връзка между мене и хората. Тая връзка никога не се къса. Ако и вие постъпвате така, ще знаете, че човек не е това, което виждате отвън. Да намериш малкото добро в човека, това значи да поставиш отношенията си с хората на такава основа, която нищо не може да разклати. Това значи да поставиш живота си на канара, която никакви бури и ветрове не могат да разклатят. На тая основа може да градите своето велико бъдеще. Поставите ли за основа на своя живот богатството, силата, знанието, нищо няма да постигнете. Казваш: „Обезсърчих се, не зная какво да правя“. – Мисли за малкото добро и се научи да служиш на Бога, когато ти е най-неприятно. – Защо си се обезсърчил? – Че някой те наругал, казал ти обидни думи. Той те ругае, защото не мислиш за него, че е божество, голям талант. Започни да го хвалиш и да се възхищаваш от него, той ще престане да те ругае. Има смисъл да те наругае човек, но ако той служи на Бога. Като те ругае, той иска да насочи вниманието ти към Господа: да Го познаеш и да Му служиш. Следователно, докато имате високо съзнание за себе си и гледате на някого снизходително, последният ще почувства това и ще ви наругае. Никога не се мерѝ с човека. Не се поставяй пред него като големец. Силата на човека не е в неговата външна форма, но в дълбокото разбиране на живота, в неговата права мисъл, която при никакви условия не може да се изопачи. Силата на човека се крие в чистотата на неговите чувства. Чувствата могат да се менят, но винаги да запазват чистотата си. Чувствата могат да бъдат приятни и неприятни, радостни и скръбни, но в тях трябва да има чистота и устойчивост. В живота съществуват три положения: да скърбиш, когато другите се радват; да се радваш, когато другите скърбят; да си блажен, когато всички се радват. Ще кажете, че човек скърби, когато другите скърбят. Не е така. Това значи всички да сте под един знаменател, да имате еднакво разбиране за нещата. Ония, които разбират законите, трябва да се радват, когато другите скърбят. Затова казвам: Радвайте се с ония, които скърбят; скърбете с ония, които се радват: блажени сте, когато всички благуват. Нима майката не е блажена, когато детето ѝ е здраво, когато се учи добре и когато успява в живота? Тя е блажена, защото детето ѝ благува. Не можеш да се радваш, ако не си минал през страданието. Защо идват страданията? – За да се оформят вашите идеи. Който не е минал през огъня на страданието, не може да се оформи. Свещен е този огън. При всяка скръб се поставят по малко дърва на този огън. В първия момент, като попаднете на тоя огън, вие мислите, че ще изгорите. Няма да изгорите. Има неща, които никога не изгарят. Във всяко растение, във всяка мушица, във всяко живо същество гори свещеният огън. В тоя огън животът започва и продължава да се развива. Оттегли ли се огънят, съществата умират. Ето защо, скръбта е носителка на свещения огън. Свещеният огън е разумна сила, която чисти. Като знаете това, благодарете за страданията. Казваш: „Страданието ме съсипа“. Не се заблуждавай! Това е огънят на страданието, който чисти нещо в тебе, без да изгаряш. Ако искаш да се очистиш и да светнеш, ще търпиш. Страданието не продължава повече от един ден: от изгрев слънце до залез. Ако страдаш повече от един ден, това е ехото на страданието. То е кратък процес. Светлината издържа повече от един ден. Въпреки това, когато срещнеш, всеки се оплаква от страданията и казва: „Няма човек, който да е страдал като мене“. Сега вие трябва да се разширите, да разберете правилно страданието. Пазете се от чужди влияния. Има лоши и добри влияния. Достатъчно е лош човек да седне до тебе, за да ти остави своето лошо влияние. – Как става това? Понякога в човека влизат нечистотии, както в чистия извор, и намаляват чистотата му. Но изворът е чист и сам може да се очисти. Всички извори са изложени на малки промени в тяхните крайници. Тоя закон е неизбежен. И вие сте изложени на тоя закон. Когато влезете в трамвая, между много хора, вие се излагате на тяхното влияние. Защо влизате в трамвая? Имате някаква цел. Вие сте готови да търпите всички несгоди, за да постигнете своята цел. Ако чакате реда си отвън и се качите на трамвая, когато е свободен, нямаше да постигнете целта си. И тъй, когато влезете в Божествения свят, трябва да имате вяра в Оня, Който живее във вас. Трябва да имате вяра в малкото добро във вас. То е в сила да ви запази от злото в света. Разчитайте на малкото добро като на приятел. То ще ви спаси от най-голямото зло. Малкото добро и голямото зло произвеждат еднакви резултати. Това е закон, който може да проверите в живота. Например, когато престъпникът дойде до крайния предел на своите дела, в него се явява желание да направи поне едно малко добро. Никой не може да преобрази тоя човек, освен малкото добро. Той се е натоварил с голяма, тежка раница и пита: „Няма ли човек, който може да ми покаже начин да си помогна, да сваля част от товара си?“ Големият товар е горивото, което трябва да се запали. Трябва да се запали огънят в тоя престъпник. – Кой е огънят? – Малкото добро. Запали тоя огън в човека и го остави да гори. Той ще изгори голямото зло, което след време ще се превърне във велика добродетел. Така и престъпникът ще стане светия. Следователно, докато човек не познае голямото зло, не може да познае малкото добро. Ще познаеш първо голямото зло, а после малкото добро. След това ти ще станеш човек в пълния смисъл на думата. Най-голямото зло и най-малкото добро са граници на живота. Щом излезе от тия граници, човек отива при Бога." Малкото добро. Живият порядък Лекция от Учителя, държана на 22 юни 1932 г., София, Изгрев.
  16. Майка Тереза : "Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие! Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича! Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки! Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът! Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност! Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно! Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост! Въпреки това Хората са неразумни, нелогични и егоистични, въпреки това, обичай ги. Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това, прави добро. Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това, имай успехи. Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро. Честността и откритостта те правят уязвим, въпреки това, бъди честен и открит. Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ, въпреки това продължавай." Лев Толстой : "Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия. Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора. За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ — „Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.“ Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош " Ако на някого тази тема е интересна и желае да се включи, нека да заповяда, възможно е да се дублира отчасти като заглавие ,но мисля че обхватът е по- широк.
×
×
  • Create New...