Търси в Портала

Здравейте, имам следната чуденка: попаднах на една статия https://medium.com/the-mission/born-to-be-unhappy-how-we-can-overcome-our-own-biology-part-1-of-4-6def46457e8f , че амбицията е човешка характерна черта, която е двигател на света векове наред, но също така ни прави нещастни, защото никога не сме доволни от постигнатото. Та въпросът ми е трябва ли да спрем да имаме амбиции и към какво да се стремим тогава, ще се впишем ли в обществото? И според вас има ли разлика между АМБИЦИЯ и МЕЧТА? Също така въпросът може да се формулира и по друг начин: истинското щастие само от просветлението ли идва? Обикновено свързват с просветлението с това да не искаш нищо материално. Ние все още имаме желания и мечти, постигането на които ще ни донесат щастие или ще обогатят това, което вече имаме. Тогава става така (и аз съм стигала до тези състояния), че да не искаш нищо е по-лесно, защото няма чувстваш липсата му. Но в един момент се чувстваш, че тъпчеш на едно място и си застоял. Същото се запитах, слушайки една беседа на Екхарт Толе - да бъдем тук и сега, да се връщаме към настоящия момент. И аз го интерпретирам така, ако сме в трудна ситуация и си припомним за какво имаме да благодарим в настоящия момент, това няма ли да ни даде временно облекчение и така ние просто да привикнем към състоянието,в което сме? Къде е балансът според вас?