Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво
Иво

Из "Книга за звездите"

    Автор: Петър Осоговец

Петър Осоговец е един от Богомилските епископи, известен още като Доростолски епископ. Основава църкви в Доростол, където година след встъпването си става епископ в Рига, Севастопол, Краков и Виена.

Като човек от народа, той е с искрен и жив темперамент, правдив и рязък характер.

Благодарение на писателя Николай Райнов – носител на Богомилския Дух, ние можем да се докоснем до магичните слова за звездите и небето:

„А в Четвъртия Ден Господ създаде звездите – да красят твърдта небесна – и да бъдат знамение за векове и народи.

Създаде ги Вечният от най-тънката си плащеница – от бисерната багреница на своя блян ги създаде.

Седем едри звезди сътвори Предвечният – и седем области от небето им повери.

Най-първо създаде Слънцето с неговата бяла нимба и му даде да владее над царството.

После изсече с резец Месечината, забули я с прозирно седефно покривало, пусна я в бездните – и повели и да властва над Целомъдрието.

След нея от златен сплав изля Звездата на Вожда, която ромейци зват Зевс, - поръси я с вино от своя потир – и заповяда и да бди над Славата.

Тогава от своя божествен ум изригна два сърпа, склопи ги, та сътвори Вечерницата, която ромейци зват Афродита, - и нареди я да владее над Любовта.

Подир това създаде една загадъчна звезда, която съдържа в себе си смисъла на вси останали, - Звездата на Посланника, която ромейците зват Хермес – и сложи я да повелява над Посвещението.

След нея създаде кървава звезда – Звездата на Бранника, която ромейци зват Арес – и ней заповяда да владее над Кръвопролитието.

И накрай проля своя царствен гняв в простора и метна своята диадема, разпален от ярост - . че звездата не изгрява още.

И чакаше цели часове Господ да се разпали звездата, а тя не изгряваше още.

Та тогава архангел Михаел сложи кротко едър едър елмаз сред пръстена на Божията диадема; и сжалиха се вси ангели над изгубената Божия корона – и заплакаха.

И сълзи обляха диадемата на Бога – и разпалиха огън сред – дано изгрее.

Та блесна голяма звезда, - черна звезд се роди – мрачна и замислена - : Звездата на Отшелника, която ромейците зват Хронос – и повеля и даде Господ да пази Тайната.

И обгледа после Бог делото на своята ръка – и всичко бе гиздаво.

И засмя се Иехова и рече:

- Добро е!

И тогава настъпи властно Четвъртата Нощ.

И през нощта на творчеството си Вечният разсипа в простора бисерите на своя сетен блян – и родиха се безчет звезди, а сетне възторжено погледна безкрайната звездна плащаница, що се диплеше пред окото му – и в прехлас метна пъстър лентион в простора.

И роди се тогава Млечният Път –

................................................................................................................................................

И вложи Елохим седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха.

И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го води.

И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един – да го води, а друг – да го пази. –

Слънцето разпери крила над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спря Гърция, Звездата на Посланника покри с лъчи Иудея, Звздата на Бранника – Рома, за Звездата на Отшелника – Бизанс.

А народите се не бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост.

И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. – Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя крила над нея.

И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, чче всички си имаха другар, а той – нямаше.

И с плач поиска от Бога звезден дух, - другар да му бъде.

Та се смили над него Иехова, ала нямаше вече звезда и звезден дух.

И духна тогава Бог в простора – и осени с божествено мановение Млечния Път, та рой светли ангели се родиха там – повели Бог на Млечния път да властвува над България.

................................................................................................................................................

И превратна участ спря крила над българи: през изкус и съсипни ще мине България, ала – ще изтрае.

Погасна нимбата над Масър, умряха двата народа – близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудея, разсипа се Рома: само Бизанс и България останаха.

... Но този, що се вслушва в пророчески вещаниа, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Бизанс навсегда, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствена пепел, та до край на векове ще пребъде.

Защото – гаснят звезди една по една. Ала Божият Лентион ще свети вечно – и Млечният Път ще бъде свет саван на мъртвата вселена...


Книга за звездите,

изпратена от Ради

Дата на първоначално въвеждане: 16.09.2005 г., 05:22 ч.

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...