Писмо от чужбина върху Паневритмията

От една сестра от чужбина се получи следното писмо:

“На един връх недалеч от града играем Паневритмия. Днес валеше малко дъжд и беше свежо. Веднъж един редактор дойде при нас, фотографира ни и постави снимката в своя вестник.

Каква хармония, каква мекота чувствуваме и колко силни се чувствуваме, когато дойдем от Паневритмията!

Със сидеричното махало, видях, че някои са магнетични, а други – електрични. А след Паневритмията всички станаха едновременно електрични и магнетични. Това не е ли красиво!

Една жена, която беше прегърбена, защото има само един бял дроб, а другият й бял дроб е отнет чрез операция, се изправи. Тя не можеше да вдигне лявата си ръка, а сега я вдига и работи с нея. Обаче при Паневритмията тя е твърде съсредоточена.

На един човек, който иска винаги да владее и е критичен, обаче има добро сърце, лицето му се измени твърде много чрез Паневритмията: устата му станаха по-нежни. Радвам се на този напредък.

Четем беседите. Един адвокат прилага всичко казано от Учителя. Той беше болен и не можеше да работи. Беше неврастеник. А сега работи. Той играе Паневритмията. Излекува го Паневритмията.

Ние искаме да построим една хижа в планината и да прекараме там един месец през лятото, както вие прекарвате на Рила. Всички болни, страдащи хора идат при нас, привличат се от нас, както от магнит.

Имаме друг един приятел, който е музикант, капелмайстор, цигулар, 50-годишен. Слаб е и е нервозен. Чрез Паневритмията той се обнови.

Един лекар, един музикант и един архитект свирят в оркестъра при Паневритмията. Но понеже те искат сами да играят Паневритмия, по някой път Паневритмията се играе без оркестър, а само с пеене.

Много младежи ме молят да създадем общежитие, както на Изгрева, дето да играят Паневритмия, да се хранят заедно и да прилагат новите методи на Учителя.