Сила

Сила

Една усмивка, две усмивки, понякога три,

понякога без, но със радост в сърцето.

Понякога... Често - така ми се иска

да ти опиша усещането, онова, което

ме кара да крача напред през живота,

по пътища - разни, през пек и мъгли.

И даже през сълзи, без смисъл, през жажда

ме води напред, дърпа, дори да боли.

И там е, присъства със тихата сила

и носиш го с кръста - невидим, суров.

Онази приятелю, която и в теб се е скрила,

рисувайки времето,

онази съседка - любов.

Амулет

Обичам онези малки неща.

По-ценни от думи дори изписани на лист хартия.

Като полъх остават. Частица от твойта душа.

Топлят дланите ми. Съдържат магия.

И ги докосвам когато си мисля за теб.

И те чувствам тъй близо, толкова истински.

А навън вече светло е. Страхът изглежда нелеп.

А самотата - вече не e така потискаща.

Защото знам - посветено на мен

значи - мислил за мен. Значи вложил послание.

Някак.. вид амулет за по-тежкия ден

като знак за подкрепа от близко съзнание.

Толкова малко, а с толкова тежест и сила.

Толкова крехко и плътно и... Някак с история.

Някак божествено. Сякаш не твойта ръка му е вдъхнала сила.

Като копнеж. Като идея. Една съвършена мелодия.

Нежност

И тихо до тебе аз пак ще приседна.

Спокойно и леко ще протегна ръка.

В очите ти, сините, без страх ще погледна

и с взор ще изтръгна от тях аз всяка тъга.

И с длан от лицето ти с любов ще измия

умората тежка, ще избърша прахта.

Със приказка лошият спомен от теб ще изтрия

и на моето рамо ти ще облегнеш глава.

Всичко тепърва предстои

Зная, че нужната част от мечтите ни

може да стане реална, повярвай ми.

Трябва ти само надежда, че всичко е

мост към успеха, частичка от тайната.

Виждаш - животът сурово наказва ни,

щом за миг заблудени с теб решим, че грешим.

Но във пътя, ти знаеш, той скътал е тайните.

и за тях ще се борим, все със цел ще вървим.

И не трябва да казваш "това е безсмислено".

светът е създаден без невъзможни неща.

Трябва ти само сила (а ти имаш) и само малко, наистина

да повярваш за миг в чудеса!

Знай, че няма реалност без капка илюзия,

без преплетена в нея мечта.

И когато запиташ се "хъм... честно, струва ли си?"

знай, че съдбата изграждаш сама.