Един благочестив американски проповедник имал обичай след всяка своя неделна беседа да взима по едно бедно дете от улицата и заедно с него да седне пред трапезата и да се нахрани. Така правил той в продължение на десет години. При това, той имал обичай, като дойде бедното дете в дома му, заедно с него да коленичи и да чeтат на глас „Отче наш“. След молитвата започвали да ядат. Един ден той намерил едно бедно дете и го завел у дома си да го нахрани. Преди да започнат да ядат, проповедникът му казал: „Хайде сега, да коленичим и заедно да четем „Отче наш“. Проповедникът започнал да чете и детето повтаряло след него.
- Отче наш.
Детето повторило:
- Отче наш.
– Който си на небето.
Детето мълчи, нищо не казва. Проповедникът му казал:
- Чети по-нататък: „Който си на небето. Да се свети името Твое.“ Чети!
Детето не иска да чете.
– Слушай, ако не прочетеш „Отче наш“ с мене заедно, няма да ти дам да ядеш.
Детето тогава се обърнало към проповедника с думите:
- Бог наш Баща ли е?
– Разбира се, че е наш Баща.
– Значи ти си мой брат и си ме оставил досега аз да се скитам.
Детето вече мисли. „Твоят брат се връща.“
Тогава проповедникът разбрал, че не е само да се даде един обяд на детето. И друго нещо се иска. Лесно е да се нахрани един човек и да го изпратиш да си върви.
Recommended Comments
There are no comments to display.