Султан Махмуд и лодкарят

Един от турските султани, султан Махмуд, ходил инкогнито между народа. Веднъж си турил обикновени дрехи и обикновена чалма и излязъл като обикновените хора да се разхожда. Иначе ще има около него ескорт. Тогава той не би могъл да види нещата както трябва.

Той влиза в една лодка и казва на лодкаря:

„Прекарайте ме на другата страна на Босфора, за да се поразходя“.

Той попитал лодкаря във време на плаването:

„Как се поминате във вашия занаят?“

А пък лодкарят бил много умен, познал че този е султана преправен и казал той:

„Във време на султан Махмуд много добре поминавахме“.

Султанът му казал:

„Синко, този свят е един казан, който има 7 клупа. Хвани единия и ще поминеш“.

Лодкарят казал:

„Много хубаво изречение, я го напиши! Не съм учен човек, но като мед ми падна“.

Султанът го казал на турски, на български може да се преведе така:

„Светът прилича на един голям казан. В него нещо се вари. Не го знаете какво се вари. Той има 7 дръжки. Хвани едната дръжка и си гледай работата“.

Султанът си изкарал перодръжката и мастилницата от джоба и написал това изречение. И му го дал. Лодкарят казал:

„Много ви благодаря“.

Излезли на другия бряг. Султанът искал да плати, но онзи казал:

„Не, не! Аз благодаря за изречението“.

Той бил умен човек. Отива при всички лодкари и им казва:

„Ще ми съберете двеста лири“.

И почнал да ги назначава. Дал им висока служба. Те веднага му събират тая сума. Той им казал:

„Няма какво да се мъчиш на пристанището, да прекарваш хората от едно място на друго“.

Те му повярвали. За двеста лири той си направил хубави дрехи на пръв министър. Отива и намира един, който скоро бил уволнен и разбира законите. Казал му да напише един указ. Този чиновник направил указа и понеже лодкарят имал вече името на Махмуда, изважда листчето и казва на чиновника:

„Отдолу ще напишеш името на султан Махмуд, така както е писано тук“.

В указа пишело, че султанът уволнява старият министър-председател и назначава него на служба. Направил си една свита. И когато министър-председателя бил вътре в джамията, онзи му казал:

„Аз те арестувам“.

И взема мястото му, и управлява. Три месеца работи. И много добре работи. Всичко много добре нарежда. Бившият министър-председател написал на султана така:

„Ако има погрешка, няма ли прошка? Искам да зная погрешката си“.

Султанът попитал околните:

„Кой го затвори?“

Казали му, че младият министър-председател. Той казал:

„Кой е? Я го повикайте!“

Онзи се явил пред султан Махмуд. Султанът го пита:

„Тебе кой те постави?“

Онзи изважда онова листче и му го показва. Султанът му казал:

„Синко, аз ти казах да хванеш единия клуп, а пък ти си хванал 7-те“.

Всичко е позволено в света, когато си учен. Всичко не е позволено, когато си глупав. Ако си учен, позволено е всичко да направиш. Този човек хваща стария министър-председател, който бил неспособен, туря го в затвора, и той управлява и управлява добре. Султанът бил доволен. Та казвам, верующите по някой път питат: „Защо работите вървят така?“ Ти дръж единия клуп на казана и не питай, какво се вари вътре. И защо го бъркат така, и това не питай. Като се свари, ако можеш да вземеш от свареното, добре.