Притча за Сеяча

И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето.

И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си:

Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее.

И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го.

Друго падна на каменито место дето нямаше много пръст, и заскоро изникна, защото нямаше дълбина от земя;

но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже нямаше корен, изсъхна.

И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод.

И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлезваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто.

И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша

* * * * *

Сеятелът, словото сее.

А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им.

Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат;

нямат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.

И в трънете посеяното са тези, които слушат словото;

и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива.

А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.