Защитните механизми на човека по пътя му към духовно съзряване и съвършенство

I. Замисъл

По целия път на духовното израстване на личността егото е подложено на всевъзможни преживявания, фрустрации, ситуации и ред други влияния, които за целта на писаното по-долу от мен ще наричам общо възможности за избор (ВИ) . Тези гвъзможности за избор са детерминирани, както от биологичната, така и от динамичната природа на човешкото развитие. Тъй като човек е структура, променяща се постоянно, върху възможностите за избор ще действат комплекс от фактори (външни и вътрешни), които ще определят неговото решение. От тук изникват въпросите: Всичко ли и предопределено? Къде отива съзнателния избор? Свободен ли е човекът? Или както казват философите: “Човек е осъден да бъде свободен” – Ж. П. Сартр и “Човек се ражда свободен, но въпреки това цял живот е във вериги” – Ж. Ж. Русо. Как личността преодолява екзестенциалния стрес? Дали преди раждането човек е свободен? Това са въпроси, на които са дадени всевъзможни отговори, но нито един не е успял да дефинира произхода и смисъла на вечните въпроси: Кой съм аз? Защо съм тук? От къде идвам? На къде отивам? Какво трябва да свърша тук? Има ли нещо или някой, който да ми помогне? Сам ли съм във всичко това? ... И още много въпроси, които провокират будните умове.

Отворените съзнания (Духовно Съзряло Его) имат желанието да открият или поне страстта да търсят отговорите, но тогава човекът се изправя пред възможности за избор и кръгът се затваря! Какво остава тогава?! Правилно да решим всяка ситуация, да разберем механизмите за да можем да контролираме възможности за избор, а не те да определят бъдещето. Това е сложен механизъм на справяне със средата, изискващо бързодействаща способност за адаптация и системност на действието.

За систематизирано представяне на действието на защитните механизми (ЗМ) в различните възможности за избор, представям следната структура, по която ще се водя при описанието на подбраните персонажи.

1. Проява на защитни механизми.

1.1 Разпознаване – избягване или редуциране на отрицателно емоционално

състояние - тежко преживяване – стрес, фрустрация, силна тревога (ВИ) .

1.2 Изкривяване на действителността;

1.3 Хората често не осъзнават използването на защитните механизми;

2. Наличие на компоненти за надскачане на проблема:

2.1 вид подкрепа;

2.2 потенциал близък до затруднение; Задействал ли се е защитен механизъм?

3. Развиване на годности за справяне с проблема (надскачане или оцеляване). Наличие на бяло петно.

4. Хаби ли Егото енергия за да държи вратата затворена? При отваряне това травматично ли е ?

5. Вегетативни компоненти на защитните механизми.

6. Негативни защитни механизми

6.1 изтласкване на съдържателната или емоционална страна. Харчи ле се така

по-малко енергия;

6.2 прояви в сънищата;

6.3 проекция – наличие или липса на контрол, критичност; възприемаме ли го

като част от нас или знаем, че е отделно? Суеверието като елемент на контрол

6.4 рационализация – наличие на създадени емоционални връзки. Контрол на асоциативните връзки – контролира ли се ситуацията.

7. Позитивни защитни механизми.

7.1 фантазия

7.2 сублимация – има ли зрялост, устойчивост на Егото? Удоволствие от трансформиране на енергията от психична трудност в нещо друго.

7.3 Компенсация – умения за контрол и трансформация на енергията в противоположното на дефицита

8. Други защитни механизми.

Целта на тези размисли е да опише какви защитни механизми се задействат, когато Егото е изправено пред различните възможности за избор по пътя му към духовно съзряване и съвършенство. За целта ще използвам няколко книги, които за мен достатъчно описват и отговарят на замисъла на избраната от мен тема, както и провокират само будните Азове. Но тъй като това е изключителна, разтеглива и обширна тема ще се огранича да давам примерите със следните книги, като съпоставям и правя аналог между тях - Птица – Ричард Бах – “Джонатън Ливингстън Чайката”, Зрял човек (Мъж) – Ричард Бах – “Илюзии – приключенията на един месия по неволя”. Същевременно с това ще представя и мотиви за защитни механизми с книгата на Ана Фройд - “Егото и защитните механизми”и Зигмунд Фройд – “Детската душа”.

Влечението ми да използвам приказките, като източник на възможности за избор произлиза от приемането на теорията на К. Г. Юнг за архетипите и заложената в тях информация под различен вид, един от които са приказките. Тъй като в избраните от мен книги защитните механизми се един вид преодолени и имат съвсем бегъл оттенък ще използвам за информация под формата на тълкуване, анализ и примери книгата на Антоан дьо Сент Екзюпери “Малкия принц” за тази част от хората, които не са успели да надскочат проблема и ясно се визират задействаните защитни механизми. Това е наложително поради факта, че една личност стремяща се към съвършенство има достатъчно добро самопознание и умело би трябвало да преодолява проблемните ситуации.

Систематизираните ми знания за защитните механизми, оперирането и използването им за интерпретация в различните възможности за избор е по-пълноценно и ползотворно от преразказването на част от книга. Различаването, анализът и намиране на връзка между отделните персонажи, както и свързването им ще бъде по-ползотворно както за мен така и за хората проявяващи интерес към подобен род проблематика.

Сложната задача на анализ, на защитни механизми и връзката им с възможности за избор, ме провокира да представя мислите си в подробности, относно общия замисъл посочен в заглавието. Това обаче е изключително трудоемка задача, която поради естеството на два от персонажите (Чайка и Месия) изместват темата от научното към езотеричното. За съжаление липсата на метод и инструменти за регистриране на събития от подобен “фантастичен” род крие риск написаното по-долу да се приеме като художествена творба. Аз ще се опитам в най-общи линии да съпоставя духовната страна на човека (духовно му съзряване и съвършенство) в “съюз” с защитните механизми проявяващи се във възможностите за избор.

II. Кракти сведения за психическия апарат

Зигмунд Фройд (1856-1939) е популяризирал идеята за съзнаваното срещу несъзнаваното. Съзнателното е това, което осъзнаваме във всеки един момент. Подсъзнателно е това, което лесно може да стане съзнателно. Но те според Фройд не са така важни, както несъзнателното, т.е. нещата, за чието съществуване не съзнаваме. Според Фройд, несъзнаваното е източник на нашите стремежи, независимо дали това е елементарна нужда от храна или секс, невротични импулси, или мотивите на един учен или художник. В своята клинична работа Фройд работи от една страна с изтласкано безсъзнателно – това е съдържание, което по-рано е било съзнателно. Подсъзнателно –съдържание на психиката, което актуално не осъзнаваме, но без чужда помощ можем да изведем в съзнанието си. Филогинетично безсъзнателно – инстинктивно, онаследено, което се носи от инстинкта и психологически се преживява като влечение, като потребност.

Структурата на психичния апарат се разделя на:

То - Спада към несъзнателното. Резервоар на неорганизирани инстинкти - доминира първичния процес. То – това са инстинктивните импулси. То действа в съответствие с принципа на удоволствието, необходимостта да задоволим нуждите си веднага. През първата година от живота на човек една част от то се превръща в аз.

Аз - съдържа части от съзнателното, незъзнателното и пресъзнателното. Екзекутивен (изпълнителен) орган на психиката: контролира мотолитета, перцепцията, контакта с реалността, модулира експресията на инстинктите. Аз свързва организма с реалността посредством съзнанието му и търси обекти, които да задоволят нуждите на то. Тази дейност се нарича второстепен процес. Аз-ът функционира според принципа на реалността. По време на този процес аз-ът среща някои пречки (майката, която ще накаже детето, ако то удари малкото си братче) и си съставя “списък на непозволените неща”. Този списък се превръща в свръх-аз. Той все още не е оформен до 7-мата година на детето. При някои хора това никога не става. Функции на Аз-ът са много: Контрол на инстинктите; Съдийство - кое е добро и зло; Връзка с реалността - медиира контакта вътре-вън; чувство за реалност; тестване на реалността; адаптация; Връзки и контакти с обектите; Синтетична функция – обобщителна; Защитни механизми.

Свръх Аз - моралната съвест на базата на комплексна система от идеали взаимствани от родителите. Свръх-азът има два аспекта: единият е съвестта, а другият – идеалът. От тях идва чувството на гордост, срам и вина. Фройд смята, че човешкото поведение е изцяло е мотивирано от подбудите или инстинктите, които от своя страна са неврологичен израз на физиологичните нужди. Първоначално той ги смятал за инстинкти на живота. Мотивационната им енергия нарекъл либидо (от латинската дума желая). По-късно Фройд започнал да вярва, че тези инстинкти не разкриват цялата истина. Освен тях има и инстинкти на смъртта (несъзнателното желание на всеки човек да умре). Фройд ги отнесъл до принципа на нирвана (нирвана е будистка идея, често превеждана като рай, но всъщност със значение издухване; свързана е с несъществуването, нищото, свободата, празнотата).

III. Проявата на защитните механизми

Защитните механизми са психични стратегии, чрез които хората редуцират или избягват негативните състояния като конфликт, тревожност, фрустрация и стрес. Приема се, че повечето хора са мотивирани да редуцират тези негативни състояния и са известни много разнообразни стратегии. Когато Егото не е в състояние да реши конфликта между то и свръх-аз, се появява чувството на безпокойство. На помощ идват защитните механизми (аз-ът несъзнателно блокира импулсите или ги превръща в по-приемлива форма).

Аскетизмът е отхвърляне на нуждите. Изолацията (понякога наричана интелектуализация) включва лишаване от емоция, поради заплашителен импулс. Изместването е преориентация на импулса към някакъв заместител. Проекцията е склонността да виждаме неприемливите си желания у другите. Алтруистичният отказ е форма на проекцията: човек се опитва да реализира потребностите си косвено, чрез другите. Формирането на реакция (вярването в противното) е превръщането на неприемливия импулс в неговата противоположност. Едното от двойката противоречиви чувства остава постоянно неосъзнато, докато другото се засилва в съзнанието.

Развалянето включва магически жестове или ритуали, които имат за цел да премахнат неприятните ни мисли или чувства. Идентификацията е приемане на чужди качества за свои, защото така се преодолява някаква емоционална трудност. Регресията е движение назад в психологическото време. Рационализацията е познавателно изопачаване на фактите, за да превърнем импулса или събитието в по-малко застрашаващо ни.

Джонтан Ливингстън Чайката - Ричард Бах

Основните ситуации, в която ще разглеждаме защитните механизми са времето преди и след изгонването на Джонатан от ятото. В тези моменти на възможности за избор той задейства най-често защитния механизъм сублимация. Интересното, че действителността изкривена през погледа на една чайка е невъзможно да се дефинира от което произтича и невъзможността за нейното сравнение и описание. Обширната символиката, в която е описан образа на чайка предлага всевъзможни идентификации на читателя.

Джонатан се опитва да бъде като другите чайки, но започва да чувства тежест в душата си. След това се връща към летенето “гладен но щастлив”. Ограничен от собствената си природа в него инстинкта за храна надделява над желанието му да лети. Не осъзнавайки това, той използва двата компонента за да надскочи проблема, (ВИ) която в контекста е изгонването му. Първия е потенциалът близък до затруднение – това е падането във водата и силното разочарование от собствената си физика. Вторият е подкрепа, която в книгата е представена като едно непоколебимо желание и силна нестихваща страст към летенето. Той развива годности за справяне с проблема. Надскача го, което и белег за устойчиво Его. Дадените обещания за отказване за Джонатан не са бреме защото “оня, който, учейки, се е докосвал до съвършенството, няма нужда от подобни обещания.” В началото възможността за избор е много травматична, но при отваряни на вратата Егото не хаби енергия, а се разтоварва. По този начин Джонатан изпитва удоволствие от удържането на тази травма “той беше пълен със сили, още тръпнещ от радост, горд, че бе овладял страха си.”

Липсата на негативни защитни механизми произлиза от факта, че все пак това е персонаж, който е надскочил развитието си хиляди пъти за много кратко време и не може да си позволи да угажда на всеки инстинкт.

Пътя към съвършенството е осъзнаване, вяра и разбирането на значението на доброто и любовта. Джонатан открива съвършенството и го предава нататък. Ако предположим, че се е включил защитни механизми компенсация това ще е някъде съвсем в началото на съзряването на Егото му.

Тук се намесват и социалните връзки на Джонатан. Той среща двама ученика, на които предава знанията си, както неговия учител му ги е предал. Проблема за Свободата и възможността за избор! Тук се говори за начини за справяне с негативните влияния действащи под най-различни форми, от които Джонатан е успял да се отърве – “…каквото и да пречи на тази свобода, то трябва да бъде отхвърлено, независимо дали е обичай, предразсъдък или каквото и да било друго ограничение.” Това е “възпитание за виждане на доброто в хората”.

Историята за чайката може да се интерпретира по най-различни начини. Основната идея в книгата са трудностите по пътя, който той е избрал. В тези ситуации, поради приписването на човешки черти се задействат защитните механизми. Включването на защитни механизми само в най-критични моменти, ще бъдат кратки поради това, че Джонатан е формирал един устойчив Аз, готов да следва вътрешният си подтик – стремежа му към летене и да убеждава другите, че са свободни, защото “очите показват само границите”.

Илюзии - Ричард Бах

Този персонаж е с изключително тайнствена и трудно за представяне предистория. Месия по неволя?! Богочовек преодолял всички земни несъвършенства, се среща с друг такъв месия, който обаче е забравил тези си способности. Като предположим, че това е изтласкване ще видим и белезите му: каква по-голяма отговорност от това да знаеш всичко? Кой ли не би изтласкал подобна емоция? Доказателството, че Ричард помни съдържателната страна от миналото и затова лесно отключва вратата на Егото, като това не го натоварва. Разбира се, че ако разглеждаме инкарнацията, ще отпадне това предположение. Изкривяването на действителността е в обратна форма, т.е. знаещия е станал не знаещ, не виждащ…но това е временно. В тази книга става въпрос за припомняне на информация, която е била латентна, т.е. намирала се е подсъзнанието и лесно е можела да се възстанови. Тук ясно се вижда наличие на компоненти за надскачане на проблема: подкрепата от “старшия” месия и потенциал близък до затруднение – ситуациите, в които поставят Ричард. Тук не става въпрос за развиване на годност за справяне а просто припомняне на същите.

“Първородният грях – това е да ограничаваш Аз-а. Недей!” – това правило от наръчника на месията, както и много други са опит да се разбере вечната проблематика за свободата. “Винаги разполагаш със свободата да размислиш и да избереш друго бъдеще или друго минало” – дали това не е метод за преодоляване на екзестенциалния стрес? Има само един начин да разберем: като опитаме!

Детската душа – Зигмунд Фройд

В тази книга на Фройд се разглежда детската сексуалност, анализ на фобия на петгодишно момче и ролята на психоанализата при детските неврози. Аз ще се спра на последната част от книгата му, където в процеса на полово съзряване и трансформация се задействат защитните механизми на изстлакване и сублимация.

Изтласкването е крайният резултат, когато в процеса на развитие някой от свръхсилно заложените компоненти стават обект на изтласкване, който не е идентичен с прекратяването. Възбудите могат да бъдат най-различни но различни психични пречки не им позволяват това и те биват изтласквани по други пътища, докато се проявят като болестни симптоми. Тези случаи са добре познати от изследването на невротици. Сексуалния живот на такива лица е започнал така, както и живота на инвертираните, значителна част от детството им е изпълнена с тяхната извратена сексуална дейност, която понякога продължава дълго след период на полово съзряване. След това по редица вътрешни причини още преди настъпването на половата зрялост, а понякога и дори по-късно настъпва обрат в изтласкването и от този момент вместо перверзия се явява невроза.

Фройд постулира два вида изтласкване: първично, което включва “отказ на влизане в съзнанието” на заплашващия материал. При този тип изтласкване, сякаш човекът изобщо не е възприемал материала. Вторият тип изтласкване е т.нар. истинско или послеизтласкване – след като е бил осъзнат, материала е изтласкан и човек вече не го съзнава. Изтласкването премахва нежелани тенденции, “забравяне”, “контракатексис”; потискане - не се снема напрежението между Аз и То.

Процеса на сублимация, при което пред изключително силната възбуда, произлизаща от отделните източници на сексуалността, се открива изход и приложение в други области, така че от опасното само по себе си предразположение се стига до значително повишаване на психичната работоспособност. Разновидност на сублимацията е потискането чрез реактивни образувания, което започва в латентния период. Интересно, е че това което наричаме характер на човека, е изградено в значителна степен от материала на сексуалните подбуди и се състои от фиксирани още в детството нагони, от придобити чрез сублимиране конструкции и от такива конструкции, които са предназначени да потискат ефективно перверзиите, осъзнати като неприложими мотиви. Можем да заключим, че по този начин общото перверзно сексуално предразположение от периода на детството е източник на редица наши добродетели, доколкото чрез реактивни образувания дава тласък за тяхното изработване.

Сублимацията е трансформирането на неприемливия импулс в обществено приемлив, дори продуктивен. Разбира се, всички защитни механизми са лъжи, дори без да го осъзнаваме. Но това не ги прави по-малко опасни. Лъжите пораждат лъжи и ни отвеждат все по-далеч от истината. След известно време е възможно аз-ът да не е в състояние да се грижи за нуждите на то или да не обръща внимание на свръх-аза. Чувството на безпокойство ни връхлита отново и просто рухваме. И все пак Фройд вижда необходимостта от защитните механизми, но единственият, който смятал за положителен, това е сублимацията.

Малкия принц – Антоан дьо Сент Екзюпери

Уникалният сюжет на тази книга, според мен изобразява етапът в развитието на Егого, когато се сблъсква с по-сериозни възможности за избор – разказите за различните му пътешествия. Удивителните последни страници от тази книга описват взаимоотношенията и развитието между малкия принц и летеца, в най-чиста човешка форма. Разказа за опитомяването на лисицата и начина, по който заминава принца докосват най-тънките струни в човешката душа. Тук защитен механизъм има от гледна точка на рутината и чисто физическата връзка и което е ограничение на две същества. Защитни механизми няма да има ако разгледаме случая от гледна точка на опитомяване в чистия духовен смисъл тук комуникацията е на друго ниво. Няма да се впускам в анализ и интерпретация поради риска да превърна тази част от реферата в художествена интерпретация примесена с езотерични и философски размисли. В разказите на малкия принц си проличават патологията и личностните разстройства на индивидите, както и неспособността на човекът да се отърси от недостатъците си.

IV. Ана Фройд – ориентация на процесите на защита според източника на тревожност.

Причините за опасностите, срещу които егото се защитава се възприeмат по различен начин. Възприемането на определено нахлуване на някакъв инстинкт като опасно могат да варират.

Ще разгледам няколко мотива, които според Ана Фройд са мотиви за защита срещу инстинктите. Те са: тревожност от суперегото при неврозите на възрастни; обективна тревожност при неврозата в ранно детство и инстинктивна тревожност.Тревожността от суперегото изхожда от позицията, че някакво инстинктивно желание иска да навлезе в съзнанието и с помощта на егото да получи задоволяване. Тук обаче се намесва суперегото, то протестира и егото се подчинява, като започва да води борба срещу инстинктивния импулс с всичките последствия. Интересното е, че егото не възприема дадения импулс като опасен. За суперегото инстинкта е опасен, защото забранява неговото удовлетворяване и ако той постигне целта си, със сигурност ще постави началото на борба между его и суперего. Следователно егото на възрастния невротик се страхува от инстинктите, защото изпитва страх от суперегото. Защитата му е мотивирана от тревожността на Суперегото.

Ако в този контекст разглеждаме супергото като вдъхваща страхопочитание сила то ще бъде първоизточника на всички неврози. Супергото издига стандарти, според които сексуалността е забранена, а агресията е обявена за антисоциална. Тук егото е лишено от независимост и си превръща в инструмент за изпълнение на желанието на суперeгото. Резултат е, че то се настройва враждебно към инстинкта и е неспособно да се наслаждава. И тук възникват въпросите: какво суперeго трябва да има човек за да е свободен? Как да го формираме за да не пречи на To и на егото? Каква е златната среда за психическо здраве? Според мен това става чрез компромис между To и суперeгото. Той се прави с помощта на егото и защитния механизъм на сублимация. Всеки от описаните по-горе персонажи е пред възможност за избор, в която той сублимира инстинкта под натиска на супергото и го впряга за самоусъвършенстване. Така To действа в полза на суперeгото. Егото е доволно и инстинкта е задоволен.

Обективна тревожност при неврозата в ранно детство. Установено е, че малките деца се отнасят към инстинктивните си импулси по същия начин, за да не престъпят забраните на родителите си. Подобно на егото на възрастните, егото на малките деца не се сражава с инстинктите доброволно. То разглежда инстинкта като опасен, защото възпитаващите го са забранили тяхното удовлетворение и защото нахлуването на инстинкта влече след себе си ограничения и налагане или заплахи от наказание. Детското его се страхува от инстинктите, защото се страхува от външния свят. Неговите защити са мотивирани от ужаса от външния свят, т.е от обективната тревожност. Когато се формира неврозата, е без значение с какво е свързана тревожността. Именно тя задейства защитния процес. Симптомите, които навлизат в съзнанието като краен резултат от този процес, не ни помагат да определим кой тип тревожност в егото е създала.

Инстинктивна тревожност – Егото е дружелюбно към инстинктите само докато самото то е диференцирано от To. Но егото не е благоприятна почва за безпрепядствено удовлетворение на инстинктите. Това се дължи на неговата еволюция от първичния към вторичния процес, от принципа на удоволствието към този на реалността. Враждебността на инстинктите се идентифицира до степен на тревожност на егото ако то се почувства изоставено от предпазващите сили или инстинктивните импулси станат много силни.

V. Изводи, заключения, поуки

Включването на защитните механизми в различните възможности за избор карат егото да се адаптира към новата ситуация. Невъзможността от трансформирането на някакъв инстинкт води до тревожност и изтласкване на съдържателната или емоционална част от възможностите за избор. За мен сублимацията е единствения защитен механизъм, чрез който човек може да придобие някаква способност за контрол (частичен) над нахлуващите инстинкти. Слабото самопознание на индивидите, неспособността им да се отделят от възможностите за избор детерминира автоматичното и почти обречено примирено поведение на сляпо подчинение на всеки инстинкт с малка, почти незабележима доза осъзнаване.

Ако възпитанието на супер егото се осъществи в традиция на съюз, а не на противопоставяне с To, то при изникването на някакво желание егото няма да страда от борбата по между им. Тук отново сублимацията може да се използва. Вместо егото да хаби енергия за да държи вратата затворена то трябва да я освободи и да я трансформира в творческа и ползотворна дейност. Така отварянето на вратата няма да е травматично. Такава е и целта на всички учения, който предлагат най-различни варианти. Само ще спомена Тантра, Кама Сутра – те използват сексуалния инстинкт за достигане на другите нива на съзнанието. Подкрепени с философия и практически съвети тези методи биха дали добри резултати. Естествено има и други методи, които не са така сексуализирани: медитация, паневритмия, различни видове визуализации, изследваниията на Монро и музиката по време на т.нар осъзнато сънуване и много други.

Дали сублимацията е единственият ни шанс за контрол и управление на живота и висшите стремежи? Може ли само с нея да достигнем съвършенство? Как да възпитаме свръхегото? Има ли съзнателен избор и може ли да променяме нещата? Това за сега остава в зоната на търсене на отговори и личен избор!

За контакти с автора:

Email: eeriecrow@yahoo.com

ICQ: 43482264

Skype: gogek78

GSM: +(359) 887 821447