сърцето с пулса си
прелива
с дихание реалност от мечти
съшива
прекрачвам в безпределното
факел е зорницата
и няма го отделното
като по струна над
бездната
идва тишината
звездната
свещичка с пламъче
засвети
блага топлина Любов
донесе...
вода съм
и шепна сребърните плитки
на лунни магнолии затрептяли
в сънна омая разцъфтяли
земя съм
и ухая на вишни тръпчиви
попили от сладостта на земята
сокове пили и благостта на недрата
огън съм
и светлосин е пламъкът на мисълта,
диамантена роса по крилете на феникса
~ полетял след на тленното жарта
етер
в бденията и изгрева на зората;
целуната от Слънцето се тихо
разлиства душата...
във времето сме потопени
безначална е реката
на забравата и бреговете
му има тя до бяло стопени
водите й към извора текат
съцветията уханни гали
воалът на малките вълнички
хронос в градините божурени
цветно е тайнството в
прекадения обреден хляб
изрисувани символите оживяват
въгленче търкулва се
по следа от звездите
оставена и огнивото изпълва се
с рояк от малки светлинки
прашец от феите дошли
да наричат чудни бъднини...
тогава...
отдавна е било
искрящо, прозирно и
в благост отпивано
листенца светлина
отронени в Любовта
която раните превърза
река ~ която не пресъхва
пои пробудения кълн
който плод завързва
въгленчета живи топлят
малки птички в тях
до пролет...
като да пристигнеш у Дома
в топлия уют на слънчево
заслушан в ромона~вода
и прегръдка сребърна от тишина
в цветове прелива се покоят
всеки от различни светове
дъгите сплитат одежда на Земята
да бъде на Слънцето невеста тогава
до кладния огън и жаравата
по които пристъпя
втъкани в мъниста
се отваря врата
на забравата...
да докосват звездици
претворени в музика
и музика творена
в зеници
да се ражда светлина
в капещ звездопад
и вятърът разпръсква
прашинките останало аз
да струи в тайнството тихо
на вълшебната нощ
сърцевината от живо
с нетленна мощ
да открива вечно променящото
в плуваща река
и път към дихание изначално
в нова зора
да се зърно мели
на хармана на Любовта
да сме в Светлината цели
да се сбъдва това...
когато след звезда
тихичко вървя
шепичка от златното
на Слънцето да донеса
стълбица е музиката
~ цветна нежност
светлик ~ факелът
копнежност
с мисъл златното в
нишка вплита
Любов към Земята
цялата полита
звездите песен
чудна пеят
лъчи от мекота
се в бяло леят...
Когато се любят звездите
нови светове се раждат
и изгряват седемцветни дъгите
дъха на Космичния ден въплъщават
Галактики зачеват от вихрите
и светлици ги кърмят с нежност
на Времената от бялата гръд
Любовта се прелива в копнежност
по Оня първия звук~топлина
дошъл само от светлина,
покълнало утро в душите човешки
... за благост и доброта
и събирам световете в ръцете си
по тъничките струйки нежност
светлоносни се сбъдват мечтите
до залеза приспиван от флейтите
по нептуновосините стъпчици на феите
помилвали съня ни с устните медени
в онази градина, където японските чаени
рози цъфтяха и рисуваха с ухание
крилете ни ~ в очакване на изгрева стаени
Обич моя, през тънкото було на сетивното
летим до необятните звездни полета
изпъстрени с макове~дихания небесни
до кристалночистия извор на светлото
притихнало в молитв
Както всяка сутрин Аглая погледна към небето на изток; беше още много рано и зорницата, като едър и блестящ бисер се разливаше по росата на тревите навън. Което извъднъж я подсети, че утре луната се пълни и трябва да набере нови ароматни треви. Изсушаваха ги на големи снопове, които после вплитаха в главните на факлите... Уханието, което се носеше, когато горяха бе много особено - смесваха се лавандула, синьо кокиче и лунна трева. Лунната трева използваха още при наричанията за дъжд, защото вярв
когато там се завърна
усмивка в сърцето ще уханно цъфти
открило покоя, който в пламък
на свещица тук тихичко спи
когато там се завърна
през връхчета на млади филизи
и избуяло в синьо небе
еони назад ще мога да виждам
през времето в цветно и очите на малко дете
и древния танц на дванадесетте
ще събера в букет от лято и
огнения дъх в едно космично цяло
и толкова близо е...
танцувай мое малко сърчице...
и знам, че мога шепнейки стъпките
да стигна отвъд по този нетленен
и посипан с цветове от рози път
върху крилете на фениксови птици,
след молитва в храма на сърцето
и цветни стъклописи
и само едно неживяно тук ще оставя
~ пулса на копнежа ни по онази друга
красота, която и след хиляди слънца
не се забравя...
"Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията, ще впрегнем в името на Бога енергията на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, човек ще открие огъня."
Теяр дьо Шарден
Гальовно целунах дъжда
и в дъгите му от капки оцветих се
първо в червеното се премених
цвета на лавата втечнена в мене
после в оранжа на дъга ~
като искриците от злато в тебе
и жълтото от светлината на звезда
в прохладно зеленото се втурнах
чак до синевата на Безкрая плувах
във виолета на хилядолистника битувах
та в белота на красотата
усмихна се Душата...
Harp Angel~Josephine Wall
когато
брилянтите засветят
в огледалото на мая
когато
струните усетят
топлината и ръце, които ваят
е постигане
на безмерна простота
в съвършенство на извиране
и покоя на безмълвие
където пее тишината и
огряла е на единството зора
"Heart Song"
Обичам те, Живот!
Обичам ви звезди, обичам те Космични ветре,
прекланям чело пред мъдростта ти
майко Вселена...
В уханието на изгрева,
когато пеят цветята
и нозете ми стъпват в топлата
милувка на лятото
възторгът плисва като криле
на реещи се птици,
люляци цъфтят в косите ми с бялото
и с копнежите си ваем светове,
които отново се завръщат в цялото...
по извивките на линиите
докосвам струните на нежността
целувам тишината в мислите
и избуява мелодия от светлина
като утрин, дъхава от обич
разлистена в музика ~
от Слънце вдъхновена
попивам росата по листите...
Държал ли си в ръцете си дъга...
когато в теб оттекват древни звуци
на мантри, отново от устни изпети,
криле на ангели целуват тази Земя
цели в сияние от звън излети
и в ръцете ти изгрява седемцветна дъга;
тук и сега Алфиола слънце
разлиства миг красота ~ в музика прелива
и в сърцето ти танцува светлина
пулсът му рисува ...едно е всичко
в Любовта...
Божурено време е
и Слънце в божурите пулсира;
Май цветни камбанки в косите
на зюмбюлите заплита,
с топли пръсти по устните
нова приказка да нарисува...
пред нетленен взор блаженство избуява
трептящо и светло, с дъх на простори ~
божурена песен да напои таз земя зажадняла...
...ангелските дни, през които
Любовта сърчицата напоява
и донася утеха ~ тук на Земята
толкова много съдби и толкова
много животи пребродих и
само във Вяра едничка покълнах
когато отново се тленното в прах
разпилява, Надежда за утре
цвета на роза, с милувка оживява
събирам в букет вихрогонните си мисли
и най-нежни майчини молитви ~
и това ще занеса, когато с трепет
у Дома се завърна...
Точно както вятърът танцува
по пръстите ти светлите
и милва сърцето, което бленува
с най~нежното на песните.
В стебло на перуники се източва
до лила коралова кристалност,
звезда ти пътя посочва
в извираща бяла тоналност.
Приютяваш вълшебство в думите
смарагди на зрънца и светещи,
топлиш ме с пламъка на чудните
стичащи се звуци пеещи...
* * *
Сън е засънила омайница малка,
грее звездица над тая весталка;
пантофки везани свенливо пристъпват
седефени клепки меко потръпват.
Вълшебствата носи в бяло ръчило,
ванилова тафта тихо искри;
с бисерен прах се е чело покрило,
докосва ~ обич, за да дари...
Лилиеви мисли върху белите листи
изписвам мастилено с крехките пръсти,
с трепет на първа Луна идват потайно
с нови одежди и име незнайно.
Люлякови мисли посипани сънно
в локвички синьо мълчание
разтварящи се бавно и пълно
в акорди ~ признание.
Мисли гардения в ярко кресчендо
простенват и отзвучават ведно
с желание наситено бордо
в златистата омая на едно...
