Свечеряваше се. Пътникът ускори крачка, въпреки притискащата го умора. Вече беше близо, но съчетанието между ставащата все по-оскъдна дневна светлина и обилно сипещия се сняг, можеха да затруднят ориентацията му. Това, че валеше още от сутринта, пораждаше видимо недоволство в крачещия забързано мъж – на места се бяха натрупали големи преспи, които му се налагаше да преодолява. През този ден лицето му неведнъж бе отправило злобни и осъдителни гримаси към природата, заради безсмислената й снежна п
„Учителю, кажи ни!“ –
награда по-голяма
от питащите ученици няма.
Щом знанието търсят,
учителят не го стаява –
на всеки с радост отговаря.
„Учителю, дали е вярно...?“ –
той истината няма да прикрие,
на търсещите знание, навярно,
най-чудни тайни ще разкрие.
Ще им отвори приказните порти
към нови светове незнайни –
„Учителю, благодарим ви,
за даровете ви безкрайни!“
Стоях на брега и наблюдавах грозните патенца.
Но те не знаеха, че са грозни патенца
– просто си плуваха безцелно.
Лебедите бяха надалеко.
-------------------------------------------------
Вълните пламват и угасват.
Да те люлеят нагоре-надолу е толкова унасящо.
Лодките обаче не са в морето заради вълните.
-------------------------------------------------
Черупката на яйцето защитава пиленцето.
После то я разчупва и излиза на свобода,
но си е пак същото пиленце.
-------------
