Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Станимир

Глобални Модератори
  • Posts

    7,082
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    89

Станимир last won the day on April 16

Станимир had the most liked content!

Profile Information

  • Пол
    Мъж

Recent Profile Visitors

40,651 profile views

Станимир's Achievements

  1. Ако ще обичаш врага си, за тази любов не ти трябва причина. Търсиш ли причина, значи това не е тази любов, за която няма разлика кой е другият - враг или приятел. Странни аргументи. Как ще реагирам на нечия любов или враждебно отношение, зависи от мен самия - според това доколко владея себе си. И ако нечия любов е несъвършенна и ми причинява трудности, какво? Трябва ли задължително да я отхвърля? В духовния живот личните ползи са на заден план. Важни са само дотолкова, доколкото не пречат на духовното развитие на човека. А твоите разсъждения са изцяло от гледна точка на това, какво ти ще получиш от нечия любов или омраза. Ако обичаш наистина някой, който те мрази, то по-скоро би следвало да си загрижен за това, че такъв човек върви по погрешен път, мразейки те, вместо да разсъждаваш дали било по-добре да те мрази или да те обича.
  2. Така не е ли проява на взискателност само към едната страна - извършителя? Съответно, къде остава отговорността и свободата на другата страна по отношение на нейната реакция?
  3. Точно защото един човек може да е разумен и да действа разумно и с любов, неразумните хора често ще реагират с неразбиране и с противопоставяне. Разбира се това е проблем за неразумните и в крайна сметка, ако има негативни последствия, причината ще са те, и техната неразумност. Някой може да отвърне на доброто със зло, и това по никакъв начин не прави доброто причина за евентуалните негативни последствия. А любовта няма как да е отмъстителна и да отвърне на злото със зло. Това не би било разумно и само би го подсилило. Вместо това в думите: "Прости им, Господи, защото те не знаят какво вършат", се посочва правилната реакция.
  4. Нека да дадем първо някакво определение за предателство. За мен, за да се квалифицира едно действие като предателство, то следва да е поет определен ангажимент, който да бъде нарушен. Това е свързано и със съответното доверие, което съществува между страните. Остава въпросът дали единично действие, предизвикано от моментна слабост трябва да се приеме за предателство или просто като грешка. ... Така си мисля, че ако връзката е създадена с очакването, двете страни да имат сексуални отношения само и единствено един с друг, то неоправдаването на тези очаквания е най-малкото лъжа. А може и да е предателство, ако е имало в достатъчна степен осъзнатост.
  5. Аз по принцип смятам, че друг човек не може да изтълкува един сън така, както самият сънуващ. Защото ти най-добре си знаеш потока на мислите и желанията си, страховете, нещата които считаш за важни, събитията от ежедневието си и т.н. Освен това самите символи за теб може да имат някакво специфично значение или нюанс от общоприетото тълкувание. Ясно е, че този сън с нещо се отличава от останалите, които сънуваш, за да отвориш тема за него. Но е добре ти да започнеш с тълкуването, дори и да не си сигурен, че то ще е точно.
  6. Вземи например една пешеходна пътека със светофар. Можеш да минеш на червено или на зелено - изборът е твой. Като цяло светофарът има положително предназначение, но създателите му не могат да контролират дали той ще бъде използван така, както е предвидено. Хората, което го използват сами следва да се научат на това.. Те са свободни да се съобразят или да не се съобразят с предназначението на светофара. Някои хора могат да спазват правилата от страх или защото така правят всички, докато други защото осъзнават ползата от тях. И последните са действително свободните. Парадоксалното е, че при тях възможността да минат на червено е почти нулева, но именно техния избор е свободен, защото те правят това, което реално искат. По твоята логика тези, които са сложили светофара следва да носят отговорност ако някой мине на червено. Освен това е удачно да гледаме на себе си като на част от вселената, а не като на неин продукт. Щом сме на тази планета и живеем с хората, които също като нас са тук и сега, значи има някаква причина да сме тук, а не на друга по-"добра" планета. Има нещо, което ни е привлякло тук и което ни свързва с живота именно тук, а не някъде другаде.
  7. Тук пишещите (предполагам всички) се отъждествяваме с едно свое отражение. Освен ако някой не се е осъзнал като своята същност в причинния свят. Концепцията за анатман реално не се различава от концепцията на Шанкара и на Адвайта, че атман е идентичен с Брахман. Да осъзнаеш себе си като част от Бог, като едно с него и всичко в него - това наистина засега е далечно. Според мен в случая авторът не се задълбава чак товкова много. По-скоро се има предвид Висшия Аз (атма, будхи и манас в съвременната езотерика).
  8. Не само това. Грешките са неизбежни на определен етап от развитието на човека. Тази случка в Едем е била неизбежна. На човека се дава възможност да избира, но той все още няма знанията и качествата за да направи разумен избор. Това е начинът за натрупване на нужния опит и за придобиване именно на тези необходими за разумния живот знания и качества. Всеки може да види, че нещо подобно се случва и в отделното човешко въплъщение, когато детето е неспособно да взема най-адекватните решения. Да оставиш свободен някого за да се завърне сам - стана въпрос за това в предходните дни. Това всъщност е изгонването от Едем, което би следвало да доведе до израстване и до завръщане (като в притчата за блудния син). В някои случаи въпросното израстване може да продължи твърде дълго, човекът да не успява да достигне до нужното осъзнаване - това все пак е реалният живот, а не някаква дирижирана пиеска. А и каква свобода има в последната? Но на такива хора им се дават възможности непрекъснато, дори и да не е очевидно за тях и за останалите.
  9. Не съм сигурен какво точно е имал предвид авторът. Не мога да го обява за глупост, без да съм наясно какво иска да каже. Факт е, че нямаме представа за това какви сме ние реално. Отъждествяваме се с определени наши желания, зависимости, навици, мисли, спомени и др., които не са истинското ни аз.
  10. Точно идеята имах предвид. Разбира се, не съм съгласен с всичко. Откъде идва неопределността при действията е много сложен въпрос. Може би от несъвършенството и незнанието. Няма как да се действа правилно, след като не се знае кое е правилно (а дори и да се знае, не е сигурно, че са налице волята и умението да се реализира съответното действие). Това не бих нарекъл случайност, а по-скоро необходимост. Спорно е и определянето на нещо автоматично като "правилно" или "неправилно". Случващото се автоматично винаги е "в реда на нещата" - няма как да не е. Но понятията "правилно" и "неправилно" са свързани с избора и с резултата. И доколкото изборът винаги е несъвършен, от гледна точка на съвършенството той е грешка. От гледна точка обаче на това, че изборът е неизбежен (не може да бъде отказан, защото отказът от избор също е избор) той е в реда на нещата. Съзнанието и интелектът водят неизбежно до възможността за избор. Парадоксът е налице - и двата полюса съществуват едновременно - съвършенството и несъвършенството. А и нямаше как да се говори за съвършенство, ако отрицателният му полюс не бе в състояние да се прояви.
  11. Човек се ражда с определени психични предразположения (тенденции, източният термин е "самскари"). Те са наследство от миналите прераждания. Разбира се, че средата и възпитанието оказват своето влияние, като могат да затвърдят въпросните тенденции или да ги потиснат. Но все пак първостепенни си остават тенденциите. А да не забравяме, че семейството, обществото и времето на раждане също са кармично определени.
  12. "Отърваването" става когато трансформираш всички негативни тенденции в положителни. Тогава личността няма да ти е нужна. Тогава в съзнанието си ти напълно ще си се идентифицирала с висшия си аз, ще се осъзнаваш като висшия си аз. В момента не можеш да направиш това, защото висшият ти аз все още не е изграден до край - до степен, че да действаш съзнателно в него. Именно тук може да се открие свободата и изборът. Това изграждане става когато трансформираш всичко отрицателно в себе си в положително. Личността става ненужна когато вече не остане нищо, което да бъде трансформирано. А и спомените от всичко преживяно се пазят. Така че спомените от отделните личности няма да бъдат изгубени. Реално паметта е (поне така ми се струва) която създава усещането за идентичност. Защото ако се погледне реално, човек е различен във всеки един миг.
  13. В различни източници понятията се използват с различно значение и това може да доведе до объркване. Егото в случая - в други източници може да се използва "низше его", "личност", "низш аз" или друго. Негова противоположност или негов източник се явява душата, индивидуалността, висшият аз, висшето его... Личността (ще използвам тази дума) е всичко това, което усещаш като себе си в момента. Тя включва и положителните, и негативните нагласи, способности и качества. Съществуването на Земята дава възможност да се проявят както едните, така и другите. След смъртта, личността престава да съществува. Не така стоят нещата обаче в света на висшия аз. Там нищо отрицателно не може да се прояви. Така че всички негативни тенденции, мисли и навици, които сме генерирали и развили през живота си тук на земята си остават тук като семена, които ще доведат до отрицателна карма в следващото въплъщение. До висшия аз достига само това, което е положително и което този висш аз асимилира като опитност. Тази опитност ще се прояви в новата личност при следващото въплъщение. Към нея ще бъдат добавено и отрицателното "наследство" от предходната личност. Разбира се, новата личност няма да има спомен за предходната,, защото само човек осъзнал се като своя висш аз може да има спомен за предходните си животи.
  14. В тази фраза има нещо ключово по темата. Всичко е заради завръщането на хората. Ние трябва да го пожелаем. За да може да сме истински свободни и щастливи е необходимо някои неща да бъдат дълбоко осъзнати от нас хората. В притчата за блудния син е заложена същата идея.
×
×
  • Create New...