Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    32
  • comments
    15
  • views
    20,430

усещане за зима


парнар

446 views

 Share

по Надежда Радулова

Открехна бялото си рамо зимата.

И скри прозорците,

прихлупени в душата ми.

Посипа в сняг, мъгли и вятър синьото.

Заспаха в бяло всички рани…

Доведените дни затъваха. В пъртината.

И някак си…не стигаха до прага.Окачени

на клоните замръзваха лицата им.

С въздишки по отишлото си лято…

Открехна бялото си рамо зимата.

На утрото избра зелената ми улица.

С останалите цветове от името.

И отънелите тела. На звуците…

Аз там останах…в нея

да живея. Да чакам топлия,

възторжен вик на вятъра.

Стрехите с полуделите капчуци.

И с живата вода на вярата…

А днес съм друг. И прагът ми е скучен.

Не стигат в него пролетните стъпки.

И не гнезди върбата. Без сълзи

капчукът си живее в мен. На сушина…

.....

Тъй близо, до изгряващите есени,

е старческата кашлица в гърдите ми.

Доведените дни са само минало.

Останалото е пъртина…

 Share

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...