Повтарят се неделите…повтарят се…

В следутрини и дни , попили нежност.

Повтарят се в прозорците, в цветята.

В отеклото небе, дошло отвчера…

Повтарят се…внезапните жени,

заключили от нощната наслада

в телата си…И в онзи вечен вик,

останал като камък. В паметта ми.

Отвън и вътре…есени – повтарят се.

Отминалото време в мене плискат.

И старото корито на душата

по съмнало потъва. Във мечтите…

Но ще се върна. В някой ден…от пътя кривнал…

След реката. В сън преминал.

Пред прага на дома – от камък,пръст…

градил за теб последното си име.

Ще ме докосне вярната трева.

И първото небе ще ме покрие.

С такава чудна синева…

след толкова повтарящи се зими.