Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    32
  • comments
    15
  • views
    20,430

сякаш...


парнар

522 views

 Share

Сякаш зад плета на страховете,

в пясъчна пътека се превърна

вятърът, преминал през лицето ми.

И надолу сви – към слънчогледите,

есента от жълтата му дреха.

...Къщата понякога е ничия.

С камъче,в което се препъват

стъпки, в тъмното изтичали.

По един отминал спомен.

В този сън останали. Помежду ни.

В лъсналите шипове на болката.

Думите ми ще подреждат нежно

твоите въпроси. В хроника…

Скрита зад плета на страховете,

къщата понякога е име.

С вино от неделна вечер.

С птици, в мен забравили отлитане.

Някъде останали…помежду ни –

в страници от нечия молитва,

есенните плахи детелини

още на любов миришат…

 Share

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...