Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    32
  • коментара
    15
  • прегледа
    20035

трактат


парнар

426 прегледа

Сред бялата постеля на мъглата

Дървото е настръхнало, безмълвно.

С една корона. И гнезда от вярност.

Или от някога звъняла пролет…

Осъдено дърво. С един щурец,

събрал във него летните си песни.

Дърварите замахват…И навред

потъва в тишина самата есен…

Дъждът връхлита бялата мъгла.

Накацалите птици разпилява.

Високо, нейде над света,

осъмва в себе си мълвата…

Дърварите замахват…И една

Пътека с тях поема. За нататък…

Дървото –днес изсъхнала кора-

попива нощем стъпките ти млади.

А някъде, край сеновала на света,

зелената идилия на нравите

разлиства дните. В мъртвите гнезда.

И спомени от тях си прави…

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...