Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    32
  • коментара
    15
  • прегледа
    20375

алхимия


парнар

526 прегледа

Побеляват лунните гнезда.

И тихо изгрява над птиците.

С разкованата в мен самота

търсят нова пътека зениците.

А пътеката бяга от мен

в стъпки , в полет

на влюбени думи.

Знам, ще съмне и този ми ден -

стара болка гори помежду ни…

От оттеклите в зима стъкла

ще се стича на звуци дъгата.

Слънчев лъч ще остави следа.

После…после ще свърне. По вятъра.

Само ти в този никакъв ден

ще ме чакаш. Накрая на пътя.

В този праг от преминали дни

колко още недели пристъпят…

Побелява навън този свят.

В жълто - сиво вали есента ми.

Скърцат бодро с пъртините сняг…

чужди думи. От мене те пазят.

А лицето ти , сгушено в мен,

(зад изтеклата зима в завоя)

в този студ, в този никакъв ден

тихо шепне :” отново съм твоя”…

2 Коментара


Recommended Comments

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...