Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    32
  • comments
    15
  • views
    20,430

акварели


парнар

446 views

 Share

Гласовете си

бавно събирахме.

В листопада сребрист

на ноември.

Тишината внезапно свършваше.

С бреговете на твоята усмивка.

И събудени,

тука изстиваха

всички спомени от мастилото.

Или късните думи

в шепа

зад завоя, останал след зимата…

2

Самотата си тръгваше. С лятото.

Зад смокините. Кея. И залеза.

Гласовете ни бавно се спускаха

с мокри стъпки. В студения пясък.

А косите ти спряха в картината

цветовете на всички посоки.

Бяха тъмни и топло ухаещи.

Бяха някакво мое очакване…

3

Двойна вечер.

Реалност… и минало.

Ти си две измерения вплетени.

Или след вятър

прибрала тържествено

всички букви

от платното на слепия…

4

Гласовете ни бавно заглъхваха

край висящия мост на умората.

(А навън самотата прелиташе.)

От очите на нощните хора

дорисувах съня в твоето име...

или тихо си казахме ”сбогом”.

 Share

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...