Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    32
  • коментара
    15
  • прегледа
    20375

знахар


парнар

777 прегледа

Пропяха и в мене чужди петли.

А сърцето ти тука остана.

Старо, глупаво…нежно. Още боли.

Още с раните в утрото ставам.

Още билката сутрин по навик варя.

И (по навик) превързвам си дните.

Само в стъпки прохожда у мене сънят.

А пък пътя му води заникъде…

Тази сенчеста болка отляво вали

(като стара езическа песен).

В самотата на всички отминали дни.

Или в прашните улични кестени.

Ослепял съм…не помня.

Не познах онзи ден

песента на щуреца у мене.

Нито ярката, светла и топла луна.

Като копче от дреха вечерна…

Само раната днес ни разделя…Нали.

А сърцето ти билето чака.

В този кръгъл часовник- без посоки. И дни…

Някак още затискам мрака.

1 Коментар


Recommended Comments

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...