Всяка есен след тебе

сбирам думи- листа.

В стъпки кал се превръщам.

И в бръшляна раста.

В мен с пътеката зимна

още птиците спят.

Още с твоите зеници

пазя песен. И цвят…

Всяка есен след тебе

губя твоя следа.

Като в пръстен живея.

Като в снимка със сняг…

А брегът е далече,

късен вятър довял.

(Овдовелите вечери

още бродят. След два…)

Как полека угасна…

в тази зимна мъгла.

Всяка есен след тебе

крия твоя сълза.

А брегът е далече…

имам път да вървя.

Бяло, бяло облече

паметта на снега…