на Румяна

В теб са нощували – сенки и сънища…

минали дни.

Аз съм оня, вечерният вятър…

топъл и тих.

Есен съм минало, пролет- начало…

ручей в снега.

Късче от облак, нощем летяло…

в твойта ръка.

Стъпката в пътя, с пясък зарита…

тайна следа.

Зими от листи, скитници думи…

крия в леда.

………

Капките сън по твоите мигли…

с утрото гоня.

Аз съм оня – без път. И посоки…

в теб проговорил.