диптих
Entry posted by парнар ·
962 прегледа
Очите ти
всичко ми казват.
Косите... ръцете.
И устните...
С пътеката късна.
За двама.
Откриваме дните си -
в другия.
Откриваме дъхави утрини,
безсънни тела,
скитен вятър.
Поникнали есенни думи
за дневния
битов
театър...
В пътеката късна-
за двама...
притихнало бяло мълчание.
Очите ти
всичко ми казват.
И тръгвам
във теб.
От началото...
2
Светът е
от морска пяна,
запомнила твоето тяло.
Докосвам дланта ти
и зная,
че ти си в мен.
Част.
Или цяло...
Че ти си
водата и хляба
от двете страни на небето.
(Животът
разражда в лицата
следи от
семейни недели…)
Животът е сън от безкрая.
Усещане в теб,
че ме има.
Една късна птица
с начало
на бяла
и трудна
зима...
----------------
Очите ти
всичко ми казват.
В пътеката късна - за двама.
Поникналото мълчание
е равно почти
на измяна...
1 Коментар
Recommended Comments