Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    28
  • comments
    52
  • views
    30,665

Медитация


Станимир

910 views

 Share

Изнемощял от търсения и провали,

амбициите си предадох в плен

и позволих безмълвието да ме обладае.

Дочух аз шепота на тишината,

зовящ: „Ела, ела, ела!“

„Но как? Къде си? Кой си?“

„Аз съм тук и, по-важното: сега.

Повярвай и ще ме намериш,

в сърцето на безименния океан,

пулсиращ в огнено спокойствие, ...

но за да успееш, трябва да си сам.

Далеч отвъд вълните от въпроси,

аз винаги съм с теб – ела!

Но първо всичко трябва да оставиш,

за да пристъпиш в моята свобода.

Ръката си ти дръзко протегни –

отдай се на безкрая мой.

Повярвай смело и ме докосни,

и аз завинаги ще бъда твой.“

 Share

3 Comments


Recommended Comments

Пишеш талантливо, Станимир...

Много хубав стих..

"Но първо всичко трябва да оставиш,

за да пристъпиш в моята свобода."

Link to comment
Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...