Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    14
  • коментара
    18
  • прегледа
    17734

Защо?


Ася_И

674 прегледа

Защо съм тук сега, а не накрая, от другата страна? Защо мечтая за хубава съдба, хубав живот на тая пуста Земя? Защо мисля за моята съдба, когато и от капка не мога да я променя? Защо искам това, което не е в моята ръка, защо искам онова на накрая, накрая на света? Защо търся, търся радостта, търся любовта и мира на тая земя, пълна с омраза и война? Как да открия светлината след като съм поробен от тъмнината?

Коя да избера от двете страни – реалността или нереалността? Коя е по-истинската, коя е вярна спрямо съдбата, коя удовлетворява душата, а не главата?

Питам си се аз защо стоя, защо пиша това? Може би търсейки отговори въпроса защо съм тук, а не или където и да е било на тази земя? Защо тук, където е по-добре отколкото на някои места и по-зле, отколкото на други? Това ли е моята съдба – да правя това?

Въпроси колкото ще човек, но отговори малко и те са главно импулсивни, краткотрайни, от днес за утре, докато не се промени нещо в нас или в нещо около нас. И пак аз продължавам да се питам: защо, защо тази съдба, защо тази пътека на живота, защо на това място, защо по този начин и защо точно така?

Като се замислим, като променим дори и с най-малкото, ама най-малкото, по-голямо от нулата и в същото време равно на нея, всичко се променя. Застанал си между две улици, не знаейки накъде да тръгнеш, чудиш се: ако тръгнеш наляво, а не надясно – може би това е съдбата ти; така трябва да стане? Но ако тръгнеш наляво, само за да не тръгнеш надясно, не променяш ли съдбата си или тя е предвидила действията ти? Ами ако тръгнеш надясно, а не наляво, не променяш ли съдбата си или е прието, че ти ще си зададеш този въпрос, ще се поколебаеш и после пак ще влезнеш в ритъма или дори да го промениш, живота е като квадрат – на която и страна да тръгнеш, всичките са равни!

Иван - 16 години

2 Коментара


Recommended Comments

Здравейте Ася и Иван.Виждам,че под публикацията се е подписал Иван на 16 години,затова се обръщам така.

Щом веднъж се е появил въпроса "Защо",той ще ни следва ,докато намерим отговора.

Помните ли онази песен на Стефан Данаилов-"Колко е лесно да бъдш влюбен ,на 16 години,на 16 години ....."

От моите 47 ви казвам,че животът е едно прекрасно приключение и си струва да се изживее.Има време за всичко.Рано ни е за там.

И ще кажа в унисон с песента:"Колко е лесно да приема,че живея в моя приказка,която аз съм написала.Не помня кога,не знам защо,но това е моята приказка и аз ще я живея ,като дам най-доброто на което съм способна."

Желая ви Светлина и Любов.

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...