Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    14
  • comments
    18
  • views
    18,105

Човекът дал ми живот


Ася_И

973 views

 Share

Едно съчинение за моята майка

Човекът дал ми живота е моята майка, благодарение на която живея, дишам, правя грешки, уча се от тях, опитвам се да живея. Но майката не само ти дава живот на този свят, тя е твоят учител, пътеводител в живота и защитник. Да бъдеш майка и родител въобще не е лесно; не всеки може да бъде истински родител. Да бъдеш родител не означава само да се грижиш за детето си, както правят повечето от родителите, трябва да знаеш и да разбираш детето си - от какво наистина има нужда. Да му бъдеш приятел, да го изслушваш, да го напътстваш да прави разлика между добро и лошо, да знае истинската стойност на нещата, които го заобикалят. Но и не трябва твърде много внимание да му се обръща, защото децата на първо място искат свободата в избора, възможността да правят това, което искат и което ги влече в дадения момент. Да намериш баланса не е лесно, много родители не успяват: или дават пълна свобода на децата си или постоянно бдят над тях. Нито едното, нито другото е добро за децата. Може би се првдава от поколение на поколение, а може би не. Може както майка ти те възпитава така и ти да възпитаваш и своите деца. Може сам да си изградиш начин за възпитаване на своето дете. Защото нещата се променят, света се променя и както света се променя, така и децата. Възпитанието, което са получили нашите родители в училище, в дома им, от семейството е коренно различно от нашето възпитание. Но това не означава да не възпитаваш детето си и да го оставиш на съдбата, защото едно дете оставено на съдбата се научава твърде късно, когато вече не е дете, а възрастен човек.

Но и веднъж в живота си човек е дете, веднъж в живота може да прави лекомислени грешки, защото когато порастне няма да има време. Може би защото ще гледа и той деца и ще се опитва да живее на свой гръб. Така е създаден света, както при животните, така и при хората, докато сме малки нашите родители ни пазят, учат ни, оставят ни да правим грешки за да се научим и като пораснем и вече можем да стъпим здраво на двата си крака, те ни оставят да вземем живота в двете си ръце и да живеем, да можем да съществуваме и да живеем пълноценно живота, който те са ни дали.

Благодаря ти мамо, че ми даде живот и освети пътеката, по която вървя!

Благодаря ти, че си мой родител!

Иван - 16 г.

 Share

1 Comment


Recommended Comments

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...