"Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал що дрънка." (I. Кор. 13:1)
Entry posted by Розалина ·
650 прегледа
Този стих, от посланието на ап.Павел към коринтяните , е мотото на една от най-силните за мен беседи на Учителя Беинса Дуно:
Любовта Тази беседа е от цикъла неделни беседи и е държана на 06.07.1914 година.
Винаги си отбелязвам датите и вътрешно се дивя,как словото ,когато е божествено и истинско ,въздействува, въпреки годините,които за нас човеците са много.От произнасянето на тази беседа до днес, са изминали 96 години.Знам ,някой ще се усмихне.Какво съм се зачудила,като само в материалния ,човешки свят ,отдаваме толкова голямо значение на времето?С ума си го разбирам,но нещо в мен ме кара винаги да се удивлявам.
Ето няколко мотива от беседата:
Думата любовь е станала много прозаична в устата на хората, дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, обезсолява, а всичко онова, което обезсолява, няма в себе си сила и вследствие на това в него настъпва упадък.
Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на Живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в Живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на Великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега – не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа и да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в Живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волщина.“ Не, търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението – този е методът за придобиване на търпение.За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел.
Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ̀и. Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов. Защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност, но това не е оная приятност, която дава Любовта. Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка – Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила – тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм.“ Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. – „Аз съм щастлив“ – Защо? – „Защото Любовта присъства в мен.“ Но Любовта казва и друго. Търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце – дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас, то е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си.
Сега, ще оставя думата благосклонност – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е.
Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата. Не онова търпение да понасяш обиди – то още не е търпение. Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни – вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите.
„Любовта не завижда.“ Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли, нямате Любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот – и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път, друг път за Небето няма. Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него?“ Не може, без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие.
Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце. По някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“ – и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено; както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на Земята хора, които са олицетворение на завистта.Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността, ние ще научим историята на нашия Живот, ще научим защо сме слезли на Земята.
Любовта е храна на Живота – без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта – било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов – тя е велика сила.
Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън.В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои и се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание – с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в Природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“ – колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната. Затова трябва да бъдем с нея много внимателни: когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разру-шение на цялото общество.
Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания. И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.
5 Коментара
Recommended Comments