Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    283
  • comments
    124
  • views
    98,915

"Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал що дрънка." (I. Кор. 13:1)


Розалина

649 views

 Share

Този стих, от посланието на ап.Павел към коринтяните , е мотото на една от най-силните за мен беседи на Учителя Беинса Дуно:

Любовта Тази беседа е от цикъла неделни беседи и е държана на 06.07.1914 година.

Винаги си отбелязвам датите и вътрешно се дивя,как словото ,когато е божествено и истинско ,въздействува, въпреки годините,които за нас човеците са много.От произнасянето на тази беседа до днес, са изминали 96 години.Знам ,някой ще се усмихне.Какво съм се зачудила,като само в материалния ,човешки свят ,отдаваме толкова голямо значение на времето?С ума си го разбирам,но нещо в мен ме кара винаги да се удивлявам.

Ето няколко мотива от беседата:

Думата любовь е станала много прозаична в устата на хората, дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, обезсолява, а всичко онова, което обезсолява, няма в себе си сила и вследствие на това в него настъпва упадък.

Първото нейно качество е дълготърпението. А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на Живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в Живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на Великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега – не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа и да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в Живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волщина.“ Не, търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението – този е методът за придобиване на търпение.

За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел.

Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ̀и. Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов. Защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност, но това не е оная приятност, която дава Любовта. Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка – Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила – тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм.“ Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. – „Аз съм щастлив“ – Защо? – „Защото Любовта присъства в мен.“ Но Любовта казва и друго. Търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце – дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас, то е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си.

Сега, ще оставя думата благосклонност – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е.

Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата. Не онова търпение да понасяш обиди – то още не е търпение. Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни – вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите.

„Любовта не завижда.“ Значи, за да видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли, нямате Любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот – и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път, друг път за Небето няма. Ще кажете: „Този път е труден, не може ли без него?“ Не може, без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие.

Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце. По някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“ – и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено; както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на Земята хора, които са олицетворение на завистта.

Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността, ние ще научим историята на нашия Живот, ще научим защо сме слезли на Земята.

Любовта е храна на Живота – без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за Любовта – било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме Любов – тя е велика сила.

Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън.В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои и се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание – с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в Природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“ – колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната. Затова трябва да бъдем с нея много внимателни: когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разру-шение на цялото общество.

Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания. И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.
 Share

5 Comments


Recommended Comments

Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън.В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои и се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание – с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в Природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“ – колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната. Затова трябва да бъдем с нея много внимателни: когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разру-шение на цялото общество.

Много ме замисли този откъс. Ако детето е неразумно, непослушно родителите от Любов го наказва. Та често ако сме неразумни получаваме шамарчета от Живота /чрез някой ближен/, но това е, за да се събудим и да тръгнем в правилната посока:feel happy::sorcerer:

И за това е добре да сме благодарни за всичко, чрез което ни учи Живота, да разберем Любовта... И да я проявяваме...

Link to comment

xameleona,беседата открих наскоро,макар да е минала тук на обсъждане под номер 7,но тогава аз не съм била в темата неделни беседи.Смятам я за важна,заради началния цитат и цялото съдържание,което в много ясна форма ни дава всички основни насоки за размисъл.

Ние хората наистина изхабяваме това понятие,на което иначе толкова много държим и все търсим да срещнем.А истината е съвсем простичка и пред очите ни.Но при някои хора остава невидима,докато не се събудят и ако избщо се събудят.При мен поне беше по този сценарий с внезапното събуждане.

Като четеш беседата не ти линапомня на вече четен текст,от наш съвременник?"Любов и страх" на Дон Мигел Руис.Макар,че ако трябва да бъда честна, посланието на толтеките чрез Дон Мигел ,не успя да ми въздействува така,както тази наскоро открита от мен беседа на Учителя.

Поздрави.

Link to comment

Ако в очите ви има любов, вие виждате любов където и да отидете. Дърветата са пълни с любов, животните са пълни с любов, водата е наситена с любов. Когато възприемате с любов, вие ставате едно с птиците, с природата, с друг човек, с всичко. С любовта си вие се свързвате с орела и ставате крилата или ставате дъжда или облаците. Но за да постигнете това, трябва да изчистите ума си от страха и да възприемате с очите на любовта. Трябва да развиете своята воля, докато тя стане толкова силна, че може да улови другата воля и да ги обедини в едно. Тогава ще имате крила да летите. Или бидейки вятъра можете да отидете тук или там, да разпръснете облаците и слънцето да изгрее. Това е силата на любовта. (Дон Мигел Руис)

Сходни са, да не кажа еднакви нещата. Но Словото на Учителя е по-многопластово и по-всеобхватно. Все пак всички стигаме до един извод, макар и по различни пътища.:sorcerer:

Link to comment
Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...