Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    283
  • comments
    124
  • views
    99,632

История за идеалната жена


Розалина

877 views

 Share

ИСТОРИЯ ЗА ИДЕАЛНАТА ЖЕНА

Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава-абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното.

Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена.

В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала:

-Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра!

-Вървях година!-Котката прилегнала до крачето на фотьойла.

-Защо?

-Домъчня ми!-вдигнала очи Котката.-Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото?

-Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди?

-Първоначално да,-въздъхнала Котката-но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима.

-И станах!-гласът на жената предателски трепнал.

-Поздравления,-прошепнала Котката-какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно.

През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал.

... Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос:"Къде си?", за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата.

-Пусни ме, моля!

-Тръгваш ли си?!-в очите на жената заблестели сълзи.-Но сега аз не мога без теб.

-Успокой се!-измъркала Котката.-Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! ... Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш ...

И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена.

Притча за пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Aко ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

=================================

Благодаря Пламен !

 Share

4 Comments


Recommended Comments

Ох, как ме замисли-ще ми се да съм идеалната жена, но, колкото и да опитвам съм само нормална...;):feel happy:Може би в някой друг живот...

А любимите ми пеперуди?.. са душите ни освободени от пашкула...

140.gif

Благодаря ти!

Link to comment

За пеперудите...

Ако трябва да изживея живота си отново, не бих сменила нищо. Колкото и каквото да се е трошило у мен, точно то, днес, ме прави по-смислена в очите ми. Изпитанията са ни нужни за себенамирането. Без тях, без усещането на границите, щяхме да сме безволеви. Не толкова на външен план (и това си е необходимост), колкото на вътрешен. Вече нямам спомен какво е да се живее без опити за себеопознаване, съграждане, размишление, приемане и проявяване на заложеното у мен. Вярно е, че има сивота и мъгла - в дадени моменти. Но и те, в общия поток, са необходимост. Радостта, че мога да усещам скритите от обикновените очи неща, тъгата, че се чувствам захвърлена някъде, където нищо не ми говори за мой дом... И двете състояния са добри и смислени... Дори когато осъзнавам, че греша и не успявам да се спра на време... И тези моменти са част от пътеката. Доброто и злото са частни стойности за нас, но нямат нищо общо с Божественото. Когато за миг успея да надникна зад тази граница на дуалност... ...когато отново се осъзная тук, остава едно усещане за единение и всепроникване...

Link to comment

За идеалната жена...

Желанието да поставим в центъра на координатната система себе си, а Бог да е наоколо, води до страх от загуба на контрола. Идеализмът, в някаква степен, тук на земята, придобива форма на свръхконтрол - ще се старая да съм идеален и така никой не може да ме помръдне от създаденото и фиксирано - свръхточно местенце... Страхът да загубиш контрола, е липса на отдаване. Ако не отдадеш себе си Богу, ако не поставиш в центъра на координатната система Бог, а ти да си наоколо, не би изпитал пълнотата на всепроникващата Любов. Защото координатната система се осмисля от центъра, а околностите са следствие от него.

Виж, ако се придвижваш към центъра, това вече си е себепресъздаване.

Link to comment
Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...