Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    15
  • comments
    52
  • views
    25,226

Път


infinity1305

1,048 views

 Share

Те докоснаха нещо, за което не знаех,

те дори се строиха вътре в мен във редичка,

и запяха без глас, с онзи порив омаен

който сякаш помита, а погали ме, тихичко.

Те са хиляди сенки в онзи свят на разруха

и са малки светулки в тъмнината на злака,

те са живия звук, който някога чухме

и забравили как, по човешки оплакахме.

И към тях ме зове нещо тъй непознато.

/А оставам в прахта, по очи, на колене./

С отмалели нозе как да тръгна след вятъра...

как да стигне до тях нещо тежко от мене.

И защото не можеш, те оставям на прага

мое скъпо огнище, мое вярно небе,

тъй отдавна ранимо, топлина недочакало.

А което не съм, Светлина се зове.

 Share

4 Comments


Recommended Comments

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...