Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    15
  • comments
    52
  • views
    25,226

Теспих


infinity1305

1,692 views

 Share

Усмихната подтичва дъщеря ми

и цялата земя блести в смеха и.

А тежкото небе примигва нямо

и се разделя, за да стори път

за ехото от малките крачета

надиплящо багажа ми, за спомен.

Дали ще ме пропуснат след мечето

без копчено оченце... Но виновно

ще схлипам пред вратите два куплета

и после ще запея по детински,

дори ще потанцуваме с дайрето

на вечността, с духа ми бедуински.

Ако е нужно - маски ще наденем,

ще зазвъним със ангелски звънчета.

Каквото трябва. Само, за последно

да чуя двете мънички крачета.

Бих сторила ковчега си на стълба

за всеки звяр, убиец и измамник,

бих заплатила трижди данък кървав

и мъката на онзи разпнат странник,

бих просила отсрочка за съдбите

на всеки, стъпкал Божието име...

ако пред прага ми сведат очи

и ме оставят в спомен да я имам.

Но правото на спомени за нея

отдавна проиграх с хазартно себе...

И ще ме върнат тук, за да изтлея,

под натиска на спомена за тебе.

 Share

3 Comments


Recommended Comments

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...