Ако някога сте се събуждали преди изгрев слънце през август на Рила,

ако сте се чудели в мразовитата сутрин дали да поспите още малко или да поемете нагоре към върха,

ако нежни звуци на флейта или цигулка, сякаш идващи от небесните сфери, са галели слуха ви,

тогава вие може би знаете трепета и вълнението, с което всички ставаме и се отправяме към Молитвения връх.

Ранно утро при изгрев слънце, чудно време, време за молитва, размисъл и благодарност към Природата.

А ето ги и хората, които наредени във върволица, мълчаливо се изкачват към върха. Студено е, но ние сме добре облечени и подготвени. Носим си шапки, ръкавици, дебели дрехи, знаем че природата обича разумните свои деца.

Ако някога имате щастието да сте сред тези хора, които са тръгнали нагоре по пътечката между камъните и клековете, то вие сигурно сте забелязали един голям камък изписан с красиви, светли сини букви. На него е изписано:

Пази свободата на душата си!

Пази силата на духа си!

Пази светлината на ума си!

Пази топлината на сърцето си!

Поспри се странниче тук и помисли! Кой и защо е изписал тези думи? Защо са оставени на това свещено място специално за теб?

Как да опазиш топлината на сърцето си, за да имаш сърце чисто като кристал?

Как да опазиш светлината на ума си, за да бъде умът ти светъл като слънцето?

Как да опазиш свободата на душата си, за да имаш душа обширна като Вселената?

Как да опазиш силата на духа си, за да стане духът ти мощен като Бога?

Помисли малко и благодари на Онази Невидима Ръка, която е нарисувала за теб тези мистични природни картини и която се е погрижила да бъдеш тук сега.

Благословен си странниче, че си имал щастието да се вдъхновиш за нов живот.

Благословен си наистина! Приеми това благословение и продължи спокойно пътя си нагоре. Нека красотата и спокойствието на това място се отпечатат в съзнанието ти и те топлят през бурните нощи на твоя живот. И никога не забравяй да пазиш: силата на духа си, свободата на душата си, светлината на ума си и топлината на сърцето си.

13.11.2007, 09:30ч

Варна, България