Вече е вечер…и е време да излизам.Аз съм облякла най-хубавата си рокля и съм с най-хубавия си грим.Всъщност аз просто отивам на бар,но знам, че ще те видя и за това искам да съм хубава.Влизам в бара има само 2-3 маси,но въпреки това аз и приятелката ми сядаме…аз стоя и гледам само към вратата..гледам и чакам ти да влезнеш и да те видя.Да засека твоя поглед и усмивка,защото ти си този,който ме кара да се усмихвам и този който придава смисъл на живота ми.И ето те влизаш….Както винаги усмихнат и с твоята походка.Виждаш ни и идваш при нас…идваш и аз имам чувството,че забравих всички думи…Не знам какво да ти кажа.Иска ми се да ти кажа какво чувствам.. да извикам…’’Да харесвам те и искам нещо повече..’’,но не мога.Нещо не ми позволява да го направя.Нещо ме спира и ми казва недей.Започнахме да говорим,не знам как ти говорих и казвах изобщо нещо.Ти реши да останеш малко при нас,защото приятелите ти закъсняваха.Аз бях много щастлива и радостна,защото ти беше до мен,независимо че можеше само да си говорим за обши теми.По едно време ти ми говореше нещо,но аз не те слушах,наслаждавах се на всяка черта от лицето ти и събирах смелост да ти кажа какво чувствам….и…и тъкмо бях почнала да ти казвам ’’Знаеш ли, че много искам да сме заедно…’’…и ти ми каза, че си тръгваш.Каза ми го и аз не можах да те спра..не можах да кажа ‘’Обичам те!’’…