Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    14
  • comments
    17
  • views
    2,174

На шега и не съвсем


не...

324 views

 Share

Незнайна болест покоси дъха ми.

За нея нямам противоотрова.

Смалявам се, смалява се света ми

и да Го срещна вече съм готова.

Не доближавайте, че е заразно,

когато се допрете до проказа.

И няма лек човечеството властно

за тази точно пагубна зараза.

Убива всяка личностна надежда.

Изцежда всяка капка тъмна кръв.

Променя ДНК и не поглежда

че вече няма да си чужда стръв.

И няма да се хранят с тебе разни

праобрази от огледален свят.

Такава ми е болестта - заразна

и покосява и любим, и брат.

Но се развива твърде бавно в мене.

Симптомите ще видим след години.

Да можеше гласа ми да отнеме,

поне гласа, брътвежа да отмине.

И да запазя външно тишината,

та и смъртта ми да е в лекота.

От вътрешната ще цъфтят цветята,

отровили с листата си света.

Дали съм тъжна? - Не! Отдавна търсех

спасителната капчица отрова.

И я погълнах, за да ме възкръсне

избавена от Азове, и нова.

: )

 Share

4 Comments


Recommended Comments

Но не, не! Лъжат изкусителите мистици, никакви Карибски морета няма на този свят и не плават по тях дръзки пирати, и не ги преследва корвета, не се стеле над вълните барутен дим. Нищо няма и нищо не е имало! Виж, онази хилава липа там, нея я има, както и чугунената ограда, и булевардът зад нея… И ледът се топи в съдинката, а на съседната маса светят нечии кръвясали бичи очи, и е страшно, страшно… О, богове, богове мои, отрова ми дайте, отрова!…

"Майстора и Маргарита", Булгаков, гл. 5 "Това се случи в Грибоедов"

Link to comment
Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...