Коледа
Този светъл празник винаги ме кара да спра. Да се замисля. Да разгледам изминалото и да погледна напред.
Толкова прекрасни мигове сме имали в живота си, а сме ги пропуснали. От бързане.
Иска ми се да пожелая на себе си и на всички хора много щастливи мислички, които да ги накарат да полетят /като Питър Пан/.
Нека имаме повече усмивки, които идват от сърцето ни и, които да раздаваме. Иска ми се да кажа на хората, които са сърдити и ядосани - имате нужда някой да ви обича. Повярвайте и той ще се появи...
Ако нямате какво да подарите сега, за празника, подарете прегръдка, изпълнена с обич... И може би е добре да имаме мъничко късче хляб /душа, слово/, което можем и искаме да дадем на другите, като подарък...
Често обаче е по-добре да замълчим и премислим, отколкото да отвърнем на лоша дума. Но все пак словесните дуели са за предпочитане, когато водят страните до размисъл и промяна.
Пожелавам на всички да имаме повече "благодаря!" за случващото се.
Нека не забравяме, че има един свят, в който всички сме деца-чисти, прекрасни, изпълнени с мечти и доброта.
Доброто и Любовта се раждат, всяка Коледа. Но дали ние им правим място вътре в нас и им позволяваме да сътворят нещо прекрасно?...
Белият сняг и чистото, синьо небе ни се усмихват, слънцето е щедро и разсея мъгливите дни. Коледа е. Любовта и доброто се раждат....
2 Comments
Recommended Comments