ПИСМО ДО МАМА
Днес писмо ще ти напиша,
А колко време мина, мамо,
от злия февруарски понеделник,
преди тринайсет зли години?
Как рязко и внезапно завъртя се
животът ни, как бясно промени се,
и ден – във нощ,и – делник – в празник-
в едно се сляха всички.
Коварен беше този сюрприз,
приготвен от Съдбата ,
потропала на твоя праг …
В един тъй мразовит ,
сивеещ зимен ден,
най –безцеремонно тя реши
да те оттегли-хей така! –
от нас, които те обичаме…
………..
Но… дадена ти бе отсрочка.
За следващите -колко ли? –години?
И ние поехме своя тежък кръст,
на грижа и любов…
Да преосмислим дните ,
просто не остана време
когато, потопени в болка,
не забелязвахме децата
как растяха и растяха …
Прекрасните ти внучки,мила мамо,
тръгнаха по свояпът.
Без твоята нежна топлина
да ги обгърне и успокои….
И, кой ще им разкрие
с любов най-нелицемерна,
за мерената реч ,например,
какво е най- потребно? -
Как правилно да пишат,
и израз да намират
на всяко светло чувство,
в сърцето що извира?…
Ти, цял живот с усмивка
светлина духовна беше
на твоите ученици,
Вапцаров, Ботев,Яворов
не поети - мъченици
бяха, а огнени послания
към човешкото съзнание…
Писмо ти пиша,мамо,
след толкова години.
И, с свещ, блещукаща в ръката,
прекланям се пред твоя образ …
И …прости ми!
0 Comments
Recommended Comments
There are no comments to display.