За заливането с негативи и присъди
Много са нещата, които ме провокираха да напиша това. Съзнавам ясно, че това е поредната доза негативизъм, която ме заля и се старая да не я поема. За това ще се опитам да я обясня, за себе си.
Много хора знаят, че да имаш дете с проблем, здравословен, днес в родната ни страна е голям изпит. За много хора, това е мое наказание. Но на други, това не пречи да са просто хора. Като начало ще започна с изказването на един лекар, професор, който от висотата на своето знание и титла отсъди.
Та за въпросният лекар, изглежда някаква си там пациентка да говори с него на тема добро излъчване и приятна атмосфера в болниците е глупост и наглост. Изглежда днес е добре да си плащаш, за да те ругаят и обиждат. Не е в моите права да не съм съгласна с определен подход в лечението и да потърся друг....
"Тая какво лечение търси, като детето и е с диагноза ДЦП?" Не знам какво да мисля за това изказване. Преди години имах подобно от друг професор-Ако детето не е мое, т. е. е взето, да взема да го върна...
Това са мъже, свободни мъже, уважавани, които налагат норми. Това е старото, порочно мислене. С присъда от его-то. И ако аз не опитам да разсъждавам, да потърся причините за тази реакция, то ще приема отровата в себе си и ще започна да заливам с негатив хора, които изобщо нямат и хабер даже за моето състояние, настроение...
На фона на тези здравни светила ние искаме да има лекуване, добро здравеопазване? За да се излекува човек, то не е нужно само той да търси и иска това. Нужно е да намери и лекаря, професионалист, който иска да му помогне. Който все пак не е отишъл насила и сърдит по някаква си негова обективна причина на работа, а приема като предизвикателство да помогне на поне един пациент днес. Когато има взаимна, добра обхода и Бог помага.
Дълбоки и много са проблемите не само в здравната система, знам, че е трудно на всеки. За пациентите, за служителите... Но дали ще разрешим проблема, ако са обиждаме взаимно и бягаме от отговорност? Ако например за ниските заплати лекарите си изкарват гнева на пациента? Проблемите на се само в парите, в липсата им. А в липсата на добро отношение, добро възпитание, и липсата на желание да се намери изход... Добър за всички.
Далеч съм от мисълта, че всички са такива. Не, не са. Има прекрасни професионалисти, хора с добри обноски, с които може да се разговаря. Адекватно. Във всички професии. И съм щастлива, че ги срещам все по-често. Благодарна съм на този човек, защото ми показа, какъв не трябва да е докторът днес. Прощавам на себе си, че си изгубих времето и доброто желание за диалог. И само след няколко дни срещам подходящия, инакомислещ и положителен човек-доктор, съдия, банков служител...
Благодарна съм на Бога и на всички положителни хора, които ми помогнаха да видя, че има и друг вид лекари, усмихнати, които просто си вършат работата. Да, работят в хармонична среда, но те са си поискали и извоювали това от отговорната държавната институция. И те наистина помогнаха и продължават да помагат на дъщеря ми, въпреки диагнозата ДЦП. И, когато тя отива там за нея е игра и с усмивка изтърпява всичко. Защото има добра атмосфера. И човек, колкото и проблеми да има го усеща. Усеща заинтересованост, внимание... Защото не е просто физическо тяло, но има и психика, чувства, душа...
1 Comment
Recommended Comments