Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    28
  • коментара
    52
  • прегледа
    30240

...


Станимир

1035 прегледа

Казват: Ти си просто човек.

– Но нима да бъдеш човек е тъй „просто“ –

да настъпваш в живота век подир век?

Казват: Ти света не ще промениш.

– Сякаш не съм част от света

и не участвам в него изобщо,

а съм само роб на действителността?

Казват: Нужно е да се смириш.

– Но на кого е нужно моето смирение

пред отрицанието и невъзможността?

На кого е нужно моето съмнение

в туй що постижимо е тук и сега?

Казват: Всеки си има своите ограничения.

те са непреодолими – приеми това.

– Но нима не е предателство подобно приемане –

спрямо себе си и вечността?

Казват: Злото в света е нещо нормално –

приеми го и не се бори.

– И нима в себе си следва да го приютя официално,

а може би да му служа дори?

Казват: Бог е промислил за всичко.

Предопределеното неизбежно е, знай.

– Сякаш човеците животни сме в цирка,

въвлечени в чужда игра до безкрай?

Казват: Живей в настоящето – това е реално.

Бъдеще още няма – не го мисли.

Сега все още е много рано

за планове и за мечти.

– Но нима има нещо по-неизбежно

от бъдещето в нашия живот?

А миг подир миг настоящето нима не чезне

оставяйки в бъдещето своя плод?

Казват: Ти не си съвършен – да грешиш си обречен.

Има кой да решава наместо теб.

– Да, може би тъй ви се иска – да бъда вовеки

жалък и глупав, послушен човек?

Казват: Ти в Господа трябва да вярваш и Нему да служиш.

– Вярвам, но не във вас и вашия „Бог“ –

моят Бог няма нужда от пешки бездушни,

които да направлява ход подир ход.

Казват: Да знаеш всичко е невъзможно.

Примири се с тази своя съдба.

– И най-малкото знание ценя, но безспорно

с невежеството не мога да се примиря.

Казват: Нормално е понякога да се обезсърчаваш,

когато в смут и отчаяние скован е духът.

– Нормално е винаги да продължаваш

след кратка почивка напред своя път.

Казват: Нормално е от време на време

искрица омраза да загори

или в сърцето си да почустваш съмнение,

но туй е човешко – недей се плаши.

– Нима е човешко да се откажа

дори и за миг от любовта?

Нима е възможен животът без вяра,

дори и за миг, без светлина?

1 Коментар


Recommended Comments

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...