В тишината на хаоса..

Заблуда е.

И белотата на мечтите,

и утрото, раздиплящо примамливо

искряща мантия на тъй бленуваните нови часове.

Над жадния цветец- надвисва слонски крак.

Ах, цвете клето, на този път

не ще дочакаш пеперуда ...

Ехей Багира, не бъди толкова черногледа!

С пеперудите човек никога не може да бъде сигурен ще ги дочака ли или не.

Както и с пчелите. И не е най-важно това. Защото:

"Как се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трябва трева

и една пчела.

И да мечтаеш.

Ако пчелата не пристига-

мечтата стига."

Емили Дикинсън

Получи се голямо дублиране, сорри.

Харесвам тези думи на Е. Дикинсън

Какво сме без мечтите си...

Пеперудите... малки глупачета. Летят към светлината и огъня, дори понякога да са само улични лампиони. И блъскат телца в сгорещено стъкло.

А има хищни цветя. По небцето им дори прах, отделен от жива емоция, полепва...