Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    97408

Новият метод


Розалина

464 прегледа

Новият метод -УС

РЕЗЮМЕ

Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята. Задачата на човека е да се усъвършенства. Това не се постига в един живот. Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство.

Сега, това е учението на слугите, които страдат от своето положение. Да дойдем до служенето с любов. Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места. Какви са тези места, не е нужно да се описват. Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате. Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш. Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията. Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда. Знанието обогатява и повдига човека. И Христос дойде на земята да пострада и да научи нещо. Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността. Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с неблагодарност. Това научи Той на земята между хората. Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипаха по Негов адрес.

Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма да се повтори същото, поне с тях няма да се подиграват, няма да ги хулят и гонят. Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас. – Кой ще ни причини страдания? – На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени. Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. – Как е възможно това? – Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък? И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля. Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза. Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома. Двамата се влюбват в нея и започват да се карат. Доброто приятелство между тях създаде злото.

Любовта не търпи никаква външна близост. Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания. Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им определила. Те искат да се приближат до любовта. За това е нужно знание. Кой музикант е близо до капелмайстора? – Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива. Добрият музикант се ползва и отдалеч.

На какво се дължи невежеството? – На разсеяността. Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността. – Кога човек е неразположен? – Когато изгубва същественото в живота. Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите си и ще се разочарова. Той изгубва вяра в живота, в приятелите си и се обезсърчава. Той няма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши. За да излезе от това положение, човек трябва да намери истинските си приятели, които са готови да го следват навсякъде в този и в онзи свят. Те взимат участие и в радостите, и в скърбите му.

И тъй, докато е на земята, човек губи и печели. – Кога губи? – Когато влага капитала си в житейското море, т. е. в света. Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода? – Ще се разтвори и изчезне пред очите ви. Така и човек губи силите и способностите си, когато ги влага в широкия свят, т. е. в житейското море. Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена. Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната си пара за бедните. Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни. В Божествения свят малкото се умножава и дава големи лихви. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя.

Какво се иска от човека? – Да учи, да придобива знания. Бог се радва на онези, които постоянно учат. Не е важно да бъдеш учен, но да учиш. Ученето е непреривен процес. Не е нужно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са динамически. В тях има енергия, живот. Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро всеки момент. Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. – Къде е погрeшката? – И в майката, и в детето. Ако майката знае, как да постъпва с детето си, то всякога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие. Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпреки това, тя не е всякога добра актьорка. И децата не са всякога добри актьори. Макар че на актьорите се плаща, но и те правят погрешки. Казано е в Писанието, че човек трябва да дава даром нещата. Даром ще дадеш само това, което си получил даром, или което си придобил без труд.

Човек се нуждае от истинско, положително знание. – Защо му е нужно това знание? – Защото само то може да се прилага в живота. Всяко знание, всяко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие? Много неща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интересува. Някой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор. Знае той, но на теория. Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди. Трябва да знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време да я поддържа. Следователно, истинско знание е онова, което, приложено в живота, дава резултати, от които всички се ползват.

И тъй, истинско знание е това, при което човек не губи нищо. Млад, който губи младостта си, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата си, няма знание; учен, който губи учеността си, няма знание; добродетелният, който губи доброто си, няма знание. Да изгубиш доброто си, това значи, да дадеш път на злото в себе си. Доброто и злото в човека са така съчетани, както орехът със своите черупки. Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методите на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят? Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях, да ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба си и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятел и няма да ви лае. Казано е в Писанието: „Направете си приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете. Като се заинтересува от тях, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си към вас.

„И ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери“, казва Господ Вседържител. (–18 ст.) – Значи, ако прилагате новия метод на любовта, ако учите и изпълнявате Божията воля, Бог ще ви бъде Отец, а вие – Негови синове и дъщери.

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

24. Утринно Слово от Учителя, държано на 15 март, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгрев

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...