С усмивка думите ти срещам.

Обливам се и радостно се плискам!

Играя си със тях, танцувам!

Искрят от Светлината капките кристални.

Оставям да ме носят

ефирни струи на загатнатите форми,

нататък чак- отвъд самите тях,

където спомен и предчувствие се сливат.

Откривам себе си във теб

и теб във себе си откривам.

В едното време на безвремието

в посоката една на безпосочието,

в Единството, в което Любовта

тоталност е и Битие.

Било е! Може и да е!