Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    20
  • comments
    33
  • views
    11,061

Прозорецът на сина ми


Багира

768 views

 Share

(За съжаление карам по спомен. Оригиналът невъзвратимо изчезна... Синът ми беше на 9 години, когато го написа.)

Листото

Есенният вятър вече обрули почти всички листа. Клоните на стария дъб чернееха в посивялото есенно небе. Само едно малко листо се беше вкопчило в клончето си. Бездната под него изглеждаше толкова страшна!!! Какво се случи с неговите братя? Там, в студената мокра земя? Как да се пусне, как да отиде и то там, като е толкова страшно, далеч, студено и мокро?

Листото трепереше ли, трепереше. Дните минаваха, ставаше все по- студено, вятърът виеше все по- страшно, а земята под него изглеждаше все по- черна. Една нощ, така, както стискаше здраво родното си клонче, сънува сън: Че дъбът е отново покрит с прекрасни зелени листа, и птичките пак се надпяват сред тях. Като се събуди, разбра, че всъщност няма нищо страшно. И че то вече е готово за пътешествие. Усмихна се. Отпусна се в ласкавите ръце на есенния ветрец. Той внимателно го понесе на леки кръгове към земята. И тя го приюти в меката си прегръдка.

 Share

5 Comments


Recommended Comments

Как са нежни детските души...

Нежни..

Какво става после? Защо? (нямам предвид автора на този разказ, де! :) )

Защото после стават хора...

Забравят...

Link to comment
Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...