Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    84
  • коментара
    31
  • прегледа
    55370

За кацата мед и за забранения плод


Лъчезарна

1280 прегледа

Един познат ми разказваше: На всичко в себе си станах господар – от женитба се отказах, от месо се отказах; не критикувам вече хората, но от една слабост не можах да се откажа. Като мина покрай каца с мед, все ще бръкна с пръст, да си близна малко. Макар и несъзнателно, ще бръкна. После ми дохожда наум, че не трябва да правя това, но станало вече. Казвам му: Щом си се справил с всичко, и с това ще се справиш. – Не зная, престъпление, грях ли е това, но все ще бръкна в кацата. – Добро е в тебе това, че си недоволен от себе си, от лошия навик. Мнозина от вас сте се справили почти с всички слабости, но все още бъркате в кацата с мед. Защо става така? – Сами не знаете. Значи, има нещо приятно в това, като бръкнеш, и сам си вземеш.

Не е лесно да се освободиш от една слабост. Тя е подобна на нечистите духове. Когато Христос освободи, беснуемия от духа, който го мъчеше, той остана сам, свободен, но не можа да живее при новите условия и каза: Да се върна в стария дом, в човека, отдето излязох. Той се върна в човека и като намери дома очистен, взе със себе си още седем духове, по-лоши от него. Така и младият иска преждевременно да стане възрастен. И малкото дете иска да стане голямо; стане юноша, пак е недоволен – иска да стане по-голям. Като стигне до едно място, повече не може да расте. Гледаш: лицето му хубаво, с младенчески израз, но и от това не е доволен. Той иска да има брада, мустаци, да бъде по-внушителен. Като няма какво повече да желае, няма с кого да се сравнява, казва: Едно време, като бях млад. беше добре. Сега, ден след ден, губя силите си: краката ми, ръцете ми треперят. Не мога сам да си услужвам. Той казва: Втори път, като дойда на земята, ще си остана вечно млад. Няма да помисля за старост. Обаче, дойде пак на земята, но всичко забравил: като дете, иска да порасне; като млад, иска да стане възрастен; сега иска да стане като дядо си. Дядото е кацата с меда. Колкото пъти се заричаш да не бъркаш в кацата, все ще бръкнеш.

Питам: Как ще разрешите вие въпроса с меда?

Има ли право човек да бърка в меда?

Ще кажете, че без разрешение никой няма право да бърка в меда.

Аз отивам по-далеч и казвам: Който бърка в меда без позволение, не може да стане нито богат, нито силен, нито учен, нито светия. Човек често бърка в меда, без да знае, че това е мед. Той знае само едно, че му е приятно. Тази приятност няма да ти допринесе нищо ценно. Какъвто си бил, такъв ще си останеш: ако си бил нечист, нечист ще си останеш; ако си бил невежа, невежа ще си останеш; ако си бил слаб, беден, пак такъв ще си останеш. Само ще се натъкнеш на недоволството на господаря на меда. Въпреки това, като видиш каца с мед, все ще бръкнеш с пръста си.

Казвам: Може ли жадният да види чешма, и да не се напие от нея? Колкото малко и да пиеш, все ще глътнеш няколко глътки. Какъвто и да си, все ще бръкнеш в кацата с мед. Казвам: Не е лесно да се откажеш от меда. – Ако се отвикнеш да бъркаш в меда, ти си постигнал нещо.

Сега вие се занимавате с велики работи и казвате, че това е дребно нещо, да се откажеш от кацата с мед. – Не, оттам трябва да започнеш – от малките неща. Виждате как постъпват хората с растенията. Кой как мине, все ще си откъсне един лист и ще го хвърли на земята. Казват, че колкото повече късаш листата на растенията, толкова повече растат. – Не е така. Това е отрицателната страна на въпроса. Няма да късате листата и цветовете на растенията.

Казваш: Живея добре, но нещо ме мъчи. – Мъчи те нещо, защото не спазваш закона за малките работи. Някога това, което те мъчи, е видимо; някога е невидимо. Неразположен си, търсиш причината в себе си, но не я намираш. Търсиш я вън от себе си, пак не я намираш. Като си неразположен, ти не искаш да гледаш нито слънцето, нито цветята, не знаеш какво искаш. Ако си господар, вземаш камшика и търсиш, кого да биеш. И като християнин и като философ, пак си неразположен. – Много просто, бръкнал си в кацата с мед без позволение. Като не намериш причината на неразположението си, започваш да критикуваш, кой е на правата и кой – на кривата страна. – Потърси причината в себе си.

~

Който бърка в кацата с мед без позволение, той влиза в подземието на живота, откъдето не може да излезе. За да излезеш от подземието, трябва да се справиш със своята слабост. Кажи си сам на себе си, че тази слабост няма да те изведе на добър край. – Помогни ми ти, сам не мога да изляза от подземието. – За да излезеш, трябва да ти туря юлар на главата. Аз ще те тегля, а ти ще вървиш след мене. Значи, аз отпред, ти отзад. Ако искаш да знаеш, трябва ли да бъркаш в меда, питай пчелите. Те плащат скъпо на всеки, който си позволи да пипа техния мед. Добрият живот се основава на следния закон: Не бъркай в кацата с мед без позволение. – Приятно ми е да бъркам в меда. Изкуство е доброволно да се откажеш от това, което ти е приятно.

Казвам: За да се справи със слабостите си, човек трябва да уравновеси силите в своя организъм. Това значи, да постави равновесие между ума, сърцето и волята си. Този е пътят, по който човек може да стане господар на своите мисли, чувства и постъпки. В който свят влезеш – в света на мислите, чувствата или постъпките – трябва да бъдеш ориентиран. Религиозните и до днес разискват върху въпроса, накъде да се молят – на изток или на запад. Значи, те още не са ориентирани по този въпрос. Силата на молитвата не е в това, на коя страна се молиш, но как се молиш и какви чувства влагаш в молитвата. Не е безразлично, какво носи човек в себе си. Дето седне, той оставя нещо – добро или лошо.

~

– Толкова приятно, колкото да бръкнеш с пръст в меда и да го близнеш.

След това трябва да дойде цяла експедиция от невидимия свят да те спасява. Адам и Ева бъркаха в меда, но ги изпъдиха от рая. – Де отидоха? – В затвора. Ето, вече осем хиляди години, как седят в затвора. Първи, Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях – всички останали. И досега още хората бъркат в меда без позволение. – Не може ли да не грешат? – Може, от тях зависи.

Грехът не е нищо друго, освен бъркане в кацата с мед. Според вас, грехът подразбира нещо голямо – убийство, кражба, лъжа. – Не е така. И най-малкото нарушение на закона е грях. Искаш да те обичат хората, да те славят, да бъдеш силен, богат, а бъркаш в кацата с меда. Невъзможно е да се ползваш от едно благо и да не платиш за него. Разумен трябва да бъдеш. Ако си силен, а неразумен, ще хванеш някого и ще го убиеш; ако си учен, ще го оплетеш в мрежата си; ако си богат, ще го заробиш; ако си красив, а не знаеш как да употребиш красотата си, ще причиниш ред нещастия на хората.

~

Казваш: Защо светът е създаден така?

– На този въпрос няма отговор.

– Защо страдам?

– Бръкнал си в меда без позволение.

– Какво да правя?

– Като влезеш в дюкяна, ще потърсиш господаря и ще му кажеш: Колко струва медът? Ще платиш и ще си вземеш, колкото трябва. Започнеш ли да се оправдаваш, че си бръкнал само с един пръст, ти повече ще се объркаш. С този мед, който си взел на пръста си, могат да се нахранят десетина пчели. Според тебе, малко мед си взел, но не и според пчелите. Казваш: Малка е погрешката ми, но тежки последствия носи: изгубих мира, радостта, разположението си. Значи, Духът те напуснал. Щом Духът те напусне, погрешката ти не е малка.

Човек трябва да дойде до истинската мярка на нещата и, според случая, да си служи с малката, или с голямата мярка. Важно е да знаеш, кога каква мярка си приложил. За да възстановиш мира, радостта и разположението си, ти се молиш, плачеш, дано Бог ти помогне. Бог помага, но някога оставя човека да сгреши, да придобие известна опитност. Ако от първия път не научи урока си, Той ще го остави да повтори и потрети опитността, докато научи урока си.

~

Нека остане в ума ви следната мисъл: Не бъркай в кацата с мед без позволение. Ще кажете, че това не е никакъв грях. – Да, не е грешно, че си бъркал в кацата – никой не те държи отговорен за това. Обаче, нещо в тебе ти нашепва: Не направи добре, че бръкна в кацата с мед. На това се дължат всички страдания в света. Всъщност, няма никакво престъпление, че си близнал малко мед с пръста си. Адам и Ева пожелаха да вкусят от забранения плод, но и до днес човечеството изкупува последствията на тяхното желание. Какъв грях има в това желание? Вкусиха, зарадваха се, но изгубиха свободата си. Като изгубиш свободата си, хората ще те убеждават, че отново ще я придобиеш. – Възможно е, но кога ще я придобиеш? Можеше да минеш и по друг път, а не да бъркаш в кацата с меда. Първи, Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях бъркат всички хора.

~

... ако искате да бъдете щастливи, не бъркайте в кацата без позволение. Не желайте да бъдете щастливи; не желайте да бъдете и нещастни; не желайте да бъдете учени, нито силни; не желайте да бъдете невежи и слаби. Човек желае само онова, което няма. Остави в душата си да се развива само това, което Бог е вложил в нея. Знанието, силата принадлежат на Бога. Като живееш в Него, знанието и силата ще дойдат. Не желай онова, което не ти е дадено.

~

Мнозина са идвали при мене да ме питат: трябва ли да бъркаме в кацата с мед, или не? – Може да бъркате, колкото искате. – Има ли грях за това? – Грях няма, но има последствия. Медът е за хората, но ще дадеш парите на касиера и ще си вземеш, колкото ти трябва. Касиерът трябва да знае, че си взел мед от кацата. Казваш: Имам право да взема десет пъти повече. – Значи, ти постъпваш несправедливо – даваш малко пари, а взимаш много мед.

~

Няма по велико нещо за човека от това, да чувства Божията Мъдрост. – Да съм като Бога! – Това значи, да бъркаш в кацата. Не е нужно да бъдеш като Бога. Достатъчно е да чувстваш Неговата Мъдрост, да се радваш на това, което Той е създал. Всичко, направено от Бога, е за тебе. Бъдещето е на твое разположение. А ти бъркаш в кацата и мислиш, че ще постигнеш нещо особено. Освен че нищо няма да постигнеш, но ще си създадеш нещастия.

Нека остане в ума ви мисълта, да не бъркате в кацата. Значи, нищо не ми трябва. – Ще правиш това, което ще те задоволи. Днес, ходиш гол – не си доволен; облечен си – пак си недоволен. Учен си – не си доволен; невежа си – пак си недоволен. Силен си – не си доволен ; слаб си – още по-зле. Ако си добър – зле е; ако не си добър – още по-зле. Какво трябва да правиш тогава?

Ако съм на ваше място, ето как бих постъпвал: за своето добро няма да мисля; ще мисля за доброто в Господа и на него ще се радвам. Няма да се отделям от Бога. Какво съм аз, няма да правя въпрос за това. Ще се радвам на величието на Бога, на Неговата Мъдрост, на всичко, което Той е създал. Така, именно, ще поддържам своето вътрешно равновесие. Ако започна да разсъждавам за Бога, че е велик, всемогъщ и се сравнявам с Него, Той ще ме изостави. Аз нямам право да се питам, какво мога да създам. Бог е създал всичко. Аз трябва да изучавам това, което Той е създал.

~

Сега аз мога да изнеса работите така, че да се обезсърчите, но не искам това. Аз се радвам на всичко, създадено от Бога. По-хубаво нещо от това не може да се създаде. На мене предстои да изучавам законите на живота и да се върна там, дето Бог ме е поставил. Оттам ще продължа своя живот.

– Сиромах съм, нямам възможности. – Мисли, че си богат. Ако не беше така, сиромашията не би те посетила. Ако си богат, не мисли за богатството си. Ти не си нито богат, нито сиромах. Следователно, ако си богат, не мисли, че си богат; ако си беден, не мисли, че си беден.

Богатството е в Господа, знанието също е в Господа. Ти не си нито учен, нито невежа. Аз се радвам на всички: и на богатия, и на бедния. Ако нямаше богати, нямаше да има и бедни. Казваш, че еди-кой си е голям грешник. – Благодари на това, защото, ако той не беше грешник, ти нямаше да бъдеш праведен. Ако ти не беше добър, нямаше да има лош човек на земята. Това са полюси.

Доброто, проявено на земята, носи съблазън за човека.

За онзи, който не разбира живота, всичко е съблазън – и сиромашията, и богатството; и доброто, и злото; и знанието, и невежеството. Окултистите обясняват причината за положението на човека. Те я намират в неговото минало, във връзка с живота на неговите деди и прадеди. Това се дължи на кармическия закон, т. е. на закона за причини и последствия. Дядото не е живял добре, и внуците му носят последствията на неговия лош живот. Дядо ви е бъркал в меда, и вие бъркате. – Как да се отвикнем? – Аз не съм се отвикнал, че вие ще се отвикнете! Но има една разлика. Преди да бръкна в кацата с меда, аз турям парите в касата, претеглям меда и тогава го взимам. Ако и вие вървите по моя път, никога няма да страдате. Следователно, колкото мед претеглиш, толкова ще изядеш. В това се крие разрешението на въпроса. Ако намерите друг начин за разрешение на въпроса, приложете го. И ако този начин не носи страдания, и аз ще ви последвам. Обаче, аз не намерих друг начин, освен следния: ще туриш парите в касата, ще гребнеш от меда и ще го претеглиш. Колкото мед ти се пада, толкова ще ядеш.

Днес научихте един закон – как да бъркате в кацата с меда. Законът гласи: Първо ще платите, после ще претеглите меда и най-после ще си близнете. Да се отвикнете да бъркате в кацата, това е невъзможно. Обаче, ще внимавате да не правите грешката, да бъркате в меда и да не плащате. Първо ще плащате, после ще бъркате. Това е разрешението на въпроса за забранения плод.

Учителят, из "Забраненият плод", Утринни Слова, 11 декември 1932 г.

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...