Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    170
  • коментара
    116
  • прегледа
    55074

За Словото


Слънчева

714 прегледа

Азбуката-това са знаци, символи, носещи звука. 

Глаго̀лицата е първата българскa азбука cъздадена от Константин-Кирил Философ през 855  г. за превод на църковна литература от гръцки на български език .

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. - Уикипедия

Дума-сбор от звуци, чрез които се назовават предмети, действия...

Изречение-сбор от думи, словосъчетание, чрез които изразяваме, предаваме емоция, чувство, отразяваме действие, мисъл.

Мисля си, че доста информация от латинските езици преминава в славянските чрез азбуката, чрез знаците на новата азбука и кирилицата.

Чрез думите, знаците, словосъчетанията човек е израствал, формирал се е и се е отделил от животинската, нечленоразделна реч. Писменото Слово е много важно. Чрез него се предава информация за минало, настояще, бъдеще. Формира се мисленето, разсъдъка, съзнанието на човека.

Слово=Мисъл+Чувство+Дума+Действие/Приложение=Опитност на Душата.

“Разумното в света, това е разумният акт, който твори. Под думата „Слово“ разбираме пробуждане на разумния акт в света, който създава цялата Вселена. За да се разбере този процес, човек трябва да съпостави срещу него контрасти. Контрастите се заключават в противоположностите. Противоположностите съдържат някои неща, а някои не съдържат.

За пример, предназначението на рибата е да плава в морето, на птицата – да хвърка във въздуха, на коня, на млекопитаещото – да бяга, а на човека – да мисли. Обаче човек знае и да плава. Той е направил парахода, с който може да плава повече и от рибата. Той е направил аероплана, с който днес хвърчи повече и от птицата. Човек може да бяга повече, отколкото конят бяга. Най-после, човек мисли повече и от рибата, и от птицата, и от коня. По какво се отличава един човек от друг? По своята разумност. Той може да има качествата на рибата, той може да има качествата на птицата, той може да има качествата и на коня, но щом дойдем до човек, ние влизаме вече в друго едно царство.

Съвременните хора са дошли до едно положение, отдето животът им трябва да се обновява. Обновата е потребна, понеже половината от човечеството остаряват и умират. Какво да се прави с тези хора, които умират? Виждаме човек със знание и с мъдрост, но един ден умира и ние не можем да се ползуваме от неговото знание и мъдрост. И след тях идват онези, които сега трябва да се учат. Колко труд, колко време трябва да се иждиви за тях.

Какво виждаме в света? Че от дълги векове и досега хората още нямат ясна представа за себе си. Те сега едва се учат как да живеят. Рибите не знаеха как да живеят и вследствие на това, че животът им в морето стана непоносим, една част от тях, по-напредналите, изхвръкнаха от водата и станаха птици. Големите страдания ги накараха да си направят пера и да станат птици. Птиците пък, от големите преследвания и страдания и гонения във въздуха, принудиха се да станат коне, да бягат и така да се спасяват от неприятелите си. И конете, като се ритаха, като страдаха, станаха най-после хора.

Казват учените, че всичко става по еволюционен път. Еволюцията върви по насилствен път. За да еволюира човек, трябва да се употреби голямо насилие. Насилието е творчески акт в природата. Природата твори по този начин. Земята едно време не е била в такова състояние, в каквото е днес. Преди милиони години хората не са били такива, каквито са днес...“

В_начало_бе_Словото

Словото е всичко. Съдържа вибрацията на думите, мислите, чувствата действието. Словото въздейства не само на съзнанието ни, Словото докосва душата, разширява кръгозора ни, открива нови светове. Словото работи и с Вярата, защото, когато четем приемаме с вяра казаното, записаното от автора. Словото е Виделина, защото чрез него се предава информация от по-висши светове и те се разкриват, проявяват в действия. 

Сега временно ви виждам, ще ви помогна, ще ви помогна да си извадите вашите раници, понеже ви турям на моя автомобил, който е широк, и ще ви носи. Искам да си извадите раниците, понеже и тъй, и тъй плащам разноските, вие, като държите раниците на гърба си, нищо няма да се ползвате. Като ви заведа, пак ще си вземете раниците. Но най-малко половин час или един час имам предвид да направя една екскурзия – не повече от час.

Животът има смисъл, когато има любов в него. Любовта има смисъл, когато излиза от Бога. Животът без любов е страдание, мъчение. Любовта без Бога е любов на дележ – кой повече, кой по-малко – постоянно спорят. Щом любовта излиза от Бога, от този вечния извор, всичките хора са доволни. Сега искам да не разглеждате живота без любов, нито – любовта без Бога. Като казвам нещо, може да ви го докажа. Вие сте чудни. Моите аргументи са така силни, че може в три секунди да ви докажа нещо. Вие не знаете дали аз съм силен, или не. С два удара ви поваля на земята, и ще ви докажа силата си. Може половин, един и десет часа да ви доказвам силата си, и пак да не мога да ви убедя, но с два удара вие ще знаете, че аз съм силен. Ако взема един камък и ударя камъка с ръка без чук, и камъкът се разтроши, няма ли да докажа, че съм силен човек.

Та по някой път вие искате да ви се доказват нещата. Доказателствата са опасна работа. Всеки, който иска да му се докаже, седи на линията и казва: „Докажи.“ Казвам: „Отстрани се малко.“ Казва: „Не съм ли свободен?“ Казвам: „Ти си свободен да стоиш, но и тренът е свободен да се движи по линията. Две свободи като се срещнат в една точка, става катастрофа. Едната свобода трябва да отстъпи на другата. Всяка свобода трябва да се тури на своето място. Ти си свободен извън релсите, а в релсите е свободен тренът.“ Някой казва, че е свободен. Свободен си в пътя, в който те е турила природата да се движиш. В този път никой не трябва да се мести. Извън тоя път, който живееш, ти не си свободен, но трябва да се съобразяваш със свободата на другите.

„В начало бе Словото.“ Видимият свят е една трета вероятен, т.е. във всичкия свят една трета е постижима. В духовния свят две трети са постижими, а в божествения свят три трети са постижими. Аз така разсъждавам. Някой желае нещо на физическия свят. Една трета е постижима, 25 процента, това е законът, 75 процента, това са неща извън възможностите. Когато някои, като дойдат, и мислят, че на земята всичко е постижимо, туй е неразбиране...“

В_начало_бе_Словото_1941

“Credendo vides“ - който вярва вижда. Нови светове се отварят от Словото, от беседите, разсейва се мъглата и изгрява Ново Слънце.

Мисли на Учителя Петър Дънов за:
ДУМИТЕ

Казваш: „Празна работа са думите!” Празна работа, но създават всичките спорове и неприятности в света. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - ІІ т. – 28)
Чрез думите човек изказва своите мисли и чувства и по този начин влиза във връзка и разбирателство с окръжаващите.(УЧЕНИЕ И РАБОТА - 16)
И тъй, най-първо трябва да се научите да употребявате правилно думите, да научите силата на всяка дума. Всяка една дума вътре в себе си съдържа една благодат или една отрова, съдържа или кисели...
Всяка дума има определена форма. Например, думата „Любов” има своя форма, във вид на тяло, на предмет, с който може да се забавлявате. Думата „Мъдрост” също има определена форма. Думите са реални, а не отвлечени понятия. Те съответстват на известни предмети на Земята. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ – 4-та беседа -25)
Всяка дума има свой смисъл. Само когато тя произвежда известен ефект в ума или сърцето на човека, само тогава е разбрана. (СИЛА И ЖИВОТ – ІІІ серия – изд. 1929 г. Русе – 13)
Христос казва: „Ако искате да се ползвате от Моето Слово, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на думите ми. Всяка дума има трояко значение: физическо, духовно и Божествено”. (БОЖЕСТВЕНИЯ И ЧОВЕШКИЯ СВЯТ – 117)
Има думи съдържателни, има думи безсъдържателни. Съдържателни думи са тези, които имат смисъл. Смислени думи пък са тези, които излизат от сърцето на човека. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА – 56)
Всяка дума трябва да бъде не само една неизменна форма, но и една неизменна реалност. Каквото е в ума на човека, това трябва да бъде и в сърцето му, и във волята му. (МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС – ІV г. – 19 лекция – 28)
Камъните, това са човешките думи. Туряй всяка дума на мястото й, да не спъва никого. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА -131)
Ако мислите, ще си подбирате думите. Думите на Духа са силни. Ако сте разумен, ще знаете как да ги използвате. Божествените думи са силни, когато имате любов. (АКО ГОВОРЯ - ІІ том - 367)
Кажи на някого една сладка дума, за да го спечелиш на твоя страна. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 29)
Ако ти каже една дума, онзи, който не те обича, и онзи, който те обича, тия думи ще произведат съвсем различни ефекти.(ПЕТТЕ ВРАТИ - 292)
Човек трябва да употребява такива думи в езика си, които да изразяват самата Истина. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА – 90)
Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на Истината. Никога не говори неверни неща! (КРАСОТАТА НА ДУШАТА - 300)
Дума, която има съдържание и смисъл, крие в себе си магическа сила. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА – 213)
Всяка дума крие в себе си известна сила, особено, когато се произнася правилно. Например, ако чуете думата „пожар”, вие веднага настръхвате. Тя произвежда страх в човека. Като чуете думата „ура”, веднага ще се зарадвате. Тя носи радост в човешкото сърце. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО – 91)
Достатъчно е да минат 10 души, да ти кажат по една лоша дума и веднага ще изгубиш равновесието си. Не само от раздвижването на въздуха, но от всяка една дума има известна материя. Всяка една лоша дума носи известно количество отровна материя. После, носи известно количество известна енергия, която като влезе в тебе, те отравя... Има думи, които носят живот. (НАУКА ЗА ЖИВОТА - 15) Лошите и отрицателни думи са психически отрови, които причиняват големи пакости. (БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ - 231)
Една сладка дума струва повече, отколкото една английска лира. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - II т. - 184)
Ако говориш сладко, Любовта ще дойде при тебе; ако думите ти са горчиви, тя ще те напусне. (ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА - 248)
Меките думи печелят доверие, успокояват, внасят едно разширение, въвеждат в един хубав свят... Меките думи са изказани с любов. (СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ - II том - 90)

Всяка една дума, която изговаряте, да бъде скъпоценен камък за човека и където и да ходи той, да помни вашата.(СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ - 149).

(Извадени от Valentin Nachev)

 

 

1 Коментар


Recommended Comments

“Буквата е символ на звука. Звукът е вибрация. Думата е съставена от комбинация от звукове. Речта е поток от думи. Когато човек говори, използва своя гласов апарат и така цялото тяло вибрира – на физическо ниво. Ако използва пълния набор от звукове, както е на схемата, ще вибрира цялото му тяло. И не само. От представената схема става ясно, че говорейки, или просто произнасяйки звукове, човек „въздейства“ не само на физическото си тяло, но и на етерния двойник, който от своя страна въздейства на астралния и т.н. – на всички тела, споменати по-горе. Звукът е вибрация, чувството е вибрация, мисълта е вибрация. В речта всички те са ангажирани и неизбежно съчетани. А от правилното съчетание на тези елементи – реч, чувство и мисъл – зависи хармонията по принцип, към която всеки се стреми. От всичко казано дотук може да се направи изводът, че ако речта е чиста и пълноценна, то всички лъчи на всички чакри ще вибрират и ще се стимулират към действие по един правилен и хармоничен начин. В това е смисълът на точното произношение и правилното разчленяване на звуковете.

Казва се на ученика по санскрит: „Произношението трябва да бъде със „сладост, чистота и търпение“. Човек със слабо развит ум не може да постигне правилна артикулация и произношение. Това е както въпрос на овладяване и контрол върху фината моторика на мускулите на езика като орган, така също и въпрос на развитието на естетическото чувство и усета за хармония на индивида. Развитието на съзнанието е пряко свързано с увеличаване на способността на хората да възпроизвеждат повече звукове с гласовия си апарат и тези звукове да бъдат по-мелодични и чисти. Когато речта изпълва тези показатели, тогава тя има сила – да „пренарежда“ телата на човека в хармонично единство, а също и да „пренарежда“ света наоколо чрез силата на мантрите и формулите. Затова мъдреците от ведическата епоха са отдавали толкова голямо значение на езика и ритуала. Така са въздействали върху природните сили и същества според волята си.“

В своята книга „Път към познание на висшите светове“ Рудолф Щайнер обяснява как всеки лъч на дадена чакра е свързан с развитието на определено качество, добродетел.

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...