Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    33
  • comment
    1
  • views
    6,973

Осмият (пътят на човека)


АлександърТ.А.

202 views

 Share

Димитър Мангуров - Осмият

 
ОСМИЯТ

Димитър Мангуров

web

През м. януари 1988 година българската пророчица Ванга изрича загадъчните думи: ”Свидетели сме на съдбоносни събития на Земята. Двамата най-големи водачи на света си стиснаха ръцете и се подписаха, за да докажат, че са направили първата крачка към постигането на всеобщ мир. Но ще мине още много време. Ще изтече още много вода... Ще дойде ОСМИЯТ и той ще подпише окончателния мир на планетата.”

Двамата водачи са известни - тогавашните ръководители на САЩ и СССР. Но кой е “Осмият”? След дългогодишно ровене в стари книги племенницата на Ванга - Красимира Стоянова, с изненада установява, че преди векове така са наричали самия Христос! Но защо “Осмият”?

Отговорът на този въпрос ще ни разкрие най-дълбоката същност на времето, в което живеем. А то е наистина уникално! За него се говори през цялата следатланска епоха, като се започне още от древноиндийските епоси, премине се през библейските пророчества, за да стигнем в XX-ти век до Рудолф Щайнер и Беинса Дуно.

Учителя казва: ”По-важни времена от сегашните никога не са наставали на Земята. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на Земята, но не ги пускат. Всички билети за представлението, което ще се даде на Земята, са ВЕЧЕ продадени”. Как така продадени, ще запитаме ние?

През 1924 година Учителя пояснява: ”Преди 2000 години се казваше, че е наближил денят Господен. Сега аз казвам: ние СМЕ в деня Господен. Остава само половин час до последния трен”. И още: ”През целия този XX-ти век ще бъде СЪДБА на света, през XXI-ви век ще бъде връщането при баща си, както блудния син. Той е векът на установяване на нов порядък в света съгласно изискванията на Господното Царство и век на силен духовен подем. А в XXII-ри век ще се възстанови Царството ХРИСТОВО на Земята”. Но предупреждава: ”Да не мислите, че и втори път ще дойде тази вълна. Помнете, втора вълна няма да дойде, защото в природата няма повторение на нещата”. И пак: ”Целият XX-ти век ще бъде век на преобразувание, на приготовления. Христос казва: ”Будни бъдете!” За какво? Сега е най-опасното време, може да заспите и да останете вън. Божественият влак е толкова точен, само с една секунда можете да закъснеете.”

Можем ли днес - в 2004 година, да кажем, че тези предсказания се сбъднаха?

Поначало пророчеството не всякога се сбъдва. Понякога фактите го изменят и то или закъснява, или изобщо не се сбъдва. Свободната човешка воля може дори да предотврати изпълнението на някое събитие.

Както никога досега, днес се срещат с особена сила нашите действия с много по-високите цели, предначертани от Божията Воля и от сблъсъка се решава съдбата на човечеството. За да разберем дали “последният трен” вече мина, кога стана това и каква е ролята на “Осмия”, трябва да се докоснем до ОСОБЕНОТО място на човека в Божия Промисъл и изобщо до СМИСЪЛА на живота ни на Земята.

Има една поучителна еврейска легенда. Тя гласи следното: Елохимите се готвеха да започнат сътворяването на човека по своя образ, когато техните ангели-служители зададоха на Йехова следния въпрос: ”Защо трябва да бъдат създадени човеците по образ и подобие на Бога?” Тогава Йехова събра растенията и животните, които съществуваха преди още да се яви човекът под земната форма, събра също и ангелите си служители, показа им растенията и животните и ги накара да ги назоват. Но ангелите не знаеха техните имена. Тогава бе създаден човекът такъв, какъвто беше преди първородния грях. Йехова събра отново ангелите, животните и растенията и в присъствието на ангелите той каза на човека да назове животните и растенията с техните ИМЕНА. И човекът знаеше да назове техните имена. Най-после Йехова запита човека: ”Кое е твоето собствено име?“ И човекът отговори: ”Моето име е Адам, т.е. “направен от земна кал”. ”А как трябва да се назовавам Аз”? - запита Йехова. Човекът отговори: “Ти трябва да се наричаш Адонай. Ти си господар на всички създадени същества на Земята”. Тогава в ангелите се събуди предчувствието защо човекът трябваше да се яви на Земята.

Каква велика истина се крие в тази наглед простичка легенда? Учителя пояснява: ”Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен човек. Като такъв той заема точно определено място в Живата природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония”.

Цитираните изречения трябва да бъдат обяснени чрез Духовната Наука. От нея знаем, че груповата Душа е основата на всеки животински, растителен или минерален вид. Благодарение на нея едно животно е вълк, друго - овца, едно растение е дъб, друго - липа и т.н. Но човекът схваща груповата душа съвсем повърхностно под формата на идея, на понятие. Ако той умееше да проникне по-дълбоко, то идеята за вълка не би останала за него нещо отвлечено, а би извикала едно съответно състояние на душата. Образувайки си понятието за вълка, той би изпитал в същото време кръвожадната природа на това животно.

Защо днес нямаме тази опитност? Защото вкусихме от “дървото на познанието”, но изгубихме достъпа до “дървото на живота”. Човекът притежава ПОЗНАНИЕТО на съществата и нещата, но е неспособен да изпита ЖИВОТА, който се крие зад него. Такава възможност му се отдава само когато прониква чрез окултизма в царството на живота. Тогава той няма само отвлеченото понятие “вълк”, а живее в “кръвожадната алчност на вълка”. Когато душата пропива по този начин идеите със СОБСТВЕНО ВЕЩЕСТВО, всичко в нея започва да води борба. Тогава понятията се одушевяват и от това време насам образът на целия животински свят живее в човека.Астралният свят, където се намират груповите души на животните, по начало си живее във всеки от нас, но докато ясновидецът го възприема, то неясновидецът няма съзнание за него. Въпреки това влиянието на този свят се упражнява не по-малко и върху него. Той се издига от глъбините на душата му, прави го неспокоен, хвърля го в съмнение, привлича го в една или друга посока, определя неговите инстинкти и страсти. Човекът не съзнава, че егоизмът му поражда и съответните импулси. А егоизмът е животното в нас. Както Учителя отбелязва: ”Личният егоизъм е най-възвишеното състояние, до което животните са достигнали”. Но ако ние не преживяваме груповите души в астралния свят, те биха спрели своето развитие, без да преминат на бъдещия Юпитер, а животните по Земята биха изчезнали напълно. Какво се извършва през човека, когато той чрез понятията извиква в своя дух формите на груповите души, например споменатия “вълк”? Той образува в своя дух понятието за вълка и в момента, когато произнася тази дума, в него възниква един образ. ВЕЩЕСТВЕНИЯТ живот на образа се съединява с груповата душа и я ОПЛОДЯВА, позволявайки й да продължи своето развитие. В бъдеще всички животни на Земята ще изчезнат, но груповите им души ще се явят на Юпитер под една форма, приспособена към тяхното по-висше състояние, за да продължат развитието си. Светът, който ни заобикаля, също притежава своя духовен принцип, но той е непълен и представлява, така да се каже, полудуховност, която не може да се увековечи, освен ако не бъде оплодена от нашия собствен духовен живот. САМО човекът има мисията да създава в природата, която съзерцава, оплодяващите духовни зародиши, изразяващи се в “ИМЕТО”.

А сега да се върнем към легендата! Ангелите-служители, които имат други задачи за изпълнение, не разбираха защо трябва да бъде създаден човекът. Те не знаеха, че само чрез внасянето му в земния живот е бил построен мостът, който свързва миналия свят с бъдещия. Учителя казва: ”Човекът е мост, по който трябва да минават съществата от висшите светове, за да слизат в низшия свят. По този мост се качват съществата, за да отидат във висшите светове. Човек е най-красивият мост на Земята”.

На него бе поверен принципът на “Името”, който му позволява от една страна да свърже двата полюса на развитието, а от друга да напредва в своята еволюция заедно с цялото Сътворение.

Боговете ни предлагат света под формата на една ДВОЙНСТВЕНОСТ: вън от нас в пространството се намира обективната действителност - светът на звездите, на облаците, на природните царства и на духовния живот, свързан с тях, а вътре в нас живее светът на душата ни. Вътрешният ни живот се излъчва навън и се съединява с всичко, което живее в света. В нас е полюсът на духовно-божествения свят, а вън е другият полюс. На сцената на НАШЕТО СЪЗНАНИЕ те се срещат, разменят противоположните си сили, оплодяват се и се съединяват по такъв начин, че еволюцията да бъде възможна. БЕЗ НАС СЪТВОРЕНИЕТО БИ ПРЕСТАНАЛО ДА СЪЩЕСТВУВА, защото само човекът познава и може да бъде мост между двата свята. Нещо повече - съдържа принципите и на двата свята в ЕДИНСТВО ТУК на Земята. Ние сме поканени да станем действащи лица в световната драма и смисълът на съществуванието ни е СЪЗНАТЕЛНО и свободно да участваме в нея. Така в нас се раждат не само оплодяващите зародиши на един духовен свят, но и самите ние РАСТЕМ в своето съзнание към Божественото Съзнание.Някога, още “преди“ началото на сътворението, съществуваше само Божественото Съзнание, пълно със съкровища. После тези съкровища се разделиха на два противоположни лагера. Човешкият Аз стана сцената, където те се съединяват постоянно. Той бе празен спрямо Божествения Аз, изпълнен с богатството на цялото сътворение. Човешкото съзнание също бе празно спрямо Божественото Съзнание и точно в него се уравновесяват двете сили - отвътре и отвън, изпълвайки го с първоначалното Божествено Съзнание. Така прогресът става възможен!Но има ли все пак Божественото съзнание нужда от това за целите на еволюцията? Не, няма нужда, защото притежава всичко в Себе Си! То обаче е великодушно и дарява безброй същества със Своето Съдържание. Така се размножава това, което в началото на развитието на света беше ЕДНО и което се връща обратно към единство по пътя на обожествяването.

Нашето развитие винаги е имало този характер. През Сатурновата епоха същият процес създаде първия зачатък на физическото ни тяло и същевременно упражни едно оплодяващо действие навън. По-нататък оплодяването продължи с другите ни тела и в бъдеще тази сила ще се упражнява все повече върху вътрешния живот и по-малко навън, защото във външния свят ще остават все по-малко неща за оплодяване. Ето ги двете велики цели в развитието: от една страна, да СЪЕДИНИМ Божественото в нас с външния свят, а от друга - да ПРЕВЪРНЕМ този външен свят във вътрешен свят на човека. Ние ще ставаме все повече подобни на Божественото и все повече вътрешни. През периода на Вулкан ЦЕЛИЯТ Космос ще бъде оплоден от човека и ще стане негова ВЪТРЕШНОСТ! Христос - нашият ИСТИНСКИ АЗ - ще е одухотворил всичко на полето на съзнанието ни. Ще бъдем Човек-Дух! ТОВА Е СМИСЪЛЪТ НА ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО, ТОВА Е ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА!

Осмият

цитати от      https://liternet.bg/publish5/dmangurov/8.htm

 Share

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...