Скъпи братя и сестри в Христа,

благодаря ви, че сте тук. Благодаря на Елке и Герд за импулса да ме поканят и срещнем на живо. Благодаря на нашите Ангели-хранители, че ни събраха да поставим началото по изпълнението на една задача с особено важно значение за бъдещето на човечеството: прокарването на мост между колоната на германството и колоната на славянството, по който ще преминем към Шеста културна епоха. Защо го определям за начало? Защото има една съществена подробност по реализацията на задачата и именно поради това дойде поканата от Елке и Герд. На 31.08.2014 г. след края на конференцията „Душата на Европа“ във Варна, няколко човека отидохме в едно заведение да обядваме и там по разтърсващ начин като морална интуиция дойде откровението от духовния свят, че „връзката между Архангела на германския народ и Архангела на руския народ преминава през Архангела на българския народ“. Какво се разбира под понятието „руски народ“ и какво е неговото сегашно свръхсетивно водачество, е тема,  за която може би ще стане дума по време на обсъжданията. Засега е добре да се знае, че Архангел на българите е Рафаил. В природния кръгооборот на четирите велики Архангела той е свързан с пролетта и централния християнски празник Възкресение. В Пасха се крие и най-голямата тайна в мирозданието – тайната на Аза. Без връзка на човека със своя вечен, истински Аз, прокарването на горепосочения мост е невъзможно. Как се ражда и изживява Азът е процес, за който също ще говорим в следващите дни и Рафаил има своята роля в него. Той е лечителят, а колоните на германския и руския народ са доста повредени и се нуждаят от лечение,  иначе конструкцията няма да е стабилна. Това се отнася особено много за подпората на изток, която в момента направо се разрушава.

Специално за германския народ имам две вести: едната добра, а другата лоша, ако се приеме за такава. Лошата е, че заради сериозното отклонение от посоката на развитието, е започнало ускорено изплащане на кармата, а добрата, че изненадващо бързо ще настъпи пробуждане от съня, продължаващ  две столетия след убийството на Каспар Хаузер. В такъв сън на съзнанието на практика пребивават всички народи, но има такива, от чието събуждане зависи съдбата на цялото човечество, защото са предопределени и подготвяни за тази цел и защото живеем във времето на две епохални събития,  представляващи основата за разбирането на всичко случващо се на земен план: етерното пришествие на Христос и предстоящата инкарнация на Ариман. На второто събитие е посветена първата от четирите предвидени  лекции.

Най-напред трябва да си зададем въпроса, същество от какъв йерархически ранг е Ариман, защото от отговора зависи всичко по-нататък като вникване в тази мистерия – идването на Антихриста. Когато четем антропософската литература, оставаме с впечатлението, че се говори или за изостанал Архангел, или за изостанал Архай, който на Старата Луна не е могъл да се издигне в чин „Елохим“. Дали е така?

За да отговорим на въпроса, се налага да построим вертикала на йерархическото съзнание, започвайки от най-горе, от Абсолюта и си припомним как функционира Вселената. Абсолюта има неизявена страна, за която никой никога нищо няма да узнае. Има обаче и „изявена“. Нея според точния превод на Новия Завет, направен от Емил Бок я наричаме Бащинска Основа на Света. Това е монотеистичният християнски Бог. Неговото име е „Аз“ и Той е отвъд всяко начало. Напълно свободен е решил да се разкрие в Първооткровение като миров Аз Съм и това е „изговореното слово“, което е „ при Бога“. То е безначално, безгранично съзнателно всесъзнание и принципа на абсолютното неизречено единство във великата пралайя. Символът му е „всевиждащото око“ в центъра на равностранния „златен“ триъгълник, свързващ във вътрешно единство трите единосъщни Ипостаса на Бащинска Основа на Света: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. От триъгълника ни гледа окото на Любовта в Свобода.

Като единосъщни, трите Божествени Ипостаса са части на единното Слово и в тях Бог се открива жертвено, безусловно, непредпоставено. Те са трите безформени и непознаваеми за нас „лица“ на Бога, но нещо узнаваме за тях след появяването им в новото творение, в което поемат различни роли и всяко от тях е отделен принцип на единство. Наричаме ги Първи, Втори и Трети Логос или Атма, Будхи и Манас. За разлика от своята единосъщност в пралайя, вътре във Вселената от манвантари, те са „подобни“. Когато великият апостол на народите Павел премина през планината Родопи и слезе сред траките-българи в главния град на римската провинция „Македония“ Филипопол (а не в елинското градче Филипи), той занесе точно такова софийно разбиране за висшата троичност. Не случайно единствено по българските земи в ранното и през по-късното християнско развитие „еретически“ се е говорило за „подобносъщна“ Света Троица.

В еволюцията единството на действията на Атма, Будхи и Манас се осъществява от Христос и в този, а не в същностен смисъл трите лица на Бога „изхождат“ от Словото-Христос. Своя принцип на „неизреченото“ единство Бог даде на Сина в качеството Му не на Ипостас, а на „Вседържател“  вътре в новосъздаващата се вселена от седем манвантари, а Бог остана нейно външно единство. Такъв Вседържател Христос е бил и в отминалия огромен цикъл на еволюцията преди стария Сатурн, стоящ под егидата на Бог Отец.  Такъв ще бъде и в цикъла след Вулкан, ръководен от Светия Дух. Като Господ на настоящия цикъл, Христос получи от Бог „всичко“, т.е. вечния живот като абсолютно начало в Аза и това е живота на индивидуализираната Любов, живота на „всевиждащото око“. С Аза като вечен живот Словото-Христос осигурява единството на Азовите йерархически същества, чрез които Трите Логоса създават вселената. Субстанцията от Първия Логос и Идеята от Третия Логос създават всички форми, а Вторият Логос им дарява битие с пригодения за съответната манвантара живот и така физическия, етерния и астрален принципи влязоха в действие. Единицата-Бог чрез Словото-двойка през трите Ипостаса се превръща в седемстепенна лемниската, която е прафеномена на всички видове еволюции в цикъла. В развитието вечен е само животът. Той е новото, неповторимото, а формите се менят по елипсата на седемстепенната метаморфоза. Тези форми са космическите интелигенции, чрез които Светата Троица и Самият Божествен Аз възприемат вселената, изявявайки определени свои способности. Съществата проявяват части от всесъзнанието на Бога. В тяхното битие Той проявява Своята безграничност в доброто и в злото, осъществявайки идеята на цикъла, за да се издига в Своята безмерност. Главният прерогатив на Бога е свободно да изменя Себе Си в Себе Си като Абсолютен Аз с иманентната сила на Аза. Този живот в Аза не се движи по елипсата на седемстепенните метаморфози, а по вертикалната ос на Божественото Откровение и е способен да издигне седмицата в октава. Едно е, когато Бог се изявява в жертвената субстанция като универсална непредпоставена Любов, като физическия принцип, опосредстван от Бог Отец и способен да действа също така  етерно (и астрално), а друго е вечният живот на Мировия Аз, който Христос привежда в отношение с живота на съществата, като им позволява да го персонифицират по степените на еволюцията. И въпреки, че те се сливат с живота на другите Азове, си остават индивидуални по силата на техния отделен, особен живот. А като глава на Великото Всемирно Бяло Братство от интелигенции Христос осигурява тяхното общо единство.   

В предишния цикъл най-важна беше задачата да се подготви субстанцията. В началото на стария Сатурн като съзнателно всесъзнание и жертвена воля тя се излъчи от Духовете на Волята, за да се превърне в трона, върху който се разгръща еволюцията в целия цикъл. В него пък най-важно е усвояването на живота на индивидуализацията, който ще се положи в началото на следващия цикъл и негов носител ще бъде земният човек, издигнал се в края на Вулкан до нивото на космически творец. Когато в Поврата на времената носителят на вечния живот слезе в Исус, „всевиждащото око“ се инкарнира в манвантарата, без да се налага тя да бъде привеждана в състоянието „пралайя“. Вселенската Любов се овътрешни в човека и той разбра, че „Бог е Любов“. Азът на Бога стана Аз на човека и в лицето на Исус се появи първият представител на Десетата йерархия на свободата и любовта, първият представител на „Азите“, каквото е йерархическото има на земното човечество. В човека от манвантарата беше положено ново, четвърто начало на единство и обновена идеята на цикъла. Ако той, човекът, овътрешни Тялото на възкресението, появило се в Поврата на времената след смъртта на Голгота, може не само да изпълни старата идея, а същевременно да подготвя идеята и за следващия цикъл. С това християнството в етапа на своето изпълнение, започнало след края на Кали Юга, неминуемо се превръща в християнство на Светия Дух. То ни носи разбиране за гигантската промяна, настъпила преди близо 2000 години и задачата на човека, произтичаща от промяната. С тази вест се завърна и обновеният Паладиум на 05.09.2010 г.: „Любовта на Христос е различна от Любовта на Отец“. Години ми трябваха, за да вникна в смисъла на откровението. Разбирането и прилагането на Христовата Любов ще бъде дълъг процес през преражданията ни. Очаква ни велико бъдеще, но дотогава ще преминем през огромни изпитания. Първото от тях предстои след няколко години и за да си отговорим на повдигнатия вече въпрос относно йерархичността на Ариман, е нужно също да разберем как съществата се повдигат в Азовото си развитие.

Всяка субстанция желае с живота да се превърне в Аз-форма и съответно принцип на единство в даденото същество, дарено със свой уникален, вечен Аз от Бащинска Основа на Света. Азът се изявява троично като име, съдба и пълномощие. Името съдържа Истината, идеята да го има даденото същество, съдбата е Мъдростта, вложена в еволюционния му път, а пълномощието са делата от любов, които трябва да извърши. Освен притежател на своето собствено име, съществото е част от груповото име на вида, към който принадлежи, изпълнявайки някаква служебна функция в мировия ред. Например четвъртата йерархия над нас се нарича „Власти“, а дейността им е на Духове на Формата. Чрез тях Бог изявява способността си да дава форма на всичко видимо и невидимо.

Рудолф Щайнер казва, че по-висшите същества се състоят от по-ниско стоящи като техни членове, но това не означава, че Елохимите се състоят от Архаи, Архангели и Ангели. Още преди 2000 години Дионисий Ареопагит ни посочи трите принципа, върху които се изгражда йерархичността. Първият е на всеобщата хармония – по висшето посредничи за приобщаване на по-нисшето. Вторият е на „включването“ и „изявяването“ – по-висшите нива включват в себе си „съвършенствата“ на по-нисшите, а по-нисшите изявяват „съвършенствата“ на по-висшите, но в отслабена степен. Трети е сакраменталният принцип на синергията, според който целият йерархичен ред е пронизан от една сила и извършва едно действие. Когато Архаят жертвено е отдал навън своя Азова субстанция, то той остава „празен“ и готов да приеме жертвена Азовост както от горестоящите, така и от по-нискостоящите същества, за да я овътрешни. По-горестоящото същество се отдръпва от центъра на вселенския Христов Азов Кръст, образуван от вертикала и хоризонтала на развитието, предоставяйки по този начин свободно пространство за издигане на по-нискостоящото, при която смяна на съзнанието членовете на издигащото се същество претърпяват радикална метаморфоза. То се доближава до интелигентността на по-горестоящото, но това не означава, че Архаят ще се превърне в Елохим. Имаме си работа с развитието на Аза като нарастващи възможности да изпълнява длъжността си според заложената първоначална идея в него. В противен случай би настанала анархия в космическия ред, защото съществото на времето ще се опитва да създава форми, но те ще бъдат „некачествени“. Името „Архай“ е название на целия вид йерархически същества, характеризиращо тяхната длъжност на „Духове на Времето“, а между самите тях по силата на Азовото им пълномощие също има неповторими, индивидуални различия. Елохимите пък притежават известни способности да бъдат „време“, които получават отдолу, от самите Архаи, или пък да са „движение“, получено отгоре от Духовете на движението, но това не отменя главната им длъжност да създават формите. Те винаги ще си останат Елохими. А в момента, когато са „празни“ от отдаване на субстанция и готови за приемане на субстанция, единството на своите членове изброените същества го запазват чрез общото единство в космическия ред, осигурявано от Христовият Макрокосмически Аз.

В предишния цикъл на еволюцията изоставане нямаше и от него в нашия се прехвърлиха шест вида същества от Елохими до Серафими, усвоили своя Аз в онези толкова различни условия, за които можем да придобием някаква представа единствено като изява на закони и принципи, но много по-трудно като конкретни събития. По начало всяко отделяне от Бога е изява вече на не-Аз, но има голяма разлика в посоката на развитие след това отделяне. Някои същества тръгнаха заедно с излъчената от Духовете на Волята субстанция в посока към постепенно уплътняване, което означава следване на така наречената „земна“ интенция, водеща до издигане след предхождащо слизане. Други останаха само във възходящото развитие на „слънчевата“ интенция, а част от Херувимите и Серафимите отказаха изобщо да излязат от състоянието „вечност“ и се впишат във времето на манвантарата, осигурявайки по този начин приемствеността с предишния цикъл. Това доведе до тяхната луциферизация, но тя няма нищо общо с процеса, познат ни сред съществата от Третата триада, които едва от Стария Сатурн насетне се изправяха пред предизвикателството да овътрешняват Азовия принцип и преминават човешката си еволюционна степен. Едни успяха, но други се справиха частично, превръщайки се в луциферически, ариманически и азурически тъмни духове. Те се свързаха с крайно рисковата „лунна“ интенция, произлязла от „земната“, но за разлика от нея водеща към все по-голямо изоставане, без изгледи за издигане и свързване със „слънчевата“, което изоставане щеше да породи злото. Разделението между мировия дух и мировото тяло придоби вида на пропаст.

Изоставането беше стартирано с началото на сегашния цикъл, но сред съществата от Втората и Първата триади това означава жертвено служене на върховната Божия воля. Дадено същество се превръща в „тъмен“ дух, когато задържи за себе си полученото от останалите, без да отдава и по този начин се стига до частично понижаване на съзнанието. Ролята си въпросните същества я изпълняват обаче със същата императивност, както правомерно развиващите се. По много образен начин Беинса Дуно ни беше съобщил, че когато се издига нагоре, се разминава с тъмните, слизащи надолу, но не си пречат, защото всеки изпълнява своята си задача. По незнаен за нас начин шестте йерархически чина са подготвяни в предишния цикъл, та при вече усвоен тогава свой вечен Аз да изпълняват настоящата си роля на „лошите“, получавайки, без да предават по-нататък полученото. За разлика от Христос, при Който свързването с двете интенции не породи никакво зло, а щеше да завърши на земен план с появата на най-висше добро, то „странното“ съчетаване на „слънчевото“ придобиване на Аза в предния цикъл със „земната“ интенция в настоящия при горепосочените същества, беше предначертано да се пренесе в човека и започне шествието на злото през неговата душа. Битката между тъмните и светлите се пренесе върху полето на душата ни срещу Азовото развитие и тя е длъжна да знае срещу кого се изправя.

От доста години сме наясно, че Луцифер е изоставащ Дух на Формата, че Ариман е изоставащ Дух на Движението, Азур е изоставащ Дух на Мъдростта, а Сорат – изоставащ Дух на Волята. Да, Ариман не е изостанал Архангел или Архай, а представител на йерархията декласирани Сили. Той е „малкият“ Антихрист, Азур е по-големият, а Сорат – най-големият. Преди 5000 години, когато в древен Китай подготвения тогава човешки съсъд е достигнал 40 годишна възраст, в него се е инкорпорирал Азът на Луцифер, за останалото време от живота на съсъда е осъществил частично свързване с телата му и затова говорим за една инкарнация на „носителя на светлината“. Преди 2000 години Христовият макрокосмически Аз се инкорпорира в тридесетгодишния Исус и за по-малко от три години до Велики Четвъртък се свърза до такава степен с трите му тела, трансформирайки ги в три духовни Азови същности, че можем да говорим за пълна инкарнация на Спасителя. Сега предстои инкорпорацията на Ариман в човешки съсъд и постепенно обвързване с тялото за достигане на инкарнация. Кой е този съсъд?

Подготовката за неговото създаване започва още с пренасянето на черномагьосническите мистерии от потъващата Атлантида на запад към издигащия се от водата Американски континент, върху който по-късно са се практикували ужасните мистерии на Таотл. Когато на изток в Палестина се е разигравала великата спасителна за човечеството Христова драма, върху територията на днешната Централна Америка и Мексико е бил инкарниран може би най-мощният черен маг в земната ни история. През предишните си прераждания също е участвал в неправомерни мистерии, обвързвайки астралното си тяло в достатъчна степен със злото, та да стане ръководител сред маите на въпросния отвратителен култ. Изрязвайки стомаха на жертвата, той се свързвал с нейната душа и по този начин с невидимия свят, добирайки се до мъдростта на космоса и царуващото там безсмъртие. Целта е била върху човечеството да бъде упражнено такова влияние, че никой да не се издигне до разбиране и овътрешняване на родилия се Христов Азов Импулс, а мощно да се тласне развитието през Четвърта и Пета културни епохи в посока, изцяло съвпадаща с намерението на ариманическите същества. Колосалната опасност е била предотвратена от бял маг, който три години е воювал с черния, разпънал го, оковавайки душата му, но нещо все пак останало да действа в електромагнетизма на онази територия и неслучайно нефта, изпомпван от Мексиканския залив е с най-високо съдържание на сяра, многократно надвишаващо процентното съотношения в нефта, добиван в останалите точки на Земята.

Следвайки ритъма на числото 666, седем века по-късно в така наречената „академия Гондишапур“, обитавана от ариманизирани посветени, през които за пръв път за себе си заявяват и окованите от Христос във вътрешността на земята азури, е бил замислен нов план за ударна атака срещу човечеството с предварително залагане на способности, каквито то е трябвало да придобие едва в Пета културна епоха. Целта е била то да се откъсне от Духа, материализма да стане органон на цивилизацията и да се стигне до атеизма. Със силата на Христовия Импулс и появилото се мохамеданство до голяма степен опасността се предотвратила, но нещо в човека е „изхрускало“ и макар по-късно от предвиденото, атеизмът триумфира в доктрината на марксизма. Дали черният маг е влизал в състава на въпросната академия, засега не може да се каже със сигурност, но че се прероди в девети век като Клингзор, е окултен факт. Съвсем естествено, тогава стана главният враг на Грааловата Мистерия в лицето на Амфортас и особено на Мани, преродил се като Парсифал. Астрално-етерните екстракти от миналите му прераждания го отведоха и до свързване с неправомерния луциферизъм в личността на принцесата Иблис, с което беше положено началото за синтеза между луциферизма и ариманизма от азурите. До „отвързването“ на последните обаче трябваше да се премине и през повторението на числото 666 с гоненията срещу излязлото от България богомилство и неговите креации като катари, албигойци, патарени и други, а също така и унищожаването на тамплиерите.

За да дойде ХХ век, когато азурите мощно се надигнаха през болшевизма и нацизма като възродени в новите условия мистерии на Таотл, а от 1998 г. вече могат безпрепятствено да извършват адския синтез между двете противоположно стоящи страни на злото, подлагайки човечеството на бясно ускорен ариманизъм, защото предстои инкорпорацията на самия Ариман. Съсъдът за него е подготвян отдавна с използване със съответните „постижения“ на материалистично ориентираната наука и се роди на 11.08.1999 г. под знака на Лъва. Това дете беше прераждане на оня черен маг от мистериите на маите и по-сетнешния Клингзор. Използва момента на голямото слънчево затъмнение и се сбъдна пророчеството на Нострадамус, свързано с 1999 г., като се отчете смяната на юлианския с грегорианския календар. Сбъдна се и православното предание, че ще се появи през „коляното на Дан“, т.е. през единия от синовете на патриарха Яков, защото се роди в еврейско семейство в англоезичния запад. Най-вероятно в САЩ. Българската ясновидка Слава Севрюкова беше категорична ,че злото ще излезе от Америка, а Щайнер предположи, че както вървят нещата, Ариман може да дойде преди края на ХХ век. Разбира се не самият Антихрист, а раждането на съсъда за него.

Днешните евреи са единствените, които очакват първото идване на Месията във физическо тяло, без да разбират, че преди 2000 години тяхната задача по подготовката на тялото за Него беше изпълнена, че Яхве и Михаил се отдръпнаха от водачеството им и те трябваше да се претопят в останалото човечество, ставайки квас за тръгналото по света християнство. Вместо това, онзи богоизбран народ остана затворен в себе си и попадна под водачеството на „вечния евреин“ Ахасфер, представляващ невидим астрален човек с постигнато неправомерно посвещение без преминаване през мистична смърт и възкресение. Ахасфер е инструмент на Ариман и вътрешно астрално свързан с изостаналия Архай-водач на САЩ, действащ срещу духовната еволюция на човечеството. Когато се основаваше съвременната държава Израел, нейният първи министър-председател Давид бен Гурион твърдо беше заявил, че ще „подготвят идването на Месията“. Разбирайте – във физическо тяло. Не е трудно да се досетим каква съдба очаква този народ с подобна нагласа.

Важно е да се знае, че в общочовешкия организъм всеки народ представлява даден орган.  Българите например са черния дроб, а народът на САЩ изпълнява ролята на апендикс. Този орган дълго време беше смятан за излишен рудимент в човека. Може да се живее и без него, но без черен дроб е невъзможно. Все пак, след като е наличен, апендиксът е нужен, спомагайки за формирането на мозъка и отражателната му способност, за да го има и „азът“. Отражателният ни аз обаче отдавна надхвърли своите цивилизационни и културни възможности, пораждайки само безпътица, нещастия, разрушения. САЩ изобщо не са най-важният орган в човека, та да претендират за световно лидерство, включително и духовно такова. Същото се отнася и за съвременното еврейство. Не е никак случайна дълбоката свързаност между двете държави, защото връзката между техните невидими водачи подготвя идването на Ариман, който непременно ще се представи за дългоочаквания физически слязъл Месия. Датата 11.08.1999 г. отстои на сто години от края на Кали Юга. Ариман предпочита кръглите числа – 10, 100, 1000, предизвикващи усещането за някаква застинала, завършена форма, но се преориентира и към числото 11, което е по-скоро Христово, защото след Поврата на времената живеем и в ритъма на числото 33, а в него 11 е съставна част. Целта на Антихриста е да заблуди и християните, представяйки се за Спасителя във Второто Му пришествие. Тази е основната измама в предстоящото събитие.

Когато съсъдът през 2029 г. навърши 30-годишна възраст, ще приеме в себе си „малкия“ антихрист. Дали ще се случи на територията на Европа, каквато податка има от едно единствено изказване по темата на ботхисатвата Беинса Дуно, дали ще бъде пак под знака на лъва, за сега не е ясно. Но е сигурно, че църковните християни ще бъдат заблудени и приемайки, че „страшният съд“ е настъпил, с такава нагласа ще преминават в духовния свят, предизвиквайки невъобразим хаос долу. Очевидна е аналогията с ХІІІ век, когато монголите ударно нахлули в Европа и тогавашните християни също са смятали, че страшният съд е дошъл. С намесата на келтския Архангел в новата му роля на водач на езотеричното християнство, на Архангел Рафаил, продължаващ да действа като дух на епохата и с участието на Елохимите, е могло в луциферически обсебените астрални тела на нахлулите пълчища да се предизвика такъв ужас, че те се спрели в намерението си да заличат напълно европейското християнство и панически побягнали в обратна посока. Останали в продължение на повече от двеста години върху територията на източното славянство, пораждайки тежки травми в неговата душевност, видна и до днес.

До няколко години ще има ново нападение към Европа от луциферизирания и вече до голяма степен ариманизиран изток. Преди повече от 130 години руският философ Вл. Соловьов предрече нахлуването на четири милионна армия от китайски Туркестан през Русия към нашия континент. Дали нейната численост ще бъде такава, не е сигурно, но е сигурно, че ще стигне до Урал, ще се спре там и върне обратно, защото духовните условия са променени. Нещо важно беше извършено като духовна дейност сред един древен народ, а освен това и Япония ще изиграе значителна положителна  роля в тази драма.

Все пак главна си остава ариманическо-азурическата заплаха, идваща от запад. Предстои „Великата Битка на Земята“. За цялата вечност тя ще бъде записана с това наименование. Някога в началото на Земния еон се е състояла грандиозната „Битка в Небето“ с участието на „декласирани Сили“ и равностойните им правомерно развити Духове на Движението. Тази йерархия предизвиква не само движенията в пространството, а на първо място тяхното движение носи космически-мисловен характер. В известен смисъл може да се каже, че това е движението на космическата интелигенция. В ролята си на космически егоист и декласирана „Сила“ Ариман иска цялата налична интелигенцията за себе си чрез човека. Тази е причината за удара с дигитализацията, целящ преждевременна и силова промяна  на човека като вид, за което ще говорим утре. А сега да видим какво ще се случи със самия Ариман, когато влезе в съсъда.

Докато Второто Пришествие можем да го приемем като почти безкрайно събитие, а „битката при Армагедон“, представляваща борбата срещу демонизацията на човечеството е много продължително събитие, то срещата с Ариман е с фиксирана от духовния свят крайна дата – 05.04.2033 г., когато се навършват точно 2000 години от Христовото Възкресение, станало на 05.04.33 г. Ако предположим, че Антихристът ще бъде на земята в продължение на „апокалиптичните“ 42 месеца, то инкорпорацията би трябвало да се случи на 05.10.2029 г. Не знаем обаче колко дълго Христос е бил физически въплътен в Исус от Натановата линия. Ако приемем, че Натановата душа се ражда на 25.12.в нулевата година, а слизането на Христовия Аз е станало на 06.01. в първата от трите Му земни години, то до Възкресението са изминали не повече от две години и три месеца. В такъв случай слизането на Ариман може да се очаква на 06.01.2030 г.

Не знаем и откъде ще дойде: дали от страшната осма сфера, разположена между Земята и Луната, дали от слоевете на самата Земя или от свръхсетивната сфера на луциферическите богове, но идването му би трябвало да бъде представено с грандиозен „пърформанс“ в небето, имитиращ новозаветното  Христово „идване на облаците“ и видим от всички като „светкавица“. Съвременните технологии и възможностите на самия Ариман са достатъчни свръхсетивното  Второ Пришествие да бъде подменено с призраците на падналите етери и стане физически видимо за човечеството, своевременно подготвено с подновения в съвременните условия импулс на  Гондишапур. Дали ще се появи под маската на религиозен водач, креативен политик, гениален учен или някой друг, все още не знаем. Знаем обаче, какво ще последва за самия Ариман и каква ще бъде драмата му. Когато Христос се инкорпорира като аватар в Исус , въпреки наличието на сродната му в етерно отношение Натанова душа и подготвените от Аза на Заратустра тела, заради грехопадението и общочовешката карма неминуемо дойде тройното изкушение в „пустинята“. Предстоеше борбата за одухотворяване на трите тела от Христовия Аз със съдействието на Натановата душа. Когато Азът на Ариман обаче навлезе в плътта, ще срещне яростна съпротива от нисшия аз и азурически обработената душа на черния маг, защото Азът на Ариман по силата на своята божественост веднага ще пристъпи към одухотворяване на телата. Ето защо, колкото и наглед парадоксално да звучи, облеченият в плът Антихрист ще стане противник на инспирирания от самия него изкуствен интелект. Той ще се сблъска лично с последиците върху човешките тела от тази подменена космическа интелигентност. Изпитанието с „тройното“ изкушение в „ пустинята“ е неизбежно за всяко физически въплътено човешко същество.

Заради Великия Божи Промисъл относно разделението в нашия цикъл, до момента на инкорпорацията кармата на съсъда няма да се проявява видимо в смисъла на разрушаващо тялото действие, превръщащо го в нещо уродливо, но след влизането на Аза на Ариман ще започне страховит вътрешен конфликт, довеждащ до деградация на организма. „Кралят на ужаса“ – Ариман от предсказанието на Нострадамус, ще се сражава с „възродения цар на d’Аngolmois“, т.е. преродения черен маг. Когато Христос слезе в Исус, призова дванадесет ученика, но веднага след това ги разпусна по двама и през първата си земна година опознаваше физическия свят, странейки до известна степен от хората,  за да намалее Божествената Му Азова Сила и те да не Го последват хипнотизирани към някаква друга форма на групово съзнание. Христос дойде заради човешкия Аз, заради индивидуализацията ни по правомерен начин, а не да ни превърне в стадо.

Нещо друго обаче ще се случи след 2029 г. По силата на своя произход, долу сред хората  Божественият Аз на Ариман няма нужда от човечество, превърнато от изкуствения интелект в стадо, но съсъдът ще използва тези божествени Азови сили, за да се изяви като свръхинтелигентен и магично-харизматичен в черномагьоснически смисъл. Ще се прояви не като явен мъчител, а като прелъстител на отражателния ни аз, повеждайки всички към груповото съзнание. Ще създаде платена школа за виртуално „проглеждане“ в „свръхсетивния“ свят, ще създава аритмичност във времето с помощта на азурите, ще се опита да променя траекториите на планетите в Слънчевата ни система с помощта на декласираните Сили, а с насадената от технологиите в минералното царство „интелигентност“ да предизвиква природни катастрофи.  Както и преди 2000 години, черния маг отново ще се опита да промени хода на човешката еволюция, този път в интерес на азурическия ариманизъм и затова всичките му земни действия ще носят космически последици за нас.

Нещо обаче трябва да се направи с обратен знак. Христос беше избрал 12 индивидуалности като представители на земното човечество, а сега самото то трябва да излъчи свои 12 такива, преминали през адекватно за днешното време християнско посвещение, които да представят от себе си на Ариман стоплената с Христовата Любов космическа интелигентност, за да го поставят пред реалния избор между продължаващото служене на „земната“ интенция, станала вече „лунна“, в посока към подфизическите светове, и родената за човешкия Аз в Поврата на времената „слънчева“ интенция. В нисшия аз на черния маг Ариман ще види „тъмната“ си  страна, а във вечния Аз на 12-те –  светлата, за да съедини в себе си верността към принципа на необходимостта, заложена още в цикъла на Бог Отец, с неразбираемата за него Христова Свобода, която може да бъде осъзната и придобита само в плътта. Когато стигне до своята „Гетсиманска градина“, ще е осъзнал както тайната на смъртта и безсмъртието в тяхната единност, така и реалния избор между доброто и злото. С Азът си през 12-те човешки посветени ще е поел Христовата Любов, която е различна от познатата му „старозаветна“ Любов на Бог Отец.

Възприелите Антихриста за свой „спасител“ с нарастващ ужас ще виждат как образът му се вдървява и изкривява, придобивайки сатанински вид. Тялото ще е станало неспособно за нормално дишане, ще изсъхва, а сред всеобщата лудост 12-те смело ще представят истината за случващото се. Към тях ще са присъединени и 7 от онези 12 учители на човечеството, за които Щайнер говореше, че винаги 5 остават в свръхсетивния свят, а останалите 7 са слезли на Земята. Когато един от 7-те отида горе, някой от 5-те слиза долу. Към тези общо 19 посветени ще се присъедини тайнствено пребиваващия във физическо тяло бодхисатва, а в духовния свят битката ще се води от Духа на епохата Михаил и от Яхве, който от ХХ век се издига до възможностите на Дух на Движението. Наближава моментът за разкаяние на разбойника от кръста на хълма Голгота, който преди 2000 години не го направи. Той беше представителят на Ариман тогава, а сега самият Антихрист трябва да разбере, докъде е довело делото му като тъмен дух и благодарение на 19-те посветени избере Христос за свой водач. Тогава спокойно може на 05.04.2033 г. да умре като разкрит, изобличен и разпнат в собственото си деформирано тяло огромен измамник, с което част от кармата му ще бъде платена.  Разпъването на Христос външно изглеждаше сякаш е катастрофален провал, но след неделята на Възкресението триумфът в духовните светове беше пълен. От хората обаче зависи, Жертвата Му да не е направена напразно. Външно и краят на Ариман ще прилича на катастрофа, но в свръхсетивния свят ще последва триумф, защото все пак на Земята едни  хора са го разпознали в двояката му роля. Приел е от тях предложения му Синтез между Мъдростта и Любовта, и жертвата му в ролята на тъмен дух не е била напразна.  От случилото се ще зависи до голяма степен по-нататъшната съдба на човечеството. Ако се справим, в нас ще се родят нови, базови сили за справяне по-нататък и с азурите. След „Великата битка на Земята“ ще настъпи някакво вразумяване и успокоение от всеобщата лудост, която дотогава ще нараства с ударни темпове. С Мистерията на Голгота Луцифер беше до голяма степен изкупен в лицето на разкаялия се и повярвал в Христос „разбойник“. Оттогава  „дяволът“ може да води човека към Истината за Спасителя, изпълнявайки ролята на „Свети Дух“. Сега „сатаната“ от бог на смъртта може да стане водач на човека към реалното, а не илюзорно ариманическо безсмъртие. Залогът на предстоящото е огромен и от самия човек зависи дали ще се превръща в хомо-магнетикус, в бял маг, в Десетата йерархия на свободата и любовта, способен като микрокосмос с новите базови сили да строи нов макрокосмос-вселена в смисъла на обновената идея на цикъла Стар Сатурн-Бъдещ Вулкан. Тази идея, както по-горе посочихме, се роди в Поврата на времената.