Цитат

 Трябва дебело да подчертаем, че двата възгледа – църковният и научният – не признават човешката свобода, която е два вида: формална и субстанциална. При формалната човекът все още принадлежи към сферата на необходимостите, на съдбата, на предхристиянското развитие. Известна е евангелската фраза, че „мнозина са призвани“. Тук говорим за работа върху тялото и душевността, която да подготви човека като вътрешна азова форма, годна да приеме своето име, т.е. своя вечен Аз. Бог е погледнал към човека-„глина“ и подобно на грънчар го моделира с „ръцете“ Си според предопределението, расовата обвързаност и наследствеността. Едва когато „призованият“ си „провре главата“ през похлупака на зодиакалния кръг, за да получи вечния си Аз, започва субстанциалната свобода на избора и изпълването на създадената азова форма със съдържание. Това съдържание е Христос, а „призования“ е станал „избран“, каквито са „малцина“. Свободата е бог и само от свободния зависи дали ще остане отворен за слизащото отгоре божествено добро, което го превръща в „праведен“, а също и за изпълването си със светлината на откровението, което го прави „славен“. Истинската свобода е в изпълнението на Божието намерение за конкретния човек от самия човек, ако го прави не с отделяне на душата от тялото, а когато Божественото, т.е. вечният му Аз прониква в душата. По този начин с ясно съзнание започва процесът по откъсване на тялото от връзката му с грехопадението, защото грехът, довел до помрачаване на човешкото съзнание като следствие от грехопадението не беше само душевен факт на отделния човек, а телесен факт на цялото човечество и цялата земя. Добре е да се знае, че името Адам означава не „първия човек“, а „първия земен човек“, заради което с неговото грехопадение като космически факт човекът и светът се отделиха от духовния си произход, а земните слоеве постепенно се превърнаха в убежище на същества от всякакъв ранг, тласкащи човека към извършване на зло. В крайна сметка поради греха и смъртта телесността ни стана извънредно чуплива и трябваше да бъде спасявана.     https://mangurov.wordpress.com/2025/11/28/грехопадението-на-света-и-влизането-н/

Цитат

Според мировия закон последиците остават извън нас и вече не могат да бъдат отменени. Христос обаче е взел свитъка със задълженията ни и с триезичния надпис на кръста ги е приковал към тялото ни като към кръст, за да ги обработваме вътрешно чрез претопяване с Неговата  сила. Така човека може да стане господар на съдбата си, включително и на миналата, защото думите за вината, които според мировата наредба ни повдигат обвинение, са заличени и вече не стоят между нас и Божия свят, разделяйки ни от него. Този прикован към кръста запис е „прощаването“ на греха като космически, а не кармически факт. Истинското избавяне от наследствения грях може да започне едва сега в епохата на съзнателната душа, ако любовта към Спасителя стане толкова силна, както предишната родствена любов. Отношението към преминалия през Мистерията на Голгота исторически Христос има решаващо значение за бъдещето. Това отношение отслабва и се размива заради много болната  сегашна човешка мъдрост. Тя трябва да се освети в силата на Светия Дух за действително разбиране на Спасителя, защото сме на път да загубим човешкия си образ, в който трябва да възкръснем към края на земното развитие. Към моралното грехопадение от миналото, свързано с волята, по-късно се прибави интелектуалното, обвързано с мисленето, а днес има опасност да заличим душата чрез свързването с машината. Бясната експанзия на изкуствения интелект със сигурност води към „втората“ смърт от Апокалипсиса на Йоан. Нуждаем се от нова духовност, от нова религия, защото тя е по-висока и по-велика дори от морала. Тя е отвъд доброто и злото. Притока на сили от духовния свят в човешката сфера пресъхва и ако не се намерят достатъчен брой хора, които да се сработят с йерархическите същества, човечеството буквално ще изсъхне. Когато слизаме от небето към земния свят се прерязва биологичната пъпна връв. Сега се нуждаем от нова пъпна връв, свързваща ни с небето и това е смисъла на новораждането през любовта.

Цитат

 

Ето защо в началото на лекцията направих заявката, че ще се опитаме да впишем случващото се около прехода към еврозоната в картината на Божия промисъл.

На пръв поглед този преход изглежда свързан най-вече с икономическия живот. За да се разбере съвременният икономически живот, Щайнер говори за основния социологически закон, същността на който е в индивидуализацията и еманципацията на човека. Еманципацията от света се случи по един трикратен начин. Най-напред след изгонването ни от „Рая“ постепенно духовния свят „залязваше“ за нас. После с придобиването на отражателното азово самосъзнание изгубихме връзката и с духа на природата. Започнахме да развиваме  естествените науки, които са особено важни за икономическия живот. Накрая се еманципирахме и от социалното обкръжение.

Що се отнася до индивидуализацията, в предхристиянските времена човекът беше част от групата. После дойде Мистерията на Голгота като архетип за индивидуализацията, а в XV век след Христа ни беше вградена и космическата интелигенция. От една страна тя има социален аспект, даващ възможност да се свържем с другите хора, а от друга води до отчуждаване от света. Сегашната епоха на съзнателната душа е епохата на екзистенциалната свобода, която може да бъде употребена по най-различни начини. Как еманципацията и индивидуализацията ни се отразяват по-конкретно върху икономическия живот?

В ранните степени на еволюцията сме живели близо до природата и взетото от нея сме го обменяли на пазара. Това е икономиката на обмена, осъществявана на близки разстояния. След отварянето на човека към по-широкия свят, регионалната икономика се превърна в икономика на парите, играещи ролята на разменно средство. От металните пари се стигна и до хартиените, а реалната икономика започна неудържимо да метаморфозира и във финансова. В сегашната дигитална епоха  опасността за отделяне на човека от непосредствения производствен процес е огромна.

Щайнер говори и за една трета икономика – тази на възможностите, на човешките способности. Каква е тя?

За да има производство ни трябват природа, труд и капитал. Вместо икономическия живот да се управлява от духовния живот в служба на обществото, човечеството егоистично продава и купува трите фактора на производството със съответните негативни последици от това. Самите човешки способности се създават по три начина: тяхното ставане, упражняване и прилагане на дело, а на края са постигнатите резултати. Резултатите се разделят от една страна на потребителски стоки и услуги, с които задоволяваме преките си човешки потребности, а от друга на капиталови стоки и услуги, с които подсилваме човешките си способности и умения, за да ги издигнем на друго равнище. Капиталова стока е една машина, а образованието като капиталова услуга е онова, което в най-голяма степен изгражда човешките способности.

За да имаме устойчиво развитие на обществото, се нуждаем  от трите елемента на производството и трите елемента на човешките способности Организацията и регулирането на процеса по прилагането на тези троичности става с парите. Имаме три вида пари. В условията на глобална икономика с размяна на стоки и услуги по целия свят, ни трябва превозно средство за тях. Щайнер го нарича „платежни пари“. Следващата категория са парите за капиталовложения, за придобиване на инвестиционни стоки. Тях ги нарича „заемни средства“. Кредита и инвестицията са двете им съставни части. При първата категория пари имаме заплащане на стоките и услугите веднага, а при втората нещата са разместени във времето и резултатите след финансирането идват в едно по-отдалечено време при вече изплатен заем. Има обаче и трета категория пари, при която резултатът идва в следващото поколение. Щайнер я нарича  „дарение“, но няма предвид някаква благотворителност, а нещо, което се прави със здрав икономически разум и напълно обосновано. Например при образованието резултатите идват след едно поколение. Ако първата категория пари можем да я свържем с измерението пространство, а втората – с измерението време, то за третата остава измерението вечност. В този смисъл първите резултати от започналия да се излъчва през 2000-та година Синтез на двата езотерични християнски импулса на ХХ век ще се видят едва след края на срещата с Ариман през 2033 г., следвайки ритъма на Христовото число 33. Истинските резултати обаче ще дойдат чак през Шеста културна епоха. Тя пък е семето за Шеста коренна раса и цялото ни бъдеще във вечността.

И трите категории пари имат своята тъмна и светла страна. Платежните са свързани със справедливата страна на стоката или услугата за производителя, разпределителя и потребителя. Тук пространството за безброй манипулации е голямо. Това се случва в момента в България. Ако пък заемните средства не се използват за производство на стоки и услуги, а като средство за чисто финансови капиталови инвестиции, пътят до финансовата криза не е дълъг във времето. Потвърждения в практиката имаме достатъчно. Що се отнася до парите-дарение, данъкът също е дарение и от управляващите в държавните и общински институции зависи как ще бъдат харчени тези пари: дали ще се построи магистрала или газопровод, които да служат на икономиката много дълго във времето, или за безсмислени краткосрочни придобивки, свързани с корупционни практики. Добре е да се знае, че когато се цитира фразата от Светото писание „всяка власт е от Бога“, тя се отнася за Елохимите (Власти), а не за политиците или коронованите особи. Ако светските управници изпълняват волята на Небето, тогава наистина можем да твърдим, че властта им е „от Бога“.

В края на ХХ век Ейбрахам Маслоу предложи пирамидата на нуждите и потребностите на човека в земното му развитие. За да се развиваме, първо трябва да задоволим физическите и телесните си потребности, второ – да си осигурим защита, дом, стабилност, трето – нуждаем се от човешки отношения, семейство, интимност, и четвърто – от внимание, признание, уважение. Тези четири нива съответстват на четирите члена в човешкото същество – на трите му тела и Аза. Едва когато той достигне върха на пирамидата, т.е. овътрешни своя Аз, се изправя пред избора: да се грижи за нисшите си потребности от основата на пирамидата или с духовен устрем и неугасващ огън да започне изграждането на нова пирамида, с връх сочещ надолу, отговаряща на висшите духовни потребности. Такива са грижата за човечеството, Земята, Вселената. Голяма заблуда е, че с подобряването на външните икономически условия автоматично ще дойде и стремежът към духовно развитие. Решаването на индивидуалните и социалните проблеми зависи от степента, с която се приема Христовия Импулс. Спасителят беше категоричен: „Първом търсете Царството Ми, а всичко останало ще ви се даде!“  

 

Цитат

Двете валути сами по себе си не са носители на духовна истина или неистина. Ползата или вредата идва от това, дали ще възприемем промяната като шанс за духовна отвореност или като форма на зависимост от външното. Опасността идва, ако процесът се овладее от ариманическите сили и еврото стане абстрактен инструмент за технократична и финансова  икономическа власт, за която човекът е не личност, а само инвентарен номер. Тогава и мъртвите могат да се залепят за този абстрактен инструмент. Промяната трябва да бъде възприета като духовен урок и за тях, и за живите.

Цитат

След освобождението от османската власт, левът ни бе даден като символ, за да израсте чрез него силно национално самосъзнание, започнало да се пробужда още с „История“-та на Паисий. Идването на еврото е знак, че това самосъзнание трябва да се жертва в името на по-висша общочовешка идея. Привидната „загуба на самостоятелност“ всъщност означава, че народът ни влиза в нова роля за служене на цялото човечество, без обаче да губи основното си духовно призвание. Задачата ни е да внесем в западния технократичен свят жива духовна искра, защото материализмът вече е станал магически и застрашава самата основа на човека. Имаме възможност да се вградим в по-голяма общност и ако преходът бъде осъзнат духовно, ще преодолеем частичната си икономическа изолация и можем с очистения от ариманична закостенялост Христов Импулс да разклатим самите материалистични основи на настоящата цивилизация. Отказа от лева е отказ от външното като „опора“, за да се намери вътрешната опора. Еврото е само инструмент, а истинската духовна „валута“ на бъдещето е Христовият Импулс.    Към нея се отива през Синтеза, който е в състояние напълно да промени мирогледа на съвременния човек. А това е със спешна необходимост, защото живеем в епохата на Архангел Михаил, в която трябва да се съборят материално-интелектуалните идеи за света и потърси чрез слънчевата духовност възстановяване на връзката ни с духовните светове като предварителна подготовка за братството през шеста културна епоха, наречена „Славянска“. Съвременното християнско посвещение е посвещение на волята. Българите са волевия център на славянската общност от народи и носят импулса към братство. Не случайно сред тях дойде през ХХ век и бодхисатвата. Смяната на лева с евро ни поставя пред избора да се подслоним в архаичния луциферически национализъм, да потънем в студената абстракция на глобалния ариманизъм или да потърсим между тях центъра-Христос, с Който да ги преобразим в смисъла на правомерната еволюция. Ако не освободим Духа от еврото, то ще продължи да втвърдява човешката ни форма, тя ще става все по-чуплива без присъствието на вечния ни Аз в нея. Тогава и достъпът до вечния живот, единствено способен да спаси фантома на физическото ни тяло от лапите на смъртта и го възкреси в края на Земния еон, става невъзможен. Носител на такъв живот е само Христос. Нужно е първо да внесем живот в съзнанието си, в мисленето си, а после да пристъпим към реализиране на троичния социален модел, предложен ни от духовния свят през Щайнер. В него също ще има пари, но с освободен в тях дух.

https://mangurov.wordpress.com/2025/11/28/грехопадението-на-света-и-влизането-н/